Сигурността на корабоплаването и доставките на критично важни товари през Черно море отново излиза на преден план след атаките с безпилотни апарати срещу търговски плавателни съдове. България разчита на интегрирана система за морско наблюдение и координация между военни и граждански институции, става ясно от официален отговор на Министерството на транспорта и съобщенията.
Информацията е предоставена от министър Георги Пеев в отговор на парламентарен въпрос, отправен от народния представител Джипо Джипов от парламентарната група на „Демократична България“.
Поводът са инцидентите с търговски кораби в Черно море, включително в изключителната икономическа зона на България, които пораждат въпроси за безопасността на корабоплаването и непрекъснатостта на морските доставки.
След атаките в Черно море: питат има ли риск за доставките през Варна и Бургас
Как България следи движението на корабите в Черно море?
В отговора си транспортният министър посочва, че страната разполага със система за интегрирано морско наблюдение, известна като InBulMarS.
Тя е изградена за обмен на информация за обстановката в морските пространства и позволява взаимодействие между институциите, ангажирани с морската сигурност.
Системата е разработена в партньорство с Военноморските сили, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Главна дирекция „Гранична полиция“, Агенция „Митници“ и Държавна агенция „Национална сигурност“.
Чрез нея се осигурява обмен на информация както между българските институции, така и с партньори от Европейския съюз.
По този начин компетентните органи могат да наблюдават морската обстановка и да обменят данни, свързани със сигурността на корабоплаването.
Какво се случва при нова заплаха за корабоплаването?
Министър Георги Пеев посочва, че след усложнената обстановка в Черно море и регистрираните атаки срещу търговски кораби компетентните институции продължават да изпълняват законовите си функции.
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ отговарят за дейности, свързани с безопасността на корабоплаването, сигурността на пристанищната инфраструктура и нормалното функциониране на морския транспорт.
Морският спасителен координационен център, Военноморските сили, Гранична полиция и останалите ангажирани институции поддържат постоянен оперативен обмен на информация.
В отговора се посочва, че се следват действащите процедури за взаимодействие между институциите за наблюдение и контрол на морските пространства.
При промяна на обстановката са предвидени допълнителни организационни мерки за засилване на наблюдението и контрола, с цел повишаване на сигурността.
Следят и корабния трафик в реално време
Важна част от контрола е системата за наблюдение и управление на корабния трафик VTMIS, която се поддържа от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Чрез нея се осигурява информация за движението на плавателните съдове, която се предоставя на ангажираните служби съгласно установените процедури.
Това позволява на институциите да разполагат с данни за корабния трафик и да координират действията си при възникване на инциденти.
Има ли специален механизъм за доставки на критични товари?
Именно този въпрос е поставен в парламентарното питане на Джипо Джипов.
Народният представител иска да знае дали е създаден или се разработва специален механизъм съвместно с Министерството на отбраната за осигуряване на безопасен воден и логистичен коридор за доставки на стратегически и критично важни товари през българската акватория.
В отговора си Министерството на транспорта описва действащите системи за наблюдение, координацията между институциите и възможността за допълнителни мерки при усложняване на ситуацията.
Не се съобщава обаче за създаването на отделен, специално обособен морски коридор за критични доставки.
От представената информация става ясно, че държавата разчита на съществуващите механизми за морска сигурност и оперативно взаимодействие между компетентните органи.
На фона на продължаващите рискове за корабоплаването в Черно море въпросът за защитата на морските маршрути остава важен както за пристанищната дейност, така и за доставките, от които зависи функционирането на различни сектори на икономиката.