Как е открит уникалният дамаскин във Варна
Рядко старопечатно издание на „Съкровище“ от Дамаскин Студит, съчетаващо елементи от две различни епохи, е изложено във Музей на Възраждането Варна. Откритието разкрива необичайна история, която може да се окаже ключова за изследването на връзките между гръцките издания и българските текстове от XVII век.
Изложеният във Варна екземпляр е уникална библиографска рядкост с необичайна история. За нея ни разказва проф. Олга Младенова, чийто интерес към дамаскините я довежда до Варна – първоначално, за да види български ръкописи в Музея на Възраждането.
Съвсем случайно в инвентарната книга тя попада на запис „Тисаврос – Съкровище“, отбелязан като „без дата, без начало и край, с неномерирани страници…“ някой отпред, преди 9.9.1944 г., е написал, че книгата е от XVI в.? „
Поучения от Дамаскин Студит. Възможно да е Съкровищница на Дамаскин Студит”, и настоява да види екземпляра.
Като специалист, проследила деветте известни издания на „Съкровище“ от XVI век, тя бързо разпознава началата на второто слово. Първоначалните проучвания и сравнения с дигитализирани копия сочат, че варненският екземпляр принадлежи към изданието от 1568 г., което доколкото и е известно се пази само в една библиотека в света – Университетската библиотека в Мюнхен (Universitätsbibliothek der LMU München), и е на печатаря Джакомо Леончини.
По-задълбочен анализ на отделни страници обаче разкрива изненадващо откритие в началото на четвъртото слово. При което има пълно съвпадение с по-късно издание – това на Антонио Пинелли от 1603 г., съхранявано в Баварската държавна библиотека.
Проф. Младенова, споделя, че логика има, ако това е направил самият печатар – предполага, че при наследниците на Джакомо Леончини е останала част от тиража от 1568 г. – вероятно дефектна или повредена при съхранение. В началото на XVII век, в периода на активност на печатаря Антонио Пинелли, тези останали листове са били допълнени със специално отпечатани тетради от новото издание от 1603 г., след което са били подвързани и разпродадени.
Следи от този необичаен процес на „сглобяване“ е откритието, че части от текста се повтарят при прехода между двете издания. Някой от предишните читатели е забелязал това дублиране и е залепил хартия върху повтарящите се фрагменти.
Експертът заключава, че този специфичен варненски екземпляр, който съдържа общо 301 запазени листа е стигнал до България не по-рано от 1603 г. Това откритие може да се окаже ключово за проследяване на връзките между гръцките издания и българските преводи и преразкази от XVII век.
Ценителите на печатното слово ще могат да видят изданието в експозиция до 24 май.