Да се регламентират професиите на специалистите по здравни грижи. Това настояха на пресконференция от съсловните организации.
Ще водим война за правила за нашите професии, обяви Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Защитавайки себе си, ние преди всичко защитаваме пациентите, изтъкна тя. Настояването е специалистите по здравни грижи като регулирана професия да могат да се развиват и квалифицират, съобщи news.bg.
Председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Александър Александров отчете, че лекарските асистенти са добре представени и са добре приемани. Във времето претърпяхме какви ли не сътресения, опитаха се да ни закрият, изтъкна той. Бяхме скрити от обществеността, обясни още Александров. Ще защитим идеята на съществуването на нашата професия, закани се той. Държавата има скрит потенциал в лицето на фелдшерите и лекарските асистентите. Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), иска подкрепа от Народното събрание (НС) за защита на професионалните им проблеми. Липсва конструктивен диалог с институциите и чуваемост на нашите проблеми, подчерта тя. Няма осмисляне на следдипломното обучение на специалистите по здравни грижи, според нея. Кадровият проблем е на критично ниво, по мнението й. Нужни са спешни решения, според съсловните организации. А решенията се бавят критично, заяви Петрова. Законодателният вакуум в сферата се задълбочава, допълни тя. Много протестни писма са писани, много декларации са изпращани, но без резултат.
Всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст, всяка четвърта акушерка е в пенсионна възраст. Здравеопазването е в колапс, каза Милка Василева. Това, че сестрите и рехабилитаторите работят на 2 и 3 места спасява здравната система. Специалистите по здравни грижи са категорични, че е нужна здравна реформа. Никой здравен министър досега не се е заел с такава. Младите хора нямат мотивация за се обучават в нашата професия, каза Василева. Стартовата заплата от 1500 лева не е достигната, както трябва да е по колективен трудов договор. Около 65% от завършващите не се вливат в здравната система. В същото време има огромна пропаст между младите и старите кадри, тъй като младите са обучавани по нови модели и технологии. Проблем е, че всяко лечебно заведение има свои правила. Затова специалистите по здравни грижи искат унифицирани правила за работа. Управляващите трябва най-после да осъзнаят проблемите на сектора, според Милка Василева. Искаме конструктивен диалог, подчерта тя. Съсловията искат стандарти по здравни грижи.
Наскоро организации в здравеопазването подписаха споразумение, с което се обединяват в защита на професиите, които представляват, и изразяват готовност за съвместни действия срещу изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и дългогодишната липса на адекватни и работещи решения в здравеопазването за решаване на кадровата криза. Те питат защо не се търси мнението на съсловията преди да се вземат управленски решения, както и защо медици от представените професии продължават да напускат. Съсловните организации са разтревожени от кадровата криза, която вече обхваща и големите градове, дисбалансите в здравеопазването стават все по-очевидни, но това не предизвиква адекватна реакция и предприемане на мерки за задържането им.
