Окръжният съд в Търговище излезе с остро решение по случая на 17-годишен младеж, избягал от дома на баща си във Варна заради години психически и физически тормоз. Съдът отмени настаняването му в кризисен център и постанови детето да живее при баба си в Шумен до навършване на пълнолетие. Казусът разкри сериозни провали на социалните институции и прилагане на мерки „по шаблон“, без реална грижа за интереса на детето.
Случаят стана публично известен като „Биляна“, след пресконференция на народния представител Коста Стоянов и „Възраждане – Варна“ с участието на общински съветници от Възраждане – Шумен, на която майката Биляна Б. заяви, че социалните служби я възпрепятстват да вижда малкото си дете вече 14 месеца. Другото ѝ дете – младежът – е държан близо 10 месеца в кризисен център, въпреки че законът допуска до 6 месеца и то само при липса на близки. При наличие на майка, баба и леля, готови да се грижат за него, социалните в Шумен го настаняват в институция.
През август 2024 г. момчето бяга от Варна и заявява пред полиция и социални служби, че баща му го малтретира. Вместо задължителната по закон мярка – настаняване при роднини – директорът на ДСП–Шумен Г. Миланов, със съгласието на директорката на РДСП М. Драгнева, разпорежда настаняване в кризисен център. Пред младежа е поставен ултиматум: или център, или връщане при бащата. По-късно социалните служителки М. Ангелова и Д. Янкова му е оказват натиск да приеме да се настани в приемно семейство, като вариантът „баба или майка“ е обявен за невъзможен.
Съдът приема, че детето е било в риск и че спрямо него е упражнявано насилие от бащата, потвърдено и с решение по Закона за защита от домашно насилие. В решението си магистратите подчертават, че в нито един социален доклад няма мотиви защо е прескочено настаняването при роднини. Още по-тежък е пропускът, че момчето е оставено без правна помощ, въпреки очевидния конфликт с родителя – съществено процесуално нарушение според съда.
След изтичане на мярката през юни 2025 г. младежът се настанява при баба си, но формално продължава да се води в кризисния център – правен абсурд, за който са уведомени и ръководителите на АСП и ДАЗД. Съдът критикува и социалните доклади за пристрастие и прехвърляне на вината върху бабата, вместо върху агресивното поведение на бащата.
Решението на Окръжния съд слага край на институционалния произвол, но идва късно – след месеци страх и несигурност за едно дете. А въпросът остава: защитават ли социалните служби децата или собственото си удобство?
