Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ за първи път премина Лъвския пролив в Аржентина, между Лъвския остров (Isla Leones) и континента Южна Америка, на връщане към България от българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида.
Проливът в началото на залива Сан Хорхе с архипелага от няколко острова е легендарен за аржентинското военноморско корабоплаване, като според традицията, всеки командир на кораб, след като бъде назначен на тази длъжност, трябва да премине Лъвския пролив, известен със силни течения и вятър.
Маневрата на „Св. св. Кирил и Методий“ по преминаването на Лъвския пролив беше ръководена от старши помощник-командира – капитан III ранг Радко Муевски, който през лятото в Черно море получи допуск за управление на този кораб, след теоретичен и практически изпит. Началникът на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, поздрави капитан III ранг Муевски, че за пореден път показа високата си морска компетентност, придобита във ВВМУ, като успешно се справи с това изпитание, типично за младите офицери на Аржентинската армада.
„За мен преминаването през този пролив беше професионално предизвикателство“, каза капитан III ранг Радко Муевски. Той благодари на ВВМУ в лицето на началника му, което го е възпитало и му е дало морската професия и началото в нея.
Капитан III ранг Муевски беше поздравен и от капитан III ранг Лукас Акоста от аржентинските военноморски сили, който подпомага навигацията на българския кораб във водите покрай Аржентина и в Южния океан. По думите му, преминаването през широкия около 700 метра пролив става на зигзаг около 1 морска миля за около 15 – 20 минути, като в случая течението е било екстремно силно, макар и при не много силен вятър. Самият капитан III ранг Акоста е издържал този неофициален изпит в Аржентинската армада през 2010 г. и е преминавал през Лъвския пролив 4 пъти.
Остров Леонес е скалист морски остров в Аржентинска Патагония. Той е част от архипелаг, който включва и островите Буке, Судоесте, Рохо, както и по-малки острови и скали. Намира се на 1 км от брега на департамент Флорентино Амегино, в югоизточната част на аржентинската провинция Чубут. Дълъг е 3 километра, широк 2,2 километра и висок 80 метра. Има неправилна форма, с дълга ос в посока североизток-югозапад. Там се намира фар, построен от аржентинския флот през 1917 г. в най-високата част на острова, с купол, направен във Франция. Фарът е бил много важен за времето си, със светлини на всеки 10 секунди и обхват от 51 километра.
Островът не е населен с хора. Има царски корморан, черноврат корморан, южни чайки, морски лъвове, морски слонове, делфини, китове и гнездяща колония на магеланови пингвини, от които в края на 90-те години на миналия век са регистрирани 5460 гнездящи двойки.
На 26 февруари 1535 г. Симон де Алказаба завладява този остров и околните територии от името на испанската корона. След 1810 г. той преминава под суверенитета на Аржентина. Първоначално е наречен остров Барела от експедицията на свещениците Кирога и Кардиел, между 1745 г. и 1746 г., а сегашното си име получава през 1780 г.
Текст: Силвия Ботева
