Имен ден празнуват всички, които носят някое от следните имена: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
На Симеоновден християните почитат преп. Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта. На днешния ден се поставя началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета, си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха ѝ и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”. На трапезата в днешния ден се слагала варена кокошка, а костите й се заравяли в земята за берекет. Поверието гласи, че на Симеоновден не се дава нищо назаем. Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Със Симеоновден (Свети Симеон, Симеон Стълпник, Стар Симеон, Смион Забележник) – се обозначават два годишни празника – зимен и летен Симеоновден, отразяващи на светогледно и обредно ниво двойното делене на годишното време, характерно за българския народен календар.
Зимният Симеоновден, Стар Симеон (3 февруари) е третият, последен ден от празнично-обредния комплекс Трифунци, с който се отбелязва прехода от зима към пролет/лято и началото на новата стопанска година.
В различни райони на страната зимният Симеоновден, заедно с празниците от тридневния цикъл, се почита за предпазване от вредни за човека и стопанството му животни – вълци, мишки, зайци, къртици. Реалната заплаха, която тези животни носят за стопанската дейност на човека и представата за тях като митологични символи на света на мъртвите и на прадедите се свързват с почитта към отделни християнски светци, които се честват в периодите на преход в годишното време. Такава връзка има и при култа към св. Симеон.
Неговото зимно честване е във връзка и с представите за предхождащия го празник на Богородица (2 февруари – Сретение), с който се отбелязва краят на нейния следродилен период. Затова зимният Симеоновден се почита специално от бременните и неотродилите се жени. На празника се спазва полово табу и младоженците не се свождат. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Жените избягват домашна работа. Спазва се строго забраната да се сече и реже, за да не се роди симьосано (с белег) дете или добитък. Във връзка с това вярване е и названието на празника – Симеон бележник, забележник. Зимният Симеоновден се празнува и за здраве на добитъка.
От летния Симеоновден (1 септември) започва есенната оран и сеитба. Празникът се свързва с началото на нов годишен цикъл, на нова земеделска година. Това намира отражение и в различните други названия, които има – Нова стопанска година, Симеон орачо, Симеон сърп, Симеон брульо. На местата, където сеитбата се прави по-късно, на този ден се извършва ритуално засяване.
Обредите на летния Симеоновден са концентрирани около семето за посев и са насочени към осигуряването на бъдеща добра реколта. Преди празника свещеникът благославя семето, в църква или по домовете. В семето слагат пепел от три кадени вечери, орехи, китка от босилек, вързана с червен конец. От прекаденото семе, жените посипват около къщите.
Когато изпраща сеяча стопанката обикаля три пъти колата с впрегнатите волове, ръси пепел пред нея и по-рядко зад нея и изсипва котел с мълчана вода. При банатските българи колата минава през слама, покрита с червена престилка. В Средна Западна България и на отделни места в Северозападна България обредно се коли кокошка или червен петел – жертва за св. Симеон. Перата и костите на птицата заравят в първата изорана бразда или хвърлят в течаща вода.
Сеячът, облечен в бяла риза, се прекръства с лице на изток и потегля към нивата с пита и варена кокошка. При изгрев слънце вдига високо питата и като благославя за плодородие, я разчупва. Едно парче хвърля на изток – за птиците, второ парче дава на воловете, трето заравя в земята за смока стопанин на нивата, а четвъртото изяжда. Бесарабските, тракийските и малоазийските българи търкалят питата и гадаят за реколтата.
На този ден не се дава нищо назаем, най-вече огън, жито, брашно, хляб и пари, за да не се изнесе плодородието от дома и да не се „измами” плода на нивата. На някои места оставят портата отворена – „да дойде берекета”.
Летният Симеоновден е празник на жените, които още не са се отродили (които все още раждат) и особено на бременните.
Като празник на преход от лято към есен/зима, на някои места (в Дряновския и Еленския Балкан), летният Симеоновден е свързан с вярването за полазване и с гадаене за времето.
На отделни места съществува представата, че от летния Симеоновден дните започват да намаляват, прелетните птици отлитат на юг, а змиите и гущерите се прибират в леговищата си.
Обредността на летния Симеоновден е повторение на зимния Симеоновден – в Казанлъшко, Пирдопско и Ловешко летният Симеоновден влиза в тридневен празничен комплекс, който е същият като Трифунците и се почита за вълци. В Средните Родопи, празникът се нарича Устина и се тачи за предпазване от мечки и вълци.
Зимното и лятно честване на Симеоновден се свързва с еднакви светогледни схващания и потвърждава близначната идея при организацията на годишния календарен цикъл.
Източник: Българска етнография
Автор: Милена Маринова