Примирили сме се. Дойде ли лошото време, носът ни неизменно влиза в битка със студа и вирусите. И невинаги я печели бързо. Кога зад хремата се крие синузит? Защо се превръща в хроничен? И кои са съвременните методи при диагностиката и лечението му?
Отговорите дава пред списание BETTY доц. д-р Дончо Дончев, д.м., който ръководи Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по ушни, носни и гърлени болести на ВМА.
Синузитът – хроничното възпаление на лигавицата на околоносните кухини (синуси) – е много характерен през есента и зимата. Причината – студът и влагата навън. „Зоните на лицето, върху които се проектират околоносните кухини, се преохлаждат. Много хора си представят, че това са горночелюстните (максиларни) и челните (фронтални) синуси. Но всъщност най-податливите на възпаление се намират в дълбочина, по хода на носната кухина и до средата на черепната основа. Това са т.нар. решетъчни и клиновидни синуси, които можем да оприличим на нещо като пчелна пита – както по големина, така и по многобройност на каналчетата. Именно поради тази си анатомична особеност тяхната лигавица е склонна по-бързо да развива промени, при това – бавно отминаващи“, разяснява подробно доц. Дончо Дончев.
Острият отшумява за около месец
Най-общо, синузитите се делят на остри – протичащи за период до около месец-месец и половина, и хронични, уточнява УНГ специалистът. При вторите възпалението продължава от 3 месеца нагоре и може да се окаже проблем до живот. „Ако хроничните синузити не се лекуват както трябва, се създават условия да се изострят периодично – например, в студения есенно-зимен сезон“, посочва началникът на Отделението по аудиология и отоневрология във ВМА.
Доц. Дончев допълва, че има и алергични заболявания на околоносните кухини, но те са характерни предимно за пролетно-летния сезон, когато е пикът на алергените. „Те протичат и доста по-различно – понякога с пълно запушване на носните ходове и силно затруднено дишане“, отбелязва УНГ специалистът.
Всяка хрема над 2 седмици е подозрителна
Какви са симптомите на синузита? „За острото начало е характерно, че започва със силна болка, температура, втрисане и обилна секреция от носа“, дава отговора доц. Дончев. Но веднага прави важно уточнение – всяка хрема, която продължава повече от 2 седмици, буди подозрения за синузит. „Обикновено за този период тя е преминала през обичайните си трансформации – от водниста и обилна с кихавици, през по-вискозни, до гъсти гноевидни секрети. Тогава можем да мислим, че се касае за развитието на синузит“, обяснява доцентът от ВМА.
Внезапно главоболие и сълзене от очите
Доц. Дончев разкрива още, че обикновено острият синузит е едностранен и се комбинира с различни общи оплаквания – като внезапно започващо главоболие, сълзотечение, висока температура с тръпки по тялото, отпадналост. „Докато хроничният обикновено е с по-вели симптоми – продължителна хрема, тежест в лицевата област при навеждане, упорито главоболие, което е локализирано в дадена част – например, челото над веждите или слепоочието, или пък дълбоко в тилната част. Секретите обикновено се стичат към гърлото. При младежите, които развиват хроничните форми, обаче, може да има и обилна секреция през ноздрите“, споделя опита си оториноларингологът.
И зъб може да го провокира
Често се среща и т.нар. синузит от зъбен произход. „Обикновено е силно болезнен, с излъчване към съответната зъбна редица, където най-често има гранулом или друг нелекуван процес от предкътниците или кътниците (чиито корени са в контакт или в близко съседство с лигавицата на някои от горночелюстните кухини). Секретите, които изтичат от носа, нерядко имат зловонен характер, което много дразни пациентите“, не крие доцентът от ВМА.
Доказва се със скенер
Как се поставя диагнозата? В XXI в. скенерът е стандартът при образното изследване на околоносните кухини, категоричен е доц. Дончев. „Макар и рентгенографията все още да се практикува, причината по-скоро е, че е по-евтина и достъпна. Инак, това са тестове от XX век, с наслагване нa често пъти неясни сенки – чрез което трябва да направим точна диагноза коя или точно колко околоносни кухини са засегнати“, откровен е УНГ специалистът. За успешното лечение са важни и т.нар. посявки, при които се изолират болестотворните микроорганизми в секретите и се определя чувствителността им към съответния антибиотик.
Силна болка и зловонна миризма
Назалната ендоскопия пък е ценен метод за диагностика при пациенти с хронични синузити. „С микротелескопична апаратура се оглеждат както носните ходове, така и отвърстията на околоносните кухини“, обяснява механизма ѝ доц. Дончев. И допълва, че при хроничните синузити могат да се развият различни усложнения – например, гроздовидни лигавични разраствания. „Освен че затрудняват дишането, те водят до задръжка на секрет и понякога развитие на анаеробни инфекции. А оттам – и оплаквания – като силна болка, зловонна миризма на секретите. Наистина, те са по-неприятни като протичане и по-трудни за лечение“, признава доцентът от ВМА.
Нужен е антибиотик
Терапията при остър синузит задължително се назначава от УНГ специалист. „Трябва да се избере подходящият антибиотик, който може да се прилага и топикално (под формата на капки), нужни са още противооточни средства. Отбъбващите лекарства също са много важни. Това са стандартните спрейове за нос, които трябва да освободят максимално както носните ходове (пречка за дишането и очистването на носа), така и да доведат до отваряне на отвърстията на самите синуси, за да могат да се дренират“, подробно обяснява доц. Дончев. Тук изтъкнатият УНГ специалист не пропуска да припомни – самолечението на хремата – което мнозина от нас си системно си позволяват – е много коварно.
Капки и промивки – задължително с мярка
Защо? „Една от основите функции на лигавицата на носа и околоносните кухини е да се самоочиства. Това е една от причините да се въздържаме от прекомерната употреба както на спрейове, капки и мехлеми, така и на самопочистващи процедури – под формата на иригации (промивки) с какви ли не разтвори“, подчертава оториноларингологът. „Всичко трябва да се прави с мярка, когато е в остра или в декомпенсирана (изострена) фаза на хроничните възпалителни промени – не системно и непрекъснато, защото ще потисне и елиминира естествените възможности на лигавицата“, предупреждава доц. Дончев.
Щадящи операции водят до ремисия
Очаквано, лечението на хроничните синузити е по-предизвикателно. „Обикновено те са локализирани в определени синуси. Поради близостта на някои от околоносните кухини до важни структури – като окото или мозъчните обвивки – ако не се лекуват правилно, може да се развият усложнения и на тези органи“, не крие УНГ специалистът. Когато хроничните синузити се обострят, обикновено се прилагат антибиотици. Но при трайни изменения на лигавицата може се предприеме и оперативно лечение. „Понеже сме в XXI в., то отдавна е свързано с по-малко инвазивни методи като микротелескопичната техника. Функционалната ендоскопска хирургия на околоносните кухини се прилага рутинно в много УНГ центрове в страната“, коментира доц. Дончев. И уточнява, че ендоскопски могат да се отворят, обработят и изчистят патологично променените участъци на лигавиците, за да се облекчи дренажът.
За жалост, и тя не е панацея. „С въвеждането ѝ в началото си мислехме, че казваме „Чао!“ на синузита. Опитът ни обаче показа, че при някои пациенти и след ендоскопска хирургия може да се стигне до рецидиви – поради различни фактори. Но, като цяло, при повечето се стига до дълготрайни или дори – постоянни ремисии“, успокоява УНГ специалистът от ВМА.
Смело на СПА
Хубавото е, че пътят към облекчението на синузита понякога минава и през удоволствията – като релакс в СПА центъра, например. „През XXI в. и физиотерапията се промени. Да вземем инхалациите – нещо, което всеки може да прави в домашни условия. През XX в. човек заставаше над някакво врящо котле, за да диша изпарения, което в днешно време е недопустимо. Да, съставките на това, което ври, вероятно имат добър ефект, но самото температурно въздействие не е полезно за лигавицата. В днешно време вече има инхалатори, които правят „мъгличка“ при най-нормална температура и облекчават дишането“, посочва доц. Дончев.
Чудесен ефект имат и процедурите в парна баня. „Те не са толкова агресивни – като да си поставиш лицето над вряла вода… А просто влизаш в достатъчно топла и влажна среда, която изведнъж втечнява всички заседнали секрети и те започват да се елиминират“, отчита ползата началникът на Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по ушни, носни и гърлени болести на ВМА.
