Популярният поет Владимир Йосифов, който в своите стихове отразява тъжната истина за жестокото ни и бездушно отношение към животните, сподели стих, който разбуни духовете преди Великден, видя СайтЪТ. Медията ни споделя коментара на Владимир Йосифов без редакторска намеса:
“За поредна година едно мое стихотворение предизвика огромен интерес и за съжаление доста крайни коментари по групите, където е публикувано.
За това сега ще обясня някой неща, на тези, които си позволиха да демонстрират неуважение към личното решение на хората, неодобряващи и неподкрепящи убиването и яденето на малки агнета.
Какво вие ядете и как живеете е ваш НЕ МОЙ проблем и уверявам Ви изобщо не ме интересува.
Доводите ви за традициите, животните дадени за изхранване, подкрепата за животновъдите, сравненията с лъвовете, чакалите и други хищници в природата – звучат толкова правдоподобно, колкото, че “България овладява корупцията”. Кухо и празно.
И накрая, Аз също не съм във възторг от постовете и клиповете ви с маси и друсането на кючеци с изпотени подмишници, но не коментирам в профилите Ви.
Разбирам, че “хейтите” публикациите ми за да ви забележат , но е хубаво всяка жаба да си знае гьола и мястото в гьола.
Аз никога няма да подкрепя клането на деца с абсолютната лъжа, че е в Името Господне! Здраве не се иска с убийство и кръв.
Не успях да порасна. Така го решихте.
Мойта плът ли засити глада?
Как празнувате с толкова смърт по софрите?
Наш’та кръв ли ви мие греха?
Не успях да порасна. Бъдете честити!
Нека живи са ваш’те чеда.
И когато от масите станете, сити,
си спомнете, че ядохте мъртви деца.
© Владимир Йосифов
Ето и част от коментарите под стиха на Владимир Йосифов:
“Потресаващо, убийствено вярно! Християнски празник и вместо да отидем на църква, да се помолим и да докажем, че почитаме Иисус Христос и Бог, какво правим ядене, пиене, напиване. По пътищата смърт и разруха, поне празниците, липса на почит към християнството,! Ето това сме ние, нито сме праведни, нито зачитаме живота ! Огорчена, тъжна, а Вашето стихотворение бръкна дълбоко в душата ми и я разкъса на малки парченца. От Вашата поезия струи огромна мъка, но е истинска и въздействаща!”
“Истинско и тъжно! Моята душа не издържа на този човешка жестокост, плача за най-чистите същества на Земята подарени от Вселената. Човеците -изроди са жестоки. Те нямат душа, душата им е пълна с кал и злоба. Не мога да си представа, че ще гушна едно малко агънце и после ще му ям месото. Но катаклизмите започнаха, природни, световни политически и финансови. Този път първи ще си отидат изродите човекоподобни”.
