Местността Кирека край Мадара е известна със своя религиозен култов комплекс, но сред скалите в района се крият и редица други любопитни обекти. Гробници, пещери и необичайни природни образувания превръщат мястото в своеобразен лабиринт от следи, оставени от различни епохи.
Един от обектите е малка скална гробница, представляваща издълбана направо в камъка гробна камера. В нея има оформен отвор за изтичане на течност. Предполага се, че някога гробницата е била затваряна с каменен капак, който обаче не е достигнал до наши дни.
Само на няколко метра се намира скала с любопитна форма, наподобяваща катер.
По пътеката към малката гробница посетителите попадат и на един от най-разпознаваемите скални феномени в местността – „Подводницата“. Огромното скално образувание напомня по форма на подводен съд, откъдето идва и популярното му име. От естествената платформа върху него се открива панорамна гледка към околността.
Съществуват предположения, че „Подводницата“ може да е била използвана и като древно светилище.
Гробница, издълбана в скалния отвес
Най-интересният обект в района обаче е раннохристиянската гробница, изцяло вкопана в скалния отвес.
Тя представлява правоъгълно помещение, издълбано в скалата, с дължина 3,40 метра, широчина 2,80 метра и височина 2,20 метра. При входа отвън е оформен жлеб за поставяне на врата, а от вътрешната страна също личат вдлъбнатини, свързвани със затварянето на помещението.
От двете страни във вътрешността са издълбани две гробни корита. В предната им част има процепи, за които се предполага, че са били предназначени за събиране на миро.
Особено впечатляващи са два кръста, издълбани в камъка от двете страни на входа.
Въпреки че гробницата носи белези, характерни за трако-римските некрополни съоръжения от IV-V век, тя е датирана от IX-X век.
Внимание привлича изключително прецизната изработка – както на самото помещение и двете гробни корита, така и на входа и издълбаните отвън кръстове.
Възможно ли е тук да е бил погребан цар Борис I?
Именно качеството на изработката е в основата на една от най-любопитните хипотези, свързани с гробницата. Някои изследователи предполагат, че тя е била предназначена за знатна личност.
Оттук идва и далеч по-смелото предположение – че мястото може да има връзка с княз Борис I Михаил.
Според тази теория след оттеглянето си от престола и приемането на монашеството владетелят се е установил в намиращия се наблизо манастир „Свети Кирик“, а след смъртта му тялото му е било положено именно в тази скална гробница.
Това остава хипотеза, но придава допълнителна загадъчност на мястото, тъй като местонахождението на гроба на покръстителя на българите продължава да поражда въпроси.
На няколко метра от входа на голямата скална гробница се намира още един интересен обект – изсечен направо в скалата саркофаг. По него и днес могат да се различат жлебовете, в които някога е прилягал каменният капак.
И с това забележителностите на Кирека не свършват. В района могат да бъдат видени още Куртевата пещера, Дядодимовата пещера и Черната дупка – част от множеството природни и създадени от човека обекти, които пазят историята и загадките на местността.