Бизнесменът Рубин Коцев, който е и баща на кмета на Варна – Благомир Коцев изпрати отворено писмо до медиите и обществеността. Писмото е във връзка със създалата се напрегната обстановка на 1 юни, когато Коцев си размени остри реплики с варненци, които се включиха в акция за забрана на автомобили в Морската градина.
Публикуваме писмото без редакторска намеса:
Обръщам се към варненската общественост с молба да бъда извинен за непристойните думи, които изрекох в състояние на афект по време на протеста на 1 юни на подхода към Морската градина.
Последвалата конфронтация с протестиращите даде път на силни емоции и от двете страни, които доведоха до това да изрека думи, които са не само несъвместими с духа на протеста, но и непривични за мен като личност.
През годините, без да афиширам, помагах на много хора и семейства в беда, включително на Светлозар Ботев и Людмил Стойчев след автомобилните катастрофи, в които те, Слава Богу, оцеляха, макар и инвалидизирани за цял живот.
Затова ми позволете да твърдя, че болката на близките на загиналите в катастрофи по българските пътища, не ми е чужда.
Именно поради тази причина заявявам отговорно и съзнателно, че поведението, което демонстрирах и думите, които казах, са недопустими.
Извинявам се на скърбящите роднини за тях сърдечно и безусловно.
Но моля също така да чуете и моята страна от историята.
Нямах предварителна представа каква е причината за протеста и че той се провежда под егидата на „Ангелите на пътя“.
Съответно опитах да изясня с демонстрантите защо припознават лично мен като обект на конфронтация.
Дали защото съм баща на кмета на Варна или защото съм собственик на имот в местност „Салтанат“, дали от политически опортюнизъм или с ясна умисъл – не можех да определя.
Но е факт, че те знаеха кой съм аз, а аз не знаех кои са те.
Това постави взаимодействието ни на съвсем различна от темата на протеста плоскост
.Едва в процеса на конфронтацията, осъзнах, че протестът всъщност носи политическо измерение, тъй като голяма част от демонстрантите бяха кариерни членове и активисти на партия „Възраждане“, като г-жа Мария Димитрова, бивш общински съветник от „Възраждане“ и г-жа Полина Костадинова, бивш кандидат-депутат, също от „Възраждане“.
Още преди тонът да се изостри, бях наричан от тях с изключително обидни думи и епитети, които намирам за неестествени за мирни демонстранти, почитащи паметта на загиналите по пътищата наши съграждани.
Като съпруг, счетох, че е мой дълг да защитя своята чест и тази на съпругата ми от 40 години.
Не с думите, които изрекох, но със сигурност и не като сведа глава и се примиря с грозните и агресивни нападки, граничещи с хулиганство, които бяха отправени към мен и съпругата ми.
В дните преди протеста бях заплашван вербално и физически от непознати за мен лица.
Това в никакъв случай не оправдава поведението ми, но със сигурност обяснява изострената ми реакция на проявената срещу мен и съпругата ми словесна агресия.
Оставам на властите да определят дали има връзка между тези инциденти и събитията от 1 юни. И използвам случая да се обърна директно към г-н Николай Попов.
Г-н Попов,
Споделям мъката Ви, както всеки български гражданин. Аз също съм родител и не мога да си представя какво е да се случи най-страшното в едно семейство.
Проследих бдението, което организирахте пред Народното събрание в София и Ви поздравявам за начина, по който почетохте паметта на загиналите.
Той се различаваше драстично от начина, по който аз бях въвлечен в справедливия, но за съжаление, политизиран протест във Варна.Бъдете сигурен, че споделям кредото Ви.
Плакатите, които държаха демонстрантите в ръцете си, не са просто хартии, а съкровен спомен и символ на несправедливостта, която почерни толкова много български семейства.
Като общество, никога няма да забравим Сияна и загиналите по пътищата деца, защото тя стана символ на последната преляла капка.
А, като баща Ви моля да простите емоционалния ми афект и последвалите реплики, и да повярвате в искреността ми. С уважение,Рубин Бисеров Коцев