Руски бежанци във Варна с апел: Молим институциите да дадат убежище на нашата сънародничка Ирина Дмитриева и на всички противници на войната

Алексей Алчин е руски гражданин, който е получил убежище в България, защото се обявява за противник на режима на Владимир Путин. Днес той, заедно със свои сънародници, излязоха на центъра на Варна, за да отправят апел към родните институции, да дадат убежище и на Ирина Дмитриева, както и на всички противници на войната и Путин, предаде СайтЪТ.

“Държавната агенция за бежанците непрекъснато отказва да дава убежище на противниците на режима на Путин. Те не виждат, колко е сериозен проблема и че тези хора ги грози затвор. Те се страхуват за живота си. На 15 декември в София предстои обжалването на отказа на Ирина Дмитриева за международна закрила. Ако съдът откаже, тогвава принудително ще я депортират в Русия, където я чака затвор, заедно с дъщеря й, която е на около 15 години. Важно е хората да знаят, какво се случва в Русия и как живеят противниците на войната в Украйна”, каза още Алексей Алчин.

Руската журналистка Маргарита Шурукова, която е дошла в България след началото на войната сподели, че много хора още живеят с мисълта, че Русия все още е демократична държава.

“Те смятат, че се спазват човешките права и всичко е нараде, но те не знаят, че сега Русия е фашистка държава и всеки човек, който има различно мнение, който не одобрява случващото се там, е в голяма опасност. Всеки, който изразява мнение срещу Путин и войната в Украйна е в опасност. Такава е ситуацията и с Ирина заради, която днес сме се събрали във Варна. По-важното е обаче, самите българи да разбера за случващото се в Русия”, каза още Маргарита Шурукова.

Протестът днес е организиран от Сдружение “За свободна Русия”, а целта е българските власти да дадат убежище на Ирина Дмитриева и всички противници на войната и Путин.

От движение “За свободна Русия” апелират българските власти да осигурят международна закрила на Ирина Дмитриева и нейната дъщеря с увреждания. Според тях, ако двете рускини се върнат в Русия, здравето и животът им ще са в опасност.

Каква е предисторията на събитията?

На 14 октомври Агенцията за бежанците отказа убежище на Ирина и дъщеря й.
На 15 декември предстои обжалването на отказа за международна закрила.

А ето какво споделя и самата Ирина Дмитриева :

“Още от самото начало на идването на Путин на власт, с първата му стъпка като президент – връщането на химна на СССР – започнах да предчувствам лошото. Всеки път пътувах на 100 км от Москва, където бях регистрирана, за да гласувам срещу него и срещу свързаните с него проправителствени партии, с надеждата, че този външно невзрачен чекист няма да остане там за дълго. Но надеждите избледняваха с всеки поредни избори, все повече и повече манипулирани, докато след срамната рокада на Медведев/Путин през 2012 г., след първите наказателни дела срещу протестиращи, надеждите не умряха напълно.
След това анексирането на Крим, ужасното начало на войната с Украйна, бомбите над втората ми родина. Към този момент вече бях изпаднала в потискаща зависимост от държавата, която се плъзгаше към диктатура: имах малка дъщеря с лекарственно зависима кистозна фиброза, чийто живот се беше озовал в ръцете на служители отговорни за разпределянето на бюджета за осигуряване на скъпи лекарства.
Участвах в много протестни акции, като се започне с митинги на улица Болотная, открито писах в социалните мрежи за отношението си към властта, към обществото, което не разбира до каква катастрофа водят действията ѝ; бидейки лидер на московската пациентска организация за подпомагане на пациенти с кистозна фиброза не криех позицията си в разговори с държавни служители на различни нива.
Но всеки път, когато излизах по площадите и улиците на Москва заедно с прекрасните протестиращи, всеки път виждайки с ужас и отчаяние жестокостта, с която полицията, ОМОН и Националната гвардия се разправят с мирните невъоръжени хора, най-добрите граждани от моята страна имах на ум, че не бива да се озова в полицейски бус, определено трябва да се върна у дома, където дъщеря ми ме чакаше, защото тя няма никого освен мен.
Основната ми война беше на фронта на битката за живота и правата на детето ми и други пациенти като нея, срещу които руската държава разгърна съпротива, приемайки нечовешки закони, орязвайки финансирането на лечението, изтласквайки европейските фармацевтични производители от пазара, заменяйки техните доказано висококачествени продукти с животозастрашаващи местни аналози.
Дългогодишните усилия – срещи с длъжностни лица, интервюта, писане на жалби, писма, петиции, стоене на пикети за лекарства и лекари, не донесоха нищо друго освен чувство за собствено безсилие. Империята на Путин от лъжи и безчовечност стана по-силна и по-твърда. Загубите на пациенти, които не са получили помощ, само нарастваха, като жертвите на тази вече почти загубена война.
Пълномащабната атака срещу Украйна, където са родени баща ми и неговите предци, чийто гражданин е възрастният ми син, срещу любимата ми страна, където срещнах само доброта, топлина и подкрепа, през февруари тази година беше последната капка, която преля чашата на способността ми да оставам на руска земя.
Не искам да се свързвам с тази чудовищна фашистка страна, в която Путин превърна Русия, с граждани, които подкрепят убийствата и варварството. Заедно с болната ми дъщеря заминах за България, с която се запознах за първи път през 2014 г., надявайки се на нейните демократични европейски ориентири, и подадох молба за статут на бежанец.
За съжаление българската Държавна агенция за бежанците не намери основание да одобри молбата ми, не прецени, че нещо застрашава сигурността ми и такава на дъщеря ми. В текста на отказа се казва, че не мога да потвърдя документално посещенията на полицията в къщата ми, тъй като полицаят, който дойде, не е съставил протокол, а дойде да проведе предварителен разговор, а второто посещение се състоя, когато вече бях напуснала Русия.
Публичните ми публикации в социалните мрежи също не бяха счетени от агенцията за потенциално опасни за свободата ми, въпреки новите репресивни закони на Путин за фалшификати и обиди към властите, въпреки многото административни и наказателни дела, образувани за невинни коментари в мрежата.
Съмненията на агенцията бяха, че не съм й предоставила делата, заведени срещу мен, които биха подложили на опасност в Русия преди всичко живота и здравето на дъщеря ми, тъй като тя беше заложник на тази държава.
Сега ме помолиха да се върна в Русия и да живея в мълчание или, вероятно, да получа наказателна присъда и след това да се върна с молба за убежище, което, разбира се, не мога да направя, тъй като няма да напусна страната. За мен това е недопустимо и невъзможно. Всичко, което правя, го правя в името на дъщеря ми, която е отгледана и възпитана като яростен антипутинист, антифашист, която обича Украйна и от дете, в училище и с приятели не крие позиция си.
Всичко, което правя, го правя в името на нейното бъдеще, а тя няма бъдеще в Русия нито във физически, нито в човешки смисъл.Пожелавам на Украйна бърза победа, опустошителен край на фашисткия режим в Русия и по-нататъшна лустрация.Слава на Украйна!”