Пациенти и родители описват тревожни преживявания в клиниката към УМБАЛ „Св. Марина“. През 2024 г. част от помещенията са ремонтирани, но новите публични разкази поставят въпроса дали обновяването е достатъчно.
Какви условия трябва да посрещнат едно болно дете и неговия родител, когато се налага да останат в болница? И достатъчно ли е медицинските екипи да полагат усилия, ако сградата и обзавеждането не осигуряват необходимия комфорт и спокойствие?
Тези въпроси отново излизат на дневен ред след публични разкази на пациенти и родители за преживявания в Клиниките по инфекциозни болести към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Те са споделени в група “Варна” във фейсбук.
Ива Манова, Севи Илиева и жена с профил „Бубу Р.“ споделят различни истории, в които се повдигат въпроси за битовите условия, отоплението, престоя на придружителите и отношението към пациентите.
Към публикации в социалните мрежи са приложени и снимки и видеоматериали.
„Делим едно легло с болното дете“
Ива Манова описва помещения с амортизирани легла, олющена боя и захабено спално бельо.
По думите ѝ в стаята не е имало отопление, а тя е била принудена да споделя едно легло с болното си дете.
Майката поставя въпроси за състоянието на болничната база и средствата, отделяни за здравеопазване.
„Не търся лукс. Искам достойни условия за лечение на децата ни!“, заявява тя.
Манова изрично уточнява, че публикацията ѝ не е нападка срещу лекарите и медицинските сестри.
„В тази стая стои дете на две години“
За студ в болнична стая сигнализира и Севи Илиева. В публичния си коментар тя посочва, че в помещението е настанено двегодишно дете, и изразява тревога от условията. Илиева разказва и за видеозапис, на който според нея се чуват викове на пациентка от съседно помещение. Авторката твърди, че жената е била заключена и е настоявала да бъде пусната.
Пациентка разказва за преживяване, оставило траен страх от болниците
Друг публичен разказ е публикуван от жена с профил „Бубу Р.“.
Тя описва два болнични престоя през пролетта на 2026 г., след продължително боледуване и влошаване на здравословното ѝ състояние. В публикацията си жената твърди, че е преживяла грубо отношение от част от персонала, недостатъчно ясни обяснения за лечението и ситуации, в които се е почувствала унизена.
Тя поставя въпроси и за зачитането на личното пространство по време на прегледи в присъствието на студенти.
Същевременно авторката изрично подчертава, че не поставя всички медицински специалисти под общ знаменател. Тя отправя специална благодарност към д-р Мелис Гюрсел Азиз за проявеното внимание и човешко отношение.
Част от Инфекциозната клиника е ремонтирана през 2024 година
Въпросът за състоянието на материалната база не се поставя за първи път.
Още през 2014 г. медийни публикации съобщават за сигнали за лоши битови условия в Инфекциозната клиника, включително за повредени облицовки и проблеми с поддръжката.
През октомври 2024 г. Медицинският университет – Варна официално обявява, че част от болничните стаи и санитарните помещения са реновирани и освежени.
Според публикуваната тогава информация ремонтите са извършени със собствени средства на УМБАЛ „Св. Марина“ и с помощта на дарители. Посочено е също, че Министерството на здравеопазването е осигурило целеви средства за подмяна на ВиК инсталации по оперативна програма „Региони в растеж“.
В съобщението университетът подчертава, че клиниката е единственото място за лечение на тежки и сложни диагностични случаи от цяла Североизточна България.
На този фон новите сигнали поставят основателен въпрос: каква част от базата е обновена и какво е състоянието на останалите помещения?
Кой отговаря за условията и какво предстои?
Клиниките по инфекциозни болести са част от една от големите университетски болници в страната, която разполага със значителен медицински, диагностичен и преподавателски потенциал.
Именно затова въпросите за състоянието на болничната база заслужават конкретни отговори.
Необходимо е да стане ясно какви ремонти са извършени през последните години, какви средства са вложени, има ли помещения, които все още се нуждаят от основно обновяване, и предвиден ли е график за следващи ремонтни дейности.
Отделен въпрос е как се осигуряват отоплението, хигиената и условията за престой на родителите, придружаващи малолетни пациенти.
Доброто отношение на лекарите не отменя необходимостта от достойна среда
В разказите на пациенти присъства и признателност към медицински специалисти, които са проявили внимание и човечност.
Критиката към материалните условия не означава отрицание на труда на лекарите и медицинските сестри. Напротив, добре поддържаната болнична база е необходима както за пациентите, така и за хората, които се грижат за тях.
СайтЪТ ще потърси официална позиция от ръководството на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна относно публично поставените въпроси, както и информация за извършените и планираните ремонти.
При получаване на отговор той ще бъде публикуван.
Защото когато дете постъпва в болница, родителите му трябва да могат да разчитат не само на медицинската експертиза, но и на подходящи условия за лечение.
Достойната болнична среда не е лукс. Тя е част от грижата за пациента.
