Обещах да не пиша, за да не наливам “масло в огъня”, но работата ми е да пиша…Като човек, който обожава котките, до преди три години нямах идея, че природата е създала едно същество, което може да живее за вас, да ви обича, да ви обожава, въпреки всичко и да прости и най-лошото нещо, на което може да ви хрумне да го подложите… Ако някога да живееш “като куче” е означавало да си вързан в селски двор и да лаеш по кокошките, днес много хора мечтаят да живеят като кучето на онези стопани, които действително уважават най-добрите си четириноги приятели и полагат достойни грижи за тях. Защото такава, кучешка любов, между хората няма! Само куче може да обича вечно и безрезервно… Но, това всеки го знае…
Именно затова, една история, споделена в социалните мрежи преди дни, предизвика вълна от гняв и възмущение, лавина от коментари…Съдбата на кученцето, вързано на 50-сантиметров повод, защипан за прозорец на приземен етаж в кооперация в местност “Пчелина”, завъртя истинско цунами от страсти.
Много хора се спуснаха да спасяват домашния любимец, поставен в хватка така, че да не може дори да легне, за да дреме, докато чака своя стопанин в недоумение с какво е заслужил наказанието си. И то на място, откъдето минават автомобили за подземния паркинг на кооперацията.
Върху стопанина, до тогава неизвестен, се изсипа огън и жупел, съчетан с пълно недоумение – защо? Защо животинчето е оставено като изгонено, наказано ли е за нещо? Едва ли щеше да направи впечатление, ако беше за час или два. Не са били час или два, а дни. Дни, в които хората са го гледали как стои като статуетка, просто защото не може да мръдне без да се удуши. И са го слушали как плаче, как лае.
Много хора отидоха на място, някои го отвързаха и разходиха, нахраниха, напоиха, но никой не посмя да го прибере, съзнавайки, че животинчето си има стопанин. Бяха пуснати сигнали до институциите – Община Варна и БАБХ. И все пак, никой не развърза кученцето – кръстоска между кокер шпаньол и голдън ретривър, за да го отведе. Защото, въпреки емоциите и страстите, има и правила.
Сред хората, посетили на място животинчето, е майка с дете. При вида на кученцето, детето започва да плаче и моли майка си да го вземат. Жената обяснява, че няма право, но ще потърсят такова кученце, за да си вземат домашен любимец. Детето продължава да плаче и категорично отказва да се качи в автомобила, като настоява да вземат точно това кученце, защото то страда…Ще попитате защо тази майка е завела детето си там, за да го разстройва ли? Не, отишли са заедно със същото желание, да приберат животинчето, но не са посмели.
Част от хората настоятелно поискаха обяснение от стопанката на имота, може би грубо, агресивно, водени от емоциите. Тя отвърна със същото. Заплаши със съд момичето, дало гласност, след като не е издържало на гледката. Макар че основание за това едва ли може да бъде намерено при все, че в чужд имот никой не е влизал. Нямаше да се стигне до всичко това, ако разлюбеният любимец не беше оставен навън.
Поискахме интервю от младата дама, споделила публикацията. Тя отговори, че не иска медийна изява, не иска да нагнетява още напрежение, не иска война, иска просто животинчето да бъде обгрижвано подобаващо от своя стопанин и да не страда.
Пак ще припомним какво казва известният журналист Георги Милков – истината прилича на счупено огледало, всеки я вижда в своето парченце…
Затова не сътворихме новина в стил “копи – пейст” от изнесената информация, макар, че се изкушихме. Искахме да чуем какво ще установи проверката на институциите, да открием стопанина, да вземем и неговата позиция.
Така разбрахме, че от Община Варна са дадени предписания на стопанката животното да бъде кастрирано и чипирано. За първото не е ясно защо, нали е домашно куче?
От БАБХ обясниха, че проверката не е установила нищо нередно. Обяснението било, че кучето е оставено за ден, тъй като нямало кой да го гледа.
Това, което буди недоумение у всички е, защо животното не стои прибрано у дома или поне пуснато на терасата, където впоследствие е вързано?
Успяхме да се свържем и с дамата, станала мишена на всеобщия гняв, за да чуем и нейната гледна точка и попитаме дали търси осиновители на животинчето, в случай, че грижите за него не са по силите й. Оказа се любезен, интелигентен човек, който заяви, че не желае изявления, за да не влиза в оправдателен режим. Въпреки това сподели, че дава благотворителни дежурства в хоспис и това налага отсъствието й от дома. В един от тези дни именно животинчето било оставено само, като преди това е нахранено и разходено.
Научихме, че кученцето е намерено безпризорно още през януари. От тогава жената полага грижи за него. Тя е категорична, че го обича, а то нея – също и не възнамерява да се разделя с него, тъй като вече е много привързана. Заяви още, че ще изпълни предписанията, дадени от проверяващите и ще продължи да се грижи за кученцето.
Надяваме се грижите да не включват никога повече каишка от 50 сантиметра, прищипана на отворен прозорец, без значение отвън или отвътре и без значение дали е за минута или ден!
Любовта трябва да дава свобода, грижа и отговорност!
