За хората фойерверките са празнична традиция, но за много кучета, котки и диви животни силните гърмежи означават страх, паника и дезориентация. На 29 ноември Швейцария ще гласува на национален референдум дали да ограничи шумната пиротехника, а първото социологическо проучване показва 69% подкрепа за предложението. Темата е актуална и за България, където с наближаването на Нова година отново възниква въпросът за употребата на фойерверки.
На 29 ноември 2026 г. швейцарските граждани ще гласуват дали продажбата и използването на особено шумни фойерверки за частни празненства да бъдат ограничени на национално ниво.
За предстоящото гласуване и причините зад инициативата разказва Euronews в публикация от 27 октомври.
Идеята е подкрепена от организации за защита на животните и природата, които настояват празничните забавления да не бъдат за сметка на животинското благополучие, качеството на въздуха и обществената безопасност.
Близо 70% подкрепят ограничаването на шумните фойерверки
Първото социологическо проучване, проведено по поръчка на Швейцарската радио-телевизионна корпорация, показва сериозна предварителна подкрепа за предложението.
Според резултатите 69% от анкетираните с намерение да гласуват подкрепят ограничаването на шумните фойерверки, 29% са против, а 2% все още не са решили.
Инициативата получава подкрепа сред избиратели с различни политически възгледи.
Зад нея стоят опасения, свързани както с животните, така и със замърсяването на околната среда, опасността от пожари и наранявания.
Предложението е внесено още през 2023 г., след като организаторите събират над 137 000 подписа.
Резултатите от проучването обаче не означават, че забраната вече е приета. Окончателното решение предстои да бъде взето на референдума в края на ноември.
Ще изчезнат ли напълно фойерверките?
Всъщност предложението не предвижда пълна забрана на всички видове пиротехника.
Основната цел е да се ограничи използването на силно шумни фойерверки при частни празненства.
По-тихи алтернативи, включително бенгалски огън и определени светлинни ефекти, ще продължат да бъдат разрешени.
Предвижда се също местните власти да могат да допускат изключения за големи обществени събития, които имат особено значение за региона или страната.
Това означава, че празничните светлинни спектакли не е задължително да изчезнат, но могат да бъдат организирани по различен начин.
Противниците на инициативата предупреждават, че ограниченията биха засегнали традициите, свободата на личния избор и бизнеса с пиротехнически изделия.
Поддръжниците ѝ смятат, че общественият интерес и защитата на животните оправдават по-строги правила.
Защо кучетата и котките изпадат в паника от фойерверките?
Един от основните аргументи в швейцарския дебат е въздействието на силния шум върху животните.
Внезапните експлозии могат да предизвикат страх, объркване и опити за бягство при кучета, котки и други домашни любимци.
Някои животни започват да треперят, крият се, отказват да излязат навън или се опитват да избягат от мястото, на което се намират.
Особено сериозни могат да бъдат последствията за животни, които се намират на открито и нямат възможност да потърсят защитено пространство.
Швейцарските организации за защита на животните предупреждават, че внезапният шум може да причини силен стрес и дезориентация и при диви и селскостопански животни.
Ветеринарни специалисти обръщат внимание, че при някои домашни любимци реакциите са толкова изразени, че се налага предварителна подготовка и консултация с ветеринарен лекар.
Не всички животни реагират еднакво. За част от тях фойерверките са просто необичаен шум, докато за други могат да предизвикат истинска паническа реакция.
Замърсяват ли фойерверките въздуха?
Друг важен аргумент за ограниченията е въздействието върху околната среда.
При изстрелването и взривяването на пиротехническите изделия във въздуха се отделят фини прахови частици и вещества, използвани за създаването на различните цветови ефекти.
Според данни на швейцарските власти годишно в страната се използват между 1000 и 2000 тона фойерверки, като значителна част от общото количество се пада на опаковките.
Използването на пиротехника генерира приблизително 200–400 тона прахови частици годишно.
При неблагоприятни атмосферни условия, например мъгла и слаб вятър, замърсяването може да се задържи по-дълго близо до земната повърхност.
Проблем представляват и остатъците след празничните заряди, които могат да попаднат в почвата и водите, ако не бъдат почистени.
Тези опасения са част от причините все повече европейски държави и градове да обсъждат ограничения върху пиротехниката.
А какви са правилата за фойерверките в България?
В България няма обща национална забрана на всички фойерверки, но тяхната продажба, употреба и съхранение са регламентирани със закон.
Пиротехническите изделия са разделени на категории според степента на опасност и предназначението им.
Категория F1 включва изделия с много ниска степен на опасност и пренебрежимо ниско ниво на шум.
Фойерверките от категория F2 са предназначени за използване на открито в обособени пространства, а тези от F3 – в по-големи открити пространства.
Най-опасната категория F4 е предназначена само за професионална употреба от правоспособни лица.
Действащите национални разпоредби предвиждат и определени изключения от разрешителния режим за малки количества пиротехнически изделия от категории F2 и F3. Това обаче не означава, че употребата им е разрешена навсякъде и по всяко време.
Общините могат да въвеждат допълнителни ограничения за опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите.
В София вече има ограничения за шумните фойерверки
Пример за по-строги местни правила е столицата.
Наредбата за обществения ред на Столична община ограничава употребата на открито на фойерверки от категориите F2 и F3, като предвижда специален разрешителен ред и изключение за определени часове около Нова година.
Така дори в рамките на България правилата могат да се различават според населеното място.
За жителите на Варна и останалите български общини е важно да се съобразяват не само с националното законодателство, но и с действащите местни наредби.
Това е особено актуално с наближаването на новогодишните празници, когато традиционно се увеличава използването на пиротехника.
Може ли България да последва примера на Швейцария?
Швейцарският референдум поставя въпрос, който е познат и на българското общество: къде минава границата между празничната традиция и правото на спокойствие и безопасност?
От едната страна са хората, за които зарята е неизменна част от посрещането на Нова година.
От другата са собствениците на домашни любимци, семействата с малки деца, хората, чувствителни към силен шум, и гражданите, които се притесняват от замърсяването и инцидентите.
Между тези позиции съществуват и възможни компромиси – по-тиха пиротехника, организирани светлинни спектакли и ограничения за използването на силно шумни изделия в жилищните райони.
За България подобна национална промяна би изисквала съответните законодателни решения. Към момента няма основание швейцарският референдум да се представя като предстояща промяна и в нашата страна.
Резултатът от гласуването на 29 ноември обаче ще бъде интересен пример за това как едно общество търси баланс между дългогодишните традиции, защитата на животните и опазването на околната среда.
А с наближаването на новогодишната нощ въпросът става все по-актуален и за България: възможно ли е да запазим светлините на празника, но да намалим гърмежите?