Site icon СайтЪТ

Скандалът със скритите камери: какви права имат жертвите

Правен анализ на адв. Мартин Костов

Скандалът със скрити камери в лекарски кабинети и козметични салони не е просто криминална хроника. Това е сериозен тест за доверието в места, където човек остава най-уязвим – буквално и преносно. Там, където се очаква конфиденциалност и професионализъм, се оказва, че може да има скрита камера и непозната аудитория.

Юридическият въпрос е прост, но тежък: какво могат да направят жертвите и как законът защитава личното пространство, когато то бъде погазено.

Как започна скандалът

В края на януари 2026 г. в България избухна скандал с разпространени видеозаписи на голи клиентки, тайно заснемани по време на процедури в козметични салони и дори в медицински кабинет.

За броени дни станаха известни няколко отделни случая – два салона за лазерна епилация в Бургас, студио в Казанлък и гинекологичен кабинет в София.

Първият сигнал идва от Бургас. Жена разбира от свои познати, че в интернет се разпространява порнографско видео с нейно участие. Оказва се, че записът е направен още през 2024 г. със скрита камера в стая за козметични процедури, където тя е била разсъблечена и без никакво знание за заснемането.

„Чувствам се ужасно, отвратително, омерзена… Ние си доверяваме телата и разчитаме на конфиденциалност, а те ни заснемат тайно“, разказва тя.

Видеото е гледано десетки хиляди пъти онлайн. Скоро след това се установява, че в същия порноканал има стотици подобни клипове от салони в Бургас и Казанлък.

Започва лавина от сигнали. Десетки жени подават жалби, включително и родители на непълнолетни. Установено е, че дори 9-годишно момиче е било заснето по време на процедура.

Реакцията на институциите

Районната прокуратура в Бургас образува досъдебни производства за създаване и разпространение на порнографски материали.

Собственичка на един от салоните твърди, че камерите били поставени с цел сигурност и че вероятно записите са били „хакнати“ през Wi-Fi мрежата. Тя обаче не може да обясни защо е имало камера в процедурни помещения, където клиентите са напълно разсъблечени.

Междувременно избухва нов скандал – този път в София. В частен гинекологичен кабинет пациенти откриват скрита камера. Лекарят е задържан, но по-късно освободен, тъй като разследването все още не е установило дали именно той е разпространявал записите.

Министерството на здравеопазването разпорежда проверка, а полицията извършва действия на няколко адреса в столицата.

Част от клиповете са качвани от IP адреси извън Европейския съюз, което повдига и версия за хакерска намеса.

Независимо от това остава ключовият въпрос – защо въобще е имало камери на места, където пациентите и клиентите са в изключително интимна ситуация.

Подобни случаи по света

Проблемът с тайното видеозаснемане далеч не е уникален за България.

Един от най-драстичните примери е Южна Корея, където т.нар. „spycam“ престъпления придобиват мащаб на обществена криза. Само през 2017 г. там са регистрирани над 6000 случая на незаконно заснемане – пет пъти повече в сравнение с 2010 г.

Това явление, известно като „molka“, предизвиква масови протести под лозунга „Моят живот не е твоето порно“.

В отговор властите създават специални инспекционни екипи, които редовно проверяват обществени места за скрити камери.

Подобни престъпления са криминализирани и в САЩ, Великобритания, Франция, Германия и други европейски държави. В много от тях тайното заснемане в интимна среда се третира като сериозно нарушение на личната неприкосновеност и може да доведе до тежки наказания.

Какво казва българското законодателство

В България подобни случаи могат да доведат до отговорност на няколко нива.

Нарушение на защитата на личните данни

Видеоизображенията на конкретно лице се считат за лични данни по смисъла на GDPR и Закона за защита на личните данни.

Заснемането, съхраняването и разпространението им без съгласие и без законово основание представлява сериозно нарушение.

Комисията за защита на личните данни може да наложи глоби до 20 милиона евро или до 4% от годишния оборот на нарушителя.

Гражданска отговорност

Жертвите могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди – срам, унижение, психологически стрес и накърнено достойнство.

Исковете могат да бъдат насочени както срещу конкретния извършител, така и срещу фирмата или организацията, която стопанисва обекта.

Това означава, че салони, клиники или други юридически лица могат да носят отговорност, ако нарушението е извършено при или по повод тяхната дейност.

Наказателна отговорност

Българският Наказателен кодекс няма отделен текст за „воайорство“ или тайно видеозаснемане в интимна среда.

Затова подобни случаи често се квалифицират като създаване и разпространение на порнографски материали.

Ако в записите участват непълнолетни, наказанията могат да бъдат значително по-тежки.

Изводът

Скандалът със скритите камери показва колко уязвими могат да бъдат хората в ситуации, които изискват най-висока степен на доверие.

Правото предлага инструменти за защита – административни санкции, граждански искове и наказателна отговорност. Но този случай показва и нещо по-тревожно: системата реагира едва след като вредата вече е нанесена и интимните кадри вече се разпространяват в интернет.

Истинското предизвикателство остава превенцията – защото веднъж попаднали онлайн, подобни записи трудно могат да бъдат изтрити завинаги.

Exit mobile version