Стартира инициатива за поставяне на паметна плоча на генерал Стефан Тошев във Варна. Това съобщиха за TheSite24 инициаторите на идеята, а именно Сдружение за възстановяване на българската слава “БРАН” и Сдружение „ХАН КРУМ“. Двете организации се обръщат за подкрепа към Община Варна с молба да разгледат тяхното искане и местната администрация да окаже необходимото съдействие за родолюбивото им начинание.
“Историята ни учи , че тя се създава и твори от хора водачи , силни, непреклонни личности с висок дух и достойнство, отстояващи правотата си. Ярък пример в българската история е Стефан Тошев. Епичните дела, сътворени от него като Командващ Желязната Първа пехотна Софийска дивизия по време на Балканската война и като Командващ Трета българска армия по време на Първата световна война, са най-необоримите доказателства за това“, се казва в изложението на сдруженията.
В тази връзка те организират инициатива за поставяне на паметна плоча на големия български родолюбец и герой от Първата световна война генерал от пехотата Стефан Тошев Тошев. Същата се предвижда да бъде поставена на определено от община Варна място на едноименната улица, находяща се в Район “Приморски” на датата на смъртта му .
Инициативата за поставяне на паметната плоча е обусловена от навършването на 160 (сто и шестдесет) години от рождението на 18.12.2024 година и 100 (сто ) години от смъртта му, изпълвани на 27.10.2024 година. На плочата се предвижда да се постави лика на генерал Тошев, датите на рождението и смъртта му и емблематичната му фраза „България не умря до сега и тя няма никога да загине!“.
Биографична справка на генерала от пехотата Стефан Тошев Тошев, герой от Първата световна война.
Родения на 18-ти декември 1859 г. в Стара Загора Стефан е първородния син в семейството на Тошо и Анастасия Тошеви. Благодарение на руския език, който научава от майка си, Стефан Тошев бива назначен по свое желание за преводач в Българското опълчение на 19-годишна възраст, въпреки забраната на родителите си да се включва в предстоящата Освободителна война.
На 20 декември 1878 г., след успешно издържан изпит постъпва в новооткритото Военно училище в град София, което завършва на следващата година. На 10 май 1879 г. постъпва на служба като прапоршчик ротен командир в Ескизагорска (Старозагорска) № 6 пеша дружина от Източнорумелийската милиция, която е разпределена като гарнизон в родния му град Стара Загора. По-късно служи в Хасковска № 10 пеша дружина. За да постъпи на служба във войските на Княжество България той подава рапорт за напускане на заеманата от него длъжност. През 1881 г. е зачислен в свитата на Н. В. княз Александър I Батенберг и служи в Севлиевска № 14 пеша дружина.
По време на Сръбско-българската война от 1885 година Тошев е командир на II-ра дружина от III-ти пехотен Бдински полк. В края на октомври същата година на капитан Тошев е наредено да преведе частта си по направление от Брезник за Трън и да заеме село Филиповци. След обявяването на войната от страна на Сърбия на капитан Тошев е наредено да се изтегли по посока към Трън. Срещу неговата позиция се придвижва добре окомплектованата, въоръжената и значително по-многобройна Моравска дивизия, срещу която стоят едва 3 български дружини. Трите дружини са атакувани от Моравската дивизия още преди да успеят да се окопаят, но въпреки това атаката е отбита. Вечерта на 3-ти ноември настъпват сериозни промени на бойното поле, което налага капитан Тошев да изтегли силите си от трънската позиция в направление Брезник поради това, че сърбите отблъскват слабите български части, дислоцирани в защита на Врабча, заплашвайки да прережат пътя за отстъпление. Войниците му подсилват частите, заели Сливница, разгръщайки се на височината Градище. С така подсилен ляв фланг българското главно командване вече може да насочи усилията си към десния. Дружината на капитан Тошев взима участие в атаката срещу височината Мека Црев, намираща се точно срещу Три уши, която е завзета успешно. По време на този бой сръбски куршум улучва ножницата със сабята му и я пречупва на две. На 7 ноември му е наредено да атакува вражеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията му по време на сраженията е награден с орден „За храброст“ IV-та степен.
През Балканската война (1912 – 1913) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в боевете при Гечкенли-Селиолу и Чаталджанската операция. През Междусъюзническата война е командир на V-та българска армия, която действа в участъка Султантепе, Крива паланка и Китка.
След демобилизацията генерал-лейтенант Тошев е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област, след което през 1915 г. е назначен за началник на 3-та военноинспекционна област.
По време на Първата световна война Стефан Тошев е командир на III-та българска армия от октомври 1915 г. до декември 1916 г., която през 1916 г. води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски. За връх в бойната кариера на ген. Тошев се смята битката за Тутракан, който е превърнат от румънците в здрав бастион „с километрични телени мрежи, с безбройни вълчи ями, засеки и капани“. Командващият румънската армия генерал Аслан го нарича „моят Вердюн“. През Първата световна война там се водят кръвопролитни боеве, в който загиват и са ранени 550 000 французи и 434 000 германци. Усилията на германското командване да превземе Вердюн обаче пропадат. При подготовката за атаката на тази изключително здрава румънска крепост генерал Тошев влиза в остър конфликт с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и Добруджа германски фелдмаршал Август фон Макензен, който има свой план за атаката на Тутракан. В крайна сметка е приет плана на българския генерал. На 5 и 6 септември 1916 г. след устремната атака на Трета армия под командването на ген. Стефан Тошев, Тутраканската крепост е превзета, а бранещите я 40 000 румънски войници и 450 офицери са пленени. Един от най-големите подвизи на Българската армия е факт.
Въпреки изключителния успех, неприятните чувства породени между фелдмаршал фон Макензен и генерал Тошев довеждат до нови персонални конфликти. Българският командир не получава подкрепата на върховното командване и на 23 ноември 1916 г. е принуден да подаде оставка и е определен за губернатор на Македония. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехота, най-високото звание в Българската армия. През 1918 г. му е поверено командването на Четвърта армия, а след края на войната през 1919 г. той преминава в запаса.
През периода 1923 – 1924 г. е в ръководството на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 г. е избран за председател на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагане на жертвите на Септемврийското въстание.
Генералът умира внезапно на 26 октомври 1924 г. в Пловдив, където е поканен да изнесе патриотична беседа. Тленните му останки са пренесени в София. Траурната процесия до Централните софийски гробища е предвождана от Цар Борис III. Стефан Тошев е един от най-достойните и дееспособни военни на Царство България.
Генерал от пехотата Стефан Тошев Тошев е кавалер на Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас, Орден „Св. Александър“ I-ва степен с мечове и II-ра степен без мечове, Орден „За военна заслуга“ II-ра степен, Орден „Стара планина“ I-ва степен с мечове посмъртно,Орден „Железен кръст“ 1-ви и 2-ри клас.
В негова чест са наименувани 2 селища в България -село Генерал Тошево, община Тунджа, област Ямболска и град Генерал Тошево, община Генерал Тошево, област Добричка.
