Анализ
Предложените промени в Закона за личната помощ с вх. № 52-654-01-176/10.11.2026 г., внесен в Народното събрание от Прогресивна България предизвикаха сериозно безпокойство сред организации на хора с увреждания, родители и лични асистенти. Според засегнатите реформата далеч не е просто административно облекчение, а отменя основни права, намалява доходите и бламира социалните гаранции за хиляди български семейства.
Отпада трудовия договор – отпадат основни трудови права
Най-съществената промяна е отпадането на трудовия договор за личните асистенти и замяната му със специален договор за предоставяне на лична помощ. Вносителите от Прогресивна България се застраховат в „мотивите“ към законопроекта, че действащата уредба не отговаря на спецификата на семейната грижа и ограничава редица категории лица (като държавни служители и адвокати). Критиците обаче предупреждават, че така могат да бъдат отслабени гаранциите, които днес произтичат от Кодекса на труда.
Особени опасения предизвиква липсата на ясна регламентация за отпуски, обезщетения и защита при прекратяване на правоотношението. Според противниците на реформата държавата заменя действащи трудовоправни механизми с обещания за бъдеща регулация.
5,24 евро на час за тежък физически и натоварващ емоционално труд
Спорен е и новият начин за определяне на възнагражденията. Законопроектът предлага часовата ставка вече да не бъде обвързана с минималната работна заплата, а да се определя всяка година чрез Закона за държавния бюджет. За 2027 г. е предвидена ставка от 5,24 евро на час.
Според родители на деца с увреждания това превръща доходите на личните асистенти в обект на ежегодни политически и бюджетни решения. Те предупреждават, че липсата на автоматичен механизъм за актуализация създава риск от изоставане на доходите спрямо растящите разходи за живот.
Допълнително напрежение поражда отпадането на изричното законово упоменаване на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Организации на родители и асистенти смятат, че така се обезценява дългогодишният труд на хората, които ежедневно се грижат за тежко болни и хора с увреждания.
Отпадат болничните, но задължително ще се пълнят пенсионните фондове
Промени се предвиждат и в осигурителния режим. Докато пенсионното осигуряване остава задължително, осигуряването за общо заболяване и майчинство ще бъде по избор. Според противниците на законопроекта това може да доведе до по-слаба социална защита за много семейства.
Особено засегнати могат да се окажат родителите на деца с тежки увреждания. За мнозина от тях ролята на личен асистент е единствената възможна форма на заетост, тъй като грижите за детето изискват непрекъснато присъствие.
Друг спорен текст предвижда прекратяване на личната помощ след нова индивидуална оценка на потребностите. Според критиците липсват достатъчно гаранции срещу прекъсване на подкрепата при обжалване или административни спорове.
Нововъведение: ограничение на местоживеенето на асистента
Законопроектът въвежда и изискване личният асистент да живее в същото населено място или на не повече от 40 километра от ползвателя на услугата. Според експерти подобно ограничение може да задълбочи недостига на асистенти в малките и обезлюдени райони на страната. Освен това – прозира евентуално конституционно несъответствие с правото на придвижване и правото на труд.
Организациите на родители посочват, че мотивите към законопроекта поставят акцент върху финансовата предвидимост за държавата и общините, но далеч по-слабо разглеждат предвидимостта за самите ползватели на услугата и техните семейства.
От Фондация „Живот със Синдром на Даун“ предупреждават, че всяка законодателна промяна трябва да гарантира сигурност, а не да създава нови рискове за хора, които и без това ежедневно се сблъскват с ограниченията на системата.
Сходна позиция заема и организацията на родители на хора с аутизъм в Русе, която се обявява категорично против предложените изменения. Според сдружението бюджетни икономии не бива да се реализират за сметка на семействата, поели най-тежката грижа за хората с увреждания.
Реформа в личната помощ без контрол върху фалшивите решения на ТЕЛК
На този фон критиците на реформата свързват промените в личната помощ с по-широк пакет от законодателни инициативи, включително промени в системата на ТЕЛК и НЕЛК. Според тях управляващите търсят начини за ограничаване на публичните разходи чрез по-строг контрол върху социалните плащания.
Допълнителен аргумент в тази посока е заложеният в бюджета за 2026 г. очакван фискален ефект от около 200 млн. евро чрез подобряване на механизмите за оценка и контрол при достъпа до социални плащания и подкрепа за хора с увреждания. Според поддръжниците на по-строгия контрол това е необходимо за ограничаване на злоупотребите, докато критиците предупреждават, че цената не трябва да бъде платена от хората с реални увреждания и техните семейства.
Дебатът около законопроекта тепърва предстои да се разгаря в Народното събрание. Основният въпрос остава дали реформата ще доведе до по-ефективна и справедлива система, или ще намали защитите за хората, които ежедневно осигуряват жизненоважна грижа на свои близки.
Остава въпросът защо гоненето на трипроцентовия дефицит се изсипва върху плещите на най-уязвимите – хората с увреждания и техните семейства.