2 януари е ден за ново начало, чистене и надежда за късмет през цялата година. Празникът на Свети Силвестър съчетава църковна история и живи български традиции, запазени и до днес.
На 2 януари Православната църква почита Свети Силвестър, папа Римски – светец, чието име в българската традиция е свързано не само с църковната история, но и с дълбоко вкоренени народни обичаи. Денят е известен още като Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестровден – имена, които подсказват, че това е празник на пречистването, реда и началото „на чисто“.
Свети Силвестър е роден в Рим и отраства под духовното наставничество на благочестивия презвитер Кирин. Още като млад той се отличавал с милосърдие и гостоприемство – в дома си приютявал странници, каквито по онова време не липсвали в столицата на империята. На 30-годишна възраст е ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт е избран за Римски епископ – тридесет и петия папа на Рим.
По време на неговото светителство (314–335 г.) се случват ключови събития за историята на християнството. Това е периодът на реформите на Константин Велики, когато гоненията срещу християните са прекратени и Църквата получава дългоочаквано спокойствие. Чрез свои пратеници Свети Силвестър участва в подписването на решенията на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Той утвърждава и неделята като „Ден Господен“, напомняйки за Възкресението на Иисус Христос, и налага строга дисциплина сред духовенството, включително забрана клириците да се занимават с търговия.
В народната традиция обаче празникът има свой, съвсем земен и практичен смисъл. Риначовден е ден за чистене – особено в оборите. Смята се, че нечистото, натрупано от Коледа насам, трябва да бъде изринато, за да бъде годината плодородна и спокойна. В нощта срещу празника момци, организирани в дружини, обикалят домовете с едър добитък. Носят фенери, пеят, а стопаните ги чакат с отворени порти и вързани кучета.
В обора ги очакват оставени дарове – пита, месо, вино, а за любимия момък момите приготвят специален пешкир. Риначите почистват мълчаливо и си тръгват, без да се обаждат – вярва се, че думите в този момент носят лош късмет. На следващия ден стопанинът може да ги покани на гости. Но ако момък е бил обиден или отхвърлен, има и „черна“ страна на обичая – вместо да чисти, той може да хвърли още тор в обора. Срамът за момата е голям и бащата бърза да го изчисти още преди разсъмване.
Празникът завършва с голямо хоро на мегдана, а докато риначите работят, никой от стопаните не трябва да излиза или да се обажда – вярва се, че това е на лошо.
В Западните Родопи денят е познат като Сполезов. Там хората гледат кой пръв ще прекрачи прага – ако е добър и заможен човек, такава ще бъде и годината. На трапезата не се слага свинско и сланина, за да са здрави животните.
Имен ден празнуват:
Силвестър, Силвия, Силвана, Серафим, Горан, Горица
Празникът на Свети Силвестър напомня, че понякога най-важното начало идва не с шум и тържества, а с тихо почистване – навън и вътре в себе си.
