Силвия Жекова от Варна, с която СайтЪТ ви запозна, вече 25 години води неравна битка с институциите, за да получи общинско жилище, където да може малко по-спокойно да се грижи за болния си син, с който живее.
“Непрекъснато се намират някакви абсурдни доводи и оправдания. Не помогнаха писмата от президента, в които се дава препоръка да се намери решение на нашия проблем. Въпреки, че отговаряме вече на всички изисквания, няма административни пречки, картотекирани сме като крайно нуждаещи се, ходенето по мъките продължава.
След като миналата година наехме нова квартира, преживяхме всички мъки по преместване и настаняване, сега отново сме изправени пред ужаса да се местим, тъй като хазяинът продава апартамента. Не мога да му се сърдя. Ще търсим нова квартира, но искам вече малко повече сигурност и спокойствие за мен и болния ми син.
Аз съм негов асистент, живеем с моята заплата от 900 лв. и неговата пенсия. Живеем скромно, справяме се с много лишения и мъка. Затова искам най-после бюрократичната машина да се задейства и вместо да се търсят оправдания, да се намери решение на проблема ни.
За пореден път чувам, че няма свободни жилища. Янислава Шопова се опита да ни препрати към район “Владиславово”, където по нейните думи имало над 600 свободни общински апартамента. Това е абсурдно и подвеждащо твърдение, проверих и ми отговориха, че там също няма свободни жилища. Не е каприз да сме в центъра, тук съм регистрирана като асистент на сина ми, а и не ни е възможно да пътуваме в градски транспорт на отдалечени места”, споделя Силвия пред репортер на СайтЪТ минути, след като е излязла от поредната среща с кмета на район “Одесос” Янислава Шопова.
Жената припомни как преди 25 години тя, съпруга и четирите им деца са протестирали отново пред община Варна. След трагедията с малкото й момченце, което загина при кошмарен инцидент с ротвайлера на нейната сестра, докато гостува в дома й, животът на Силвия става истински ад. Въпреки преживения ужас, тя не спира да се бори в името на другите си деца, едно от които е Петър, с диагноза хидроцефалия и пожизнен ТЕЛК.
Припомняме, че на 29 януари 2024 година жената е изпратила молби за съдействие до 8 институции, включително до президента Румен Радев и тогавашния премиер Николай Денков. В отговор от двете държавни институции се отправя молба до кмета на Варна Благомир Коцев да реши проблема с настаняването на майката и сина.
Докато Силвия чука от врата на врата на чиновници, с надежда някой да вземе присърце проблема й и прояви съпричастност, къщата на ужасите, общински имот на бул. “Цар Освободител” в центъра на Варна, още стои затворена след инцидента с малкия Жорко. По онова време два от етажите в нея са предоставени на сестра й, която е била служител на общината.
Вероятно в много подобни имоти и жилища са настанени хора, които са нуждаещи се само на книга, докато хора като Силвия и сина й Петър се борят с превратностите на живота по честен и достоен начин.
Екипът на СайтЪТ се надява вместо оправдания, да се намерят решения и една българска майка, която като много други е отдала живота си, за да се грижи за своето дете с увреждания, да получи най-после подкрепа от служители, на които всички ние плащаме заплати с данъците си.
