За стопаните на малки породи кученца като „йорки” и пуделчета, Светлана Димова е едно от най-популярните и обичани имена. Нейните салони за груминг “Йорки” са наложена марка не само във Варна, но и в София. Всеки, който е потърсил и ползвал услугите им знае, че оставя своето четириного детенце в сигурни ръце и ще го получи красиво, ухаещо прекрасно и мекичко като плюшена играчка.
В непринуден и сърдечен разговор, лъчезарната стопанка на„Йорки” сподели пред репортер на СайтЪТ изключително любопитни факти от своята работа и натрупан житейски опит.
„С груминга започнах преди 25 години. Имахме повечко кученца, тогава йоркитата бяха една сравнително непопулярна порода. С времето започнаха да стават все по-популярни, да ги търсят хората и да имат нужда от груминг услуги. По това време думата грумър беше напълно непозната, никой не знаеше какво прави грумърът. Оказа се, че докато се грижа за моите кученца, се справям добре и когато излизахме на разходка, хората ме питаха кой ми ги прави, искаха да направя и техните. Така постепенно това се превърна в мое основно занимание.
Това е професия, която има нужда да се развива, да бъде показвана!
В началото йоркитата бяха луксозна порода, от десетина години са масови домашни любимци. Имала съм много случаи, в които когато хората ги видят започват да се чудят това що за болонка е или каква смеска е, чудеха се защо са с панделки. Тогава често мои кучета бяха снимани в реклами. След това хората започнаха масово да търсят йоркита, защото се доказаха като порода, която е хипоалергенна и съответно се отглежда лесно в апартамент, не изисква много разходки. Има изисквания по поддръжка на козината и външния вид, но като цяло хората се справят с отглеждането им в малки жилища”, коментира Светлана.
Питаме има ли мода сред домашните любимци? Преди години „Комисар Рекс” направи много популярни немските овчарки, след това масово хората си вземаха куче, порода „Коли” заради сериалът „Ласи”, на мода бяха доберманите, ротвайлерите, питбулите, след това се появиха помераните, а днес най-много сякаш са стопаните на йорките и пудели и то от най-малките породи – “Мини” и “Той”.
По този повод Светлана сподели интересни подробности за помераните:
“При помераните има една особеност, че те са с двоен косъм, под козината има друг косъм, който линее и когато кученцето живее в географска ширина, където няма студ, а повече влага и топлина, то по естествен път се освобождава този пух, за да не му топли. Кученцата обаче са предразположени към заболявания и това драстично намаля тяхната популация, защото търсенето е по-малко. Все още има померани по салоните, но сме доста предпазливи с тяхното обслужване. Това е северна порода куче, което се гледа в Канада, в Скандинавските страни, където е много студено, за да бъде този косъм да бъде поддържан здрав. На него не му трябва този груминг, който ние му прилагаме тук. Там си вирее чудесно. Така е с хъскито и останалите северни породи. Що се отнася до породи като мопс и булдог, те имат по-специфичен начин на пъддръжка. Хората смятат, че ако си вземат късокосместо куче, няма да имат проблем. Всъщност късокосместото куче има много специфичен груминг, изчетква се със специална силиконова четка, поръсва се със специална козметика, пръска се със специален спрей и 20 дни не пада нищо. След това пак има къпане. Това, че не се подстригва с машинка не означава, че няма нужда от груминг.
Всяка порода има своята специална поддръжка!
Хубаво е хората, които купуват, осиновяват или получават като подарък куче, да са наясно какво им предстои. За съжаление това се случва едва, когато малкото паленце е вече у дома. Предварителното проучване не е популярно в нашите среди.
Ние сме балканци, импулсивни, емоционални, сега искам, после ще му мислим, така стават разминаванията!
Малките груминг породи, изискват специализирана поддържка. Затова е добре всеки, който реши да вземе кученце, да проучи колко пари ще му струва, дали има възможността да го прави. Добре е да се знае колко често да го къпи, с каква козметика, как да се мият лапичките, как да се предпазва от студа и топлината, какво въобще да не си позволява собственика у дома. Това са неща, на които обучаваме лично всеки, който ни потърси за съвет и услуга.
Често стопаните питат как да сресват любимците си, защото те не им позволяват. Няма куче, което само да позволи и да обича тази процедура. Собственикът не трябва да подстригва, да не борави с режещи инструменти, от него се изисква да къпи и реши правилно.
Как процедираме с по-своенравни домашни любимци?
Има такива кучета, които са много трудни за обслужване, но те се научават с редовно водене на груминг. Не става с един път в годината. Препоръчваме от бебета да бъдат водени на груминг, имаме бебешки пакети за кученца до една годинка. Когато то свикне на професионален груминг, далеч по-лесно може да бъде обработвано и у дома.
Пуделите са най-темпераментни, най-трудно се поддават на това, затова трябва по-отрано да се водят. Тяхната козина расте много по-бързо от другите кучета, подстригва се по-често, за да бъде преведено животинчето в добър външен вид.
Преди да се подстриже едно кученце, то се къпе, за да бъде кожата и козината хидратирана, чиста. Обучението затова е толкова дълго, всяка година имаме опреснителни семинари.
Има случаи,в които се налага кучетата да бъдат обработвани под упойка, ако са твърде изплашени и агресивни, но аз категорично не съм привърженик на това. Ако бъде водено по-често, то ще види, че нищо лошо няма да му се случи. Когато едно кученце стане красиво, ние всички му се радваме, а то много добре разбира това, вижда, че всичко е наред. Така кучето излиза с вдигната опашка от тук, щастливо, радостно и когато дойде втори път, то има приятни асоциации за манипулацията, която му се извършва в салона.
Това е морална награда и за стопанина, и за нас.
Питате дали се чувствам като Доктор Дулитъл, дали успявам да разговарям по някакъв начин с моите четириноги клиенти? Категорично да! Това е вид психология, зоопсихология.
Не съм супергерой, но ако не зная как да реагирам при агресивно животно или друга ситуация, отдавна щях да се откажа. Имаме специален подход, това се изучава. Има дресьори, треньори, които обясняват как трябва да се реагира.
Собствениците на домашни любимци, смятат, че положението е драматично, че животните са много стресирани, плачат, страдат…В момента, в който собственика замине или се отдалечи, ситуацията е коренно различна. Задължително правим видео как къпим кученцето, за да покажем, че всичко е под контрол. Когато видят това видео, стопаните не могат да повярват.
Присъствието на собственика толкова енергийно влияе на кучето, че хората не вярват, докато не видят какво се случва в тяхно отсъствие. Докато докосна кученцето, то разбира какво се изисква от него.
Когато имам изпит и масите са подредени с кучетата, докато мина с гребена, моделите вече застават с определена поза и чакат, като основен рефлекс. Животните много добре разбират, че срещу тях стои човек, който е сигурен в движенията си и знае какво прави. И много добре усещат, че няма да им се случи нищо лошо. Имат безпогрешна интуиция.
Много е важен първият контакт с дадено куче. Ако то ви потърси и вие го погалите, нещата се получават. Ако вие първи посегнете към него, докато то стои до крака на собственика си, ще има конфликт.
Нашата работа е да знаем как да постъпим с куче, което не познаваме. Затова ни имат доверие.
Конкуренция или заплаха са децата за кучетата, защо често има конфликт между тях в семейството?
Зависи дали едно куче расте с деца. Дали е свикнало с детския глъч, с неуравновесените движения. Често се обръщаме на „мама” към детето и към кучето. Детето усеща, че има конкуренция и проявява детска ревност, която е съвсем нормална, но кучето я усеща. Тук са на енергийно ниво нещата. Или кучето приема детето като равен, на който не желае да се подчинява, или по-често като конкуренция.
Кучето не е разумно същество, то е изградено от инстинкти, водещи са първичните му емоции. Колкото и да е научено да изпълнява команди, то знае, че след това ще получи награда. Когато децата са по-груби и не бъде правилно направен контакта с децата, които често са силно импулсивни и искат да се порадват бурно, шумно, от радост не преценяват силата си и общуването не се получава. Добре е да се потърси съвет от дресьор или треньор, който да обясни на малките деца как да общуват с домашния любимец, както и на майката как да се държи спрямо тях. Това си е психология.
Нормално е, когато мама раздава целувки, да има и за кученцето, то е като да раздаваш бисквитки, всеки се нарежда на опашката за наградки.
Хубаво е, че с всички мерки и закони, които се вземат, както и масовата реакция на нетърпимост към насилието над животни, са изключение случаите на лошо отношение към домашните и уличните любимци.
Хубаво е, че все повече хора са положително настроени към животните, все повече хора разбират, че това е нещо, което изпълва дома с любов и живот, с домашен уют. Особено, когато децата пораснат и всеки поеме по своя път, къщата остава празна. Тогава до нас са верните ни домашни любимци.
В тези моменти те печелят повече внимание, имате повече време за тях, те печелят повече любов, вие отдавате повече любов, здрави сте, щастливи сте, нямате кръвно, нямате проблем.
Затова домашните любимци стават все повече, салоните за груминг стават все повече. Преди бяха по градове, вече са по райони. Кратка статистика от нашата асоциация сочи, че салоните в София като столичен град са между 60 и 70. Долу горе толкова има и в Пловдив. Към тях има и зоомагазини, но това са обекти, които обслужват кучета. Във Варна вече са над 25, в Бургас има 20-тина. Това са големи градове, където домашният любимец е на почит. В малките градове хората имат други приоритети, но пак имат отношение.
Млади хора няма в нашата професия, защото това не е работа за много млад човек. Тук трябва да имаш много добър житейски опит, много стабилна психика, умения да има и финансова възможност. Защото това е един много скъп бизнес. Изключвам обученията, те са нещо отделно. Обмяната на опит е много важна сред нашите колеги.
Наложи се да регистрираме професията като професия. На хората често им се струва цената висока, но това не е просто два часа и половина, в които аз прекарвам с вашето кученце, това са 20 години опит. За да стигна до тези два часа, зад гърба ми е много труд и опит. Затова няма много млади хора, всички са над 35 години в тази професия. Това е и мръсна работа. Имаме много чистене, хвърчат косми, извършват се и физиологични нужди, непрекъснато се дезинфекцира.
Трябва човек да има майчински инстинкт и доста да е напреднал с живота и това да не му пречи. Напротив, да му създава удоволствие, защото без удоволствие и любов не се върши нищо!
Ако трябва да дам съвет и препоръка за порода домашно куче, най-лесно се гледат малките породи. Такова куче е лесно преносимо, лесно се намират хора, които да го гледат, ако се наложи стопаните да отсъстват. Големите кучета са трудни за отглеждане и са предназначени предимно да се гледат навън, за охрана и т.н. Това е мъка за животното да го затворите в апартамент. Дори кокер не е добре да се гледа в затворено малко помещение. Няма да уточнявам порода, но да е до 5-6 килограма.
Най-лесно се гледа куче с любов, когато е здраво, когато е обслужено всичко както трябва по него. Човек трябва да си даде равносметка, че това куче само ще му харчи от бюджета. Няма да му дава друго, освен любов. Истината е, че си е много сериозно финансово перо в едно семейство. Това е истината. Храната им е скъпа, груминга им е скъп, ветеринаря им е скъп, дрехите им са скъпи…Няма нещо да не е скъпо, защото то не може да е универсално.
Вие препоръчвате всяко семейство да има домашен любимец, за да научим децата да се грижат за друго живо същество, да ги възпитаме в обич. Има семейства, обаче, където това не може да се получи. Вземат куче и започват проблемите. Има такива хора, които колкото и да имат желание, не могат да се справят, има страх, бариери. Тези хора са много по-отговорни, те си признават, че не могат да се справят. Налага се в такава ситуация кученцето да се върне. По-добрият вариант е да се върне, вместо да страдаме от егото, че трябва и ние да се справим някак.
Важно е всяко куче да попадне при правилния си стопанин, отколкото да се гледа по задължение, а не по любов и винаги да е трън в очите. Тук косъм, там нещо друго, ох, настъпих му играчката, събудих къщата…
Когато няма разбирателство, по-добре да няма куче, то е дразнител. Важно е да го иска цялото семейство и най-вече майката. Защото бащите никога не искат куче. После те ги обичат най-много. Особено, когато мъжът игнорира кученцето в първите дни, то ходи упорито след него. Ако майката е резервирана, кученцето върви само след нея. Хармонията се добива във времето. Има хора, обаче, които от първия ден разбират, че това не е за тях”, допълни още стопанката на салон „Йорки”.
Какво още сподели Светлана Димова, вижте във видеото!
