Инвазивните видове и климатичните промени могат да променят местните екосистеми, рибарството и аквакултурите по българското Черноморие
Присъствието на синия рак (Callinectes sapidus) в Черно море и възможното му бъдещо разпространение бяха сред основните теми на експертна среща в Шабла, посветена на промените в морската среда, инвазивните видове и бъдещето на рибарството.
Темата беше обсъдена по време на събитието „Традиции, знания, партньорство и вкусове“, организирано от Местната инициативна рибарска група „Шабла – Каварна – Балчик“ на 11 и 12 септември.
Специален акцент беше поставен върху синия рак – вид, чието присъствие в акваторията на Черно море вече се наблюдава. Нелко Йорданов представи данни и прогнозен математически модел за разпространението и потенциалното развитие на вида, подкрепени от научни публикации и теренни наблюдения.
Представената информация беше определена като сигнал за необходимост от системно наблюдение, събиране на данни и оценка на въздействието върху местните видове, рибарството и аквакултурите. Сред обсъжданите възможности беше и превръщането на синия рак във вид със стопански интерес.
Синият рак (Callinectes sapidus) е вид, естествено разпространен по западното крайбрежие на Атлантическия океан – от Северна Америка до северните части на Южна Америка. В европейски води той е внесен извън естествения си ареал, като един от основните предполагаеми пътища е баластната вода на корабите. Днес видът е установен както в Средиземно, така и в Черно море. Способността му да понася големи колебания в температурата и солеността и високата му подвижност улесняват разпространението му в нови местообитания.
Проблемът е, че синият рак е всеяден и агресивен хищник. На места, където числеността му нараства силно, той може да се храни с миди и други безгръбначни, да конкурира местни видове и да създава проблеми за рибарството и аквакултурите. Подобни отрицателни ефекти вече са документирани в части от Средиземноморието и Адриатика, включително загуби за стопанства за миди и други черупчести организми.
В същото време видът има и стопанска стойност и в някои държави се разглежда възможността уловът и предлагането му на пазара да се използват като част от контрола върху популацията. Затова учените поставят акцент върху системното наблюдение – къде се появява, колко бързо се размножава и как влияе върху местните видове и рибарството.
Черно море се променя
В рамките на кръглата маса „Предизвикателства пред сектор „Рибарство и аквакултури“ – инвазивни видове, климатични промени и иновации“ учени представиха данни за измененията в морските и вътрешните водни екосистеми.
Доц. Елица Петрова от Института по рибни ресурси – Варна разгледа влиянието на климатичните промени и инвазивните видове в Черно море, включително способността им да се приспособяват към новите условия.
Доц. Александър Атанасов от Тракийския университет постави акцент върху връзката между променящата се среда във вътрешните водоеми, здравословното състояние на водните организми и бъдещето на рибарството и аквакултурите.
Бяха представени и мерки за опазване на местни видове като Cottus gobio и Misgurnus fossilis в условията на климатични промени и биологични инвазии.
Над 120 души излязоха в морето край Шабла
Събитието включваше и инициативата „Опознай морето отблизо!“, в която повече от 120 души се включиха в безплатни плавания с ветроходни и моторни съдове край Шабла.
Програмата продължи с обучение по риболов, занимания за деца и младежи и творчески работилници с морска тематика.
На 12 септември инициативата стана част от Празника на плодородието в Шабла, където местни инициативни рибарски групи от различни части на страната представиха миди, паламуд, рибни продукти, вино, натурални сокове и риболовни принадлежности.
Сред по-необичайните продукти беше веслоносът (Polyodon spathula) – все още слабо познат у нас вид от групата на есетрообразните, отглеждан в рибарници край Николаево. Представянето му беше пример за възможностите за развитие на нетрадиционни аквакултури и създаване на продукти с по-висока добавена стойност.
Събитието събра представители на науката, рибарството, аквакултурите, бизнеса и неправителствени организации с цел обмен на знания и търсене на решения за новите предизвикателства пред сектора.
Информация: Областния информационен център – Добрич