Административен съд – Варна със свое решение от днес обяви нищожността на Разрешение № 1/18.01.2022 г. на Главния архитект на Община Варна, с което на „Овърсийз Хоризонт“ АД е разрешено в два поземлени имота частна държавна собственост, находящи се в местност Салтанат, Приморски парк, гр. Варна, да постави 10 бр. преместваеми обекти.
В мотивите си съдът посочва, че протестираното Разрешение, издадено от Главния архитект на Община Варна е издадено при приложение на неправилния закон (ЗУЧК, вместо по ЗУТ и издадената въз основа на чл. 56, ал.2 от него Общинска Наредба). Съдът прави извод, че разрешението е издадено от материално некомпетентен орган, като липсата на компетентност на издателя на акта е един от най-тежките пороци, с които може да бъде обременен един административен акт и това винаги е основание за прогласяване на неговата нищожност. Съдът приема, че не Гл. архитект, а Кметът е компетентният орган, поради което следва и безспорният извод за липса на компетентност на органа – Гл. архитект, издал протестираното Разрешение № 1/18.01.2022 г. в полза на заинтересованата страна „Овърсийз Хоризонт“ АД. Съдът посочва, че липсата на компетентност не може да се санира.
Като основание за нищожност съдът сочи и липсата на съгласие на собственика на земята и пояснява, че „от представените от страните доказателства, не се установи наличието на такава връзка, въпреки дадените от съда указания към главните и заинтересованите страни в производството.“ В мотивите се казва, че доказателства за наличие на правнорегламентирана връзка между държавата, представлявана от Областния управител на област Варна и „Овърсийз Хоризонт“ АД не е представена, като е установено, че няма сключен договор за наем, с който определените места за поставяне на преместваемите обекти (ПО) в двата държавни имота са отдадени под наем. Съдът посочва, че е безспорно по делото, че целта на разрешението за поставяне на преместваемите обекти в полза на „Овърсийз Хоризонт“ АД е търговска, а не е безвъзмездна за всички жители и посетители на гр. Варна. Липсва изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемите обекти площ, каквито са изискванията на закона. В резултат, издавайки процесното разрешение за поставяне на ПО, Гл. архитект на община Варна е надхвърлил правомощията си и произнасянето на органа по недопустимо искане води до опорочаване на оспорения административен акт до степен на нищожност.
По делото се установи и несъответствие с целта на закона. От доказателствата по делото е видно, че преместваемите обекти, за които е издадено протестираното разрешение от 18.01.2022г., са съществували на място преди издаване на акта. Съдът прави извод, че процесното Разрешение е издадено в несъответствие с целта на закона, тъй като преследваната от закона легитимна цел е преместваемите обекти да се поставят въз основа на валидно правно основание, каквото е законосъобразно издадено разрешение за поставяне, а не обратно – актът да се издаде след поставяне на преместваемите обекти, за да валидира със задна дата тяхното съществуване.
В мотивите си съдът посочва още, че при издаване на административния акт са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила, като цялата процедура по издаване на протестираното разрешение за поставяне на преместваеми обекти не е спазена и разрешението е издадено в полза на лице, което не разполага с правно основание да иска издаване на акт от категорията на протестирания.
Накрая съдът прави извод, че при наличието на толкова съществени пороци в производството, приключило с издаване на протестираното Разрешение № 1/18.01.2022г. на Главния архитект на Община Варна, то е нищожно, респ. протестът на Районна прокуратура – Варна, по който е образувано делото, е основателен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.
