Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди на 1 януари 2023 година цена на природния газ от 179,33 лева за мегаватчас (MWh), без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена “Булгаргаз” продава в момента природен газ на крайните снабдители на синьо гориво и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. От КЕВР обясниха, че в ценовия микс е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора България – Гърция (IGB) на цени, съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Тези количества покриват около 27 процента от потреблението на страната и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на синьото гориво, обясниха от регулатора.
Освен това след организиране на тръжна процедура за цялата 2023 г. “Булгаргаз” е сключил за януари три договора за доставка на втечнен природен газ (ВПГ) с търговци от региона. Дружеството е подписало и договор за доставка на природен газ на вход на българската газопреносна мрежа. В ценовия микс за месеца общественият доставчик е включил и количества природен газ от подземното газово хранилище (ПГХ) “Чирен”. С осигурените количества природен газ за януари се покриват ангажиментите на обществения доставчик към крайните снабдители и топлофикационните дружества, както и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти, допълват от КЕВР.
Година по-рано – на 1 януари 2022 г., КЕВР утвърди цена на природния газ от 133,41 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Това означава, че този период цената на синьото гориво се e повишила с 34,42 процента.
Ето как се “движеше” цената на природния газ у нас, продаван от “Булгаргаз”, през останалите месеци на 2022 година:
През февруари синьото гориво поевтиня малко спрямо януари – до 109,88 лв./MWh. През март обаче отново поскъпна – на 113,73 лв./MWh. Утвърдената цена беше с 3,5 процента по-висока в сравнение с февруарската. От КЕВР тогава изтъкнаха като причини ограничаването на добива от ПГХ “Чирен” и рекордно високите цени на европейските газови борси. По това време войната в Украйна вече беше започнала. Решението на КЕВР се забави и бе взето на 7 март.
От 1 април КЕВР утвърди цена от 142,59 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Тоест с 25,3 процента над мартенската, но значително под предложената в първоначалното заявление на “Булгаргаз” от 179,36 лв./MWh. От КЕВР аргументираха по-високата цена с повишената несигурност на доставките поради заплахите на Русия да прекрати подаването на газ. “През миналия месец бяхме свидетели на сериозно покачване на цените на европейските газови борси, като само през деня на откритото заседание на КЕВР на 30 март цената се покачи с 15 процента”, посочиха от регулатора тогава.
На 10 май “Булгаргаз“ информира КЕВР, че Министерството на енергетиката е започнало проверка относно ценообразуването на природния газ за месец май, която приключи на 12 май. На 13 май регулаторът реши цената за месеца да бъде 162,17 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Основната причина за увеличението, както изтъкна регулаторът тогава, бе едностранното спиране на доставките от страна на “Газпром”.
От 1 юни цената, на която “Булгаргаз” продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, стана 141,36 лв./MWh. Тя бе с 13 на сто по-ниска в сравнение с май и под равнището за април, “което доказва, че осигурените доставки на втечнен газ са реална алтернатива на едностранно прекратения от “Газпром” договор”, обявиха тогава от КЕВР. Регулаторът обясни, че общественият доставчик е формирал общото прогнозно количество за вътрешния пазар въз основа на два източника – по договор за доставка на природен газ с компания от Азербайджан и по Споразумение за доставки на втечнен природен газ (LNG).
От 1 юли обаче цената скочи до 186,17 лв./MWh. Тогава от КЕВР посочиха като основна причина повишената цена на газа в световен мащаб в резултат на голямото търсене и по-малкото предлагане, породено от военната агресия на Русия в Украйна. “В условията на силно намалени или спрени доставки на природен газ от Русия и повишаващата се несигурност на енергийните доставки, редица европейски държави също са принудени да сключват краткосрочни договори, което при дебалансиран газов пазар е фактор за по-високите цени на международните индекси”, гласеше съобщението на регулатора.
От 1 август КЕВР утвърди цена на природния газ от 297,89 лв./MWh. “Основната причина за високия ръст на цената за август е повишената цена на природния газ в резултат на агресията на Русия в Украйна. В условията на силно намалени или спрени доставки на природен газ от Русия и повишаващата се несигурност, много от държавите на континента също сключват краткосрочни договори. Тези фактори водят до дебалансиране на газовия пазар и до по-високи котировки на международните индекси”, отбелязаха от регулатора тогава. От КЕВР отчетоха, че независимо от увеличението данните са показали, че цената на природния газ в България остава по-ниска от цените на европейските газови борси – на най-големия газов хъб TTF те отбелязаха нов исторически ръст и превишиха 212 евро/MWh. КЕВР уточни, че основната причина за по-ниската цена у нас са благоприятните ценови условия по договора за доставка на газ от Азербайджан. Част от доставяните количества са на значително по-ниска цена и не са обвързани с цените на международните борси, а с цените на петрола за 6 месеца назад.
КЕВР утвърди цена на природния газ за септември в размер на 353,21 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което беше рекордно висока цена за годината. Водеща причина за високия ръст на цената за септември е продължаващото през август повишение на международните цени на природния газ в резултат от военната агресия на Русия в Украйна, коментираха от регулатора тогава. Освен това силно намалените или спрени доставки от страна на “Газпром” водят до повишена несигурност на газовия пазар в Европа и формиране на нереално високи котировки. Допълнителен негативен фактор е и повишеният курс на американския долар, който е ценообразуващ елемент.
Независимо от увеличението данните показват, че утвърдената цена на природния газ за септември е значително по-конкурентна в сравнение с цените на европейските газови пазари за доставки през септември, които са на нива от 232 EUR (453 лв.) за мегаватчас.
Регулаторът утвърди цена на природния газ за октомври от 233,36 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което означава понижение с близо 34 процента спрямо септемврийската. За първи път КЕВР включи в ценовия микс цялото количество природен газ по дългосрочния договор с Азербайджан, на цените, залегнали в договора, което от днес се доставя по стартиралия интерконектор България – Гърция (IGB). Тези количества покриват около една трета от потреблението на страната и имат определящо значение за намаляване на цената на синьото гориво за октомври, изтъкнаха от КЕВР.
През ноември цената на синьото гориво стана 123,01 лв./MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. Така за месеца природният газ поевтиня с 47 на сто. В ценовия микс е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян на договорени цени по интерконектора IGB. Тези количества покриват около една трета от потреблението на страната, обясниха от регулатора. Необходимото количество за ноември е осигурено и с два договора за доставка на втечнен природен газ, сключени от “Булгаргаз” след организирани тръжни процедури.
През декември КЕВР утвърди цена от 146,09 лв./MWh, В ценовия микс е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора България – Гърция (IGB), съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Тези количества покриват около 27 процента от потреблението на страната и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на синьото гориво. След организиране на тръжни процедури “Булгаргаз” е сключил и два договора за доставка на втечнен природен газ (ВПГ) с търговци на природен газ от региона. Необходимото количество за декември е осигурено и с доставка на тръбен газ, закупен на платформата на “Газов Хъб Балкан”, след проведен търг “тип аукцион”. Освен това “Булгаргаз” е включил в ценовия микс и количества природен газ от добив от ПГХ “Чирен”, уточниха от регулатора.
Една от основните причини за увеличението в сравнение с ноември е високата цена на синьото гориво, съхранявано в газохранилището в Чирен. През основния период за нагнетяване – август и септември 2022 г., цените на международните газови борси достигнаха изключително високи нива и това повиши цената на газа за ПГХ “Чирен”. По тази причина в ценовия микс за декември добиваният газ от хранилището е с най-висока стойност, съпоставен с другите ценообразуващи елементи. От друга страна, с настъпването на отоплителния сезон цената на природния газ нараства поради увеличеното потребление, най-вече от топлофикационните дружества. Допълнителен негативен фактор е и нарастването на борсовите индекси на международните пазари през последните дни на ноември.
За януари от регулатора обясниха, че утвърдената цена от 179,33 лева за МWh е значително по-ниска от предложената прогнозна цена в първоначалното заявление на “Булгаргаз” от 204,14 лв./MWh. Основните причини са намалението на борсовите индекси на международните пазари в края на декември, както и значително по-ниския от планирания добив от газовото хранилище в Чирен поради мекото време. Общественият доставчик е нагнетил виртуално в хранилището допълнителни количества природен газ. В резултат на това е снижена осреднената цена на съхраняваните количества, нагнетени основно през летните месеци, когато на международните борси газът достигна изключително високи ценови нива. С намаляването на цената на нагнетеното синьо гориво от Чирен, което е ценообразуващ елемент в общия микс, се допринася за постигане на по-ниска крайна цена на газа за януари.
“Няма да има промяна в цените на парното и електрическата енергия от 1 януари 2023 г., което има ключово значение за потребителите на регулиран пазар. По този начин енергийният регулатор подпомага задържането на цените у нас, тъй като основен фактор за инфлационните процеси в цяла Европа са цените на енергоносителите“, заяви председателят на комисията доц. Иван Иванов на проведеното открито заседание на 30 декември 2022 година.
