“Болката от толкова убити животни по сатаничен начин, е смазваща. Не можем да поемем дъх, черните новини се редят една след друга. Институциите са апатични, виновниците рядко получават заслуженото наказание. Варна се нуждае от постоянен център за кастрация на котки, а не работа “на парче”. Приютът в Каменар е друга “болна” тема. Популацията на бездомните опашатковци нараства лавинообразно, но няма адекватна държавна и общинска политика, нещата излизат извън контрол и не виждам решение на проблема в близък план”.
Това сподели в откровен разговор за СайтЪТ Светла Димитрова, създател и двигател на Фондация ANIMAL HOPE VARNA
– Г-жо Димитрова, потресени сме от поредицата “новини” за зверства спрямо животни. Как през очите и сърцето на човек, който дълги години се занимава със спасяване, лекуването и обгрижването на животинчета преминават тези потресаващи факти, които шокираха обществото за пореден път?
Светла Димитрова: Как преминава това нещо? Не преминава. То засяда някъде и нормалното човешко съзнание отказва да приеме, че това е нещо, което реално се случва.
Периодично сме стресирани от случаи на зверства и изстъпления, спрямо животни. Свидетели сме обаче на поредица от такива и човек няма време да си поеме въздух. Да започнем с пожара в “Аспарухово”, при който изгоряха 7 кончета. Многократно съм била в този район, не конкретно заради кончетата, а заради котките, които там системно се изхвърлят на вълнолома, където има рибари и се очаква да ги хранят, което е абсурдно според мен. Системно се изхвърлят и кученца бебета край комплекс “Фанагория“, а хората, работещи там полагаха грижи за всякакви животинки, които са около тях.
Всяка смърт на съзнателно същество е изключително болезнено за хора, които са сетивни към такъв вид новини. Не мога да се примиря със смъртта на тези 7 коня, изключително благородни същества. Работата с деца, общуването с тях, терапията бяха безценни. Отказвам да приема, че пожарът е някаква случайност. Не сме късопаметни, знаем, че палежите са познат метод за разчистване на апетитни терени. Още повече, че това си има и предистория, има водени дела. Варна е доста известен град с презастрояването си и с интереси на различни строителни фирми за такива апетитни терени. Каквито и да са причините, е изключително чудовищно да бъдат запалени живи същества. Не са имали шанс да се спаят.
Ужасът във “Фанагория” върна спомена за зловещия пожар при нас през 2018 година. Това беше един от най-тежките моменти в живота ми! Бях в ступор, защото картината на горящи живи животни е нещо, което се е запечатало в съзнанието ми като един от най-чудовищните моменти.
Не можеш да приемеш това, че вчера си общувал с тези животни, имал си контакт с тях, имало е двупосочна емоция и това по някакъв начин те е зареждало и разтоварвало от злободневието и в един момент ги виждаш на парчета, които плъхове разнасят… Непоносима е мисълта за болката, която са преживели, защото те са като деца, за които сме се грижили. Преди пожара при нас имахме подадени 19 жалби за заплахи.
Имаме нападения над мен и над доброволци. Бях жертва на побой. Имаме увредено имущество, автомобили, врати…
Има установен извършител във връзка с всички тези жалби, но…стигаме до момента, в който отговорните за това институции, прокуратура, полиция, областни дирекции остават пасивни и не вземат отношение.
Привикват извършителя, той подписва протокол, че “повече няма да прави така” и с това се приключва. До следващия път.
В същото време имаме експертиза за умишлен палеж, има улики и доказателства, има умишлено убийство на животни.
– На кого пречете толкова?
Светла Димитрова: На един съсед, който според мен имаше психични проблеми. Той месеци наред ни тормозеше по един или друг начин, имаше нездрав интерес към доброволците, имаше неприлични сексуални предложения дори към тях. Опитвахме се да спазваме добрия тон. Но когато един такъв човек се има за безнаказан, когато няма граници, нещата ескалират и излизат извън контрол.
За мен това са хора, които в детството си са преживели някаква емоционална травма, били са малтретирани, неглижирани и комплексирани от средата, в която са израснали.
Всяка година на 20 февруари почитаме животните, които изгоряха в приюта ни. Ще станат 8 години, но болката не отминава.
Аз винаги съм си мечтала за момента, в който един злодей ще се изправи срещу друг и по някакъв начин поне единия ще си получи заслуженото. Но това никога не се случва. Обикновено такива хора, които са комплексирани, си избират лесни жертви.
Лесните жертви са животни, деца, възрастни хора, хора с други зависимости. Стигаме и до случая в Петрохан, където освен децата, отново има и животни, които са били погубени по също много жесток начин. В същото време разкритията за садистите от Царевец. Трагедия след трагедия, нямаме време да поемем въздух.
В случая “Петрохан” има замесени деца, семейства, родители. Това е безумие и някаква форма на извратено мислене да си оставиш децата на някакви странични хора. Това са малолетни деца в уязвима възраст. Тинейджери, които са много лесни за манипулиране и много лесни за насочване на характера в определена насока, деца за употреба с користна цел. Жертви са не само децата, но и животните в хижата край Петрохан. На кого попречиха трите кучета, защо трябваше да изгорят?
Стигаме отново до темата с доверието, което ни дават животните и което предаваме. В същото време всеки, който обича животните знае, че тяхната енергия лекува.
Животното няма да те обиди, ще те обича безрезервно, ще ти прости грешките. Известен факт е, че мъркането на котките, така наречените вибрации, имат лечебен ефект, който е доказан дори научно. Но пък е малко известен факт, че котките по този начин ликуват и себе си.
Защото котките мъркат не само когато са доволни и щастливи, те мъркат и когато са болни. И по този начин те ликуват себе си. Това оказва влияние на костната система, на нервната система, на различни такива заболявания, които се влият от положителните вибрации. Същото е и с кучетата, които зареждат и лекуват с любовта и верността си. Животните се доверяват безрезервно. Затова често стават жертва на всяко едно болно съзнание, което реши, че в някакъв момент може да изкара някакви дивиденти от това. Те са беззащитни и са навсякъде.
Най-вероятно има още много такива случаи на извращения с животни като последния случай, но за тях не се знае. Въпросът е, вече задържаните дали ще получат адекватно наказание и до каква степен това ще бъде сигнална лампа за следващите, които ще решат да го правят или тези, които вече го правят и не смятат да спират.
Аз съм изумена, изслушах доста интервюта, изчетах много информация. Това е нещо, което съзнанието ми отказва да приеме, защото ние полагаме толкова много усилия да спасим всеки един живот, независимо дали животното е болно, дали е жертва на инцидент или жертва на агресия. Влагаме емоция и енергия, време и средства. Опитваме се по някакъв начин да привлечем общественото внимание да приемат тези животни като част от нашия свят, да намират своето място сред хората, в домовете им, в съзнанието им, в семействата им. И в някакъв момент се появява една така новина, която буквално та смазва, когато разбереш, че 149 животни са изтезявани и убити след брутални мъчения. Извратено мислене.
Да минем към ответната страна – хиляда човека, минимум, потребители, хора плащали за да гледат тези извращения.
Това е някаква висша форма на сатанизъм. Аз съм отвратена. Даже не мога да си представя, че съществува човешки мозък, който функционира по такъв сатаничен начин.
Ти да получаваш някакво задоволство от това, че някой умира пред очите ти. И то умира по начин изключително чудовищен, болезен. Това са часове мъчения, рязане, мелене, гилотиниране. Отказвам да приема, че това нещо навлиза в нашето общество и че ние нямаме инструменти да го сприм. Защото стигаме до момента, в който хората са толкова обръгнали, толкова са затворени в оцеляването си, че те предпочитат да не приемат това, което виждат с очите си, за да не си навлекат нечий гняв или да развалят емоционалния си комфорт.
А границата между посегателството над животно и дете, над човек, е много тънка. Апатията ни подхранва агресията.
Чувството на безнаказаност е формирано от пълното неглижиране на институциите, на контролните органи, на прокуратурите и на полициите по отношение на зверствата с прямо животно. И това, че няма наказания, няма нещо, което да ги спре ги кара да бъдат още по-изобретателни. Какво би спряло един такъв садист да премине от кучеи котка на дете, на човек, на възрастно семейство, което е абсолютно безпомощно. Ако потребителите на тези услуги платят в един момент за издевателства с дете?
– Да се върнем към дейността на Вашата организация и проблема с лавинообразно нарастващата популация на бездомни животни. Няма реални никакви мерки, стратегия, държавна, общинска, за масова кастрация, виждате ли реално решение на проблема?
Светла Димитрова: Това, което се случва през последните години, тази много ясно изрезена поляризация в обществото, хора, които са крайно негативни, хора, които са крайно положителни, хора, които изграждат нещо и такива, които много искат да рушат. Това нещо се случва благодарение на липсата на адекватна държавна и общинска реакция. Защото хората искат да подават сигнали, но няма кой да ги получи и да реагира адекватно.
Хората искат да знаят по какъв начин да противодействат на насилието над животни. Не можем да сме безразлични, защото всеки, който е свидетел на нещо такова, което е инкриминирано и не направи нищо, става потенциалният съучастник. В същото време липсата на информация, липсата на адекватна институция, която да приеме един такъв сигнал, да го задвижи и да има последствия, липсата на адекватни наказания, обезверява хората.
В Анимал Хоуп валят сигнали за бедстващи животни с призив: “Направете нещо!” Ние, като всяко организация, имаме лимит, ние сме доброволци. Нямаме подкрепата на институциите.
Ние нямаме нито контролна, нито изпълнителна функция, нито имаме функция да спреме един такъв насилник. Ние разчитаме на институциите. Разчитаме на полиция, на прокуратура, на Областна дирекция по безопасност на храните, на министерствата, които са ангажирани към тези процеси, министерство на земеделието и храните и т.н., които се предполагат, че трябва да се изградили някаква система, която да работи в критични ситуации.
Хората трябва вече да са разбрали, че такова нещо като зоополиция няма. Това е един документ на хартия, който определя, че във всяко районно управление трябва да има по един полицейски служител, който да отговаря за престъпления спрямо животни. Това обаче не е толкова лесна материя. Защото престъпленията спрямо животни изискват доказателствен материал, изискват свидетели, изискват експертизи, като се предполагат, че хората, подаващи сигнали, трябва да подготвят и да подадат на разследващите органи всички това.
Хората, които искат да помогнат не са наясно с това, а то струва някакви усилия, време, средства и хората се отказват. Ако става въпрос за престъпление спрямо човек, при подаден сигнал идва криминалистична лаборатория, събира улики, назначават се експертизи на вещи лица, събира се някаква информация и това нещо преминава на следващ етап. В ситуациите с животни това не е така.
При отровени или малтретирани животни, при животни – жертви на садисти, подаваш сигнал и отсреща се получава отказ за образуване на досъдебно производство. В най-добрия случай след това се стига до условна присъда и то има установеното лице има предишни нарушения. Това е другият правен абсурд в българската съдебна система, тази кумулация на наказанията, което аз абсолютно отказвам да приема.
В Наказателния кодекс трябва да се направят доста промени, не само за престъпления спрямо животни, но и за тези спрямо деца, убити на пътя и т.н. Толкова много пропуски, има толкова много бели дупки, които са вратички към престъпниците и те знаят, че могат да излязат от тази вратичка. При престъпленията спрямо животни няма институция, която като се подаде сигнал да се ангажира незабавно без да изискват от хората да приложат снимки, витринарна експертиза, а ако животното е мрътво, свидетелски показания, записи от камери или какъвто и да е доказателство и материал, което насочва към определен извършител. Така не се стига до извършителите и те знаят това, знаят, че ще останат безнаказани.
Според мен трябва да има отделна структура, било то министерство или комисия за защита на животните, тече в момента и петиция за това. Трябва организация, в която да има юристи, които да са на разположение на гражданите и да съдействат. Трябва да има хора по места, с които хората да могат да комуникират и да получават информация и съдействие. И трябва да има хора в съответните структури на прокуратурата, на районните управления, които да поемат този информационен поток и да го канализират по съответните членове от закона, по които има шанс да бъде осъден съответният престъпник.
Другият абсурд във Варна е, че няма лаборатория, която да изследва субстанция при натровени животни, т.е. няма доказателствен материал. При липса на доказателства всяка преписка се прекратява поради неизвестен извършител.
– Как ще коментирате ситуацията с приюта в Каменар, нужно ли е изграждане на нови приюти за бездомни животни във Варна?
Светла Димитрова: За мен цялата ситуация в общинския приют е абсолютно грешно позиционирана. Този приют за миналата година имаше скандален бюджет от 1 348 059 лв. В същото време беше намален капацитета на приюта на половина. Заплатите на служителите там са акомулирани от нашите данъци. Имаме право да изискваме от тези общински служители да работят. Този приют трябва да може да реагира на сигнали за агресивни животни, пострадали животни, изоставени животни, малтретирани животни. Включително в него беше обособено помещение за животни, конфискувани на летището.
Приютът обаче не функционира така, както трябва. Перманентно няма ветеринарен лекар, никой не вдига телефона там, нямат кастрации, не приемат животни. Когато пък има ветеринар, често той нищо не прави, води документация и случаите се прехвърлят на външни ветеринарни клиники, които допълнително натоварва бюджета.
Друг е въпросът, че животните в приюта престояват нелогично дълго време там. Възниква въпросът ще се справят ли, когато бъдат пуснати в естествената си среда?
Варна е далеч след Бургас, Шумен, Русе или Добрич в грижата за бездомните животни. Там имат общински структури, имат общински приути с големи капацитети, имат си програми за кастрация, имат си кастрационни центрове дори. Ние от 2010 година тъпчем животните в един приют. Известно е, че всички бездомни животни са собственост на общината, но тя е лош стопанин. Няма контрол, масова кастрация, санкции за хората, които изхвърлят животни. Не на последно място, в този приют трябва да работят хора, които наистина ги е грижа за животните със съответните образование, опит, капацитет. И нагласа, че те са там за да помагат на животните, а не да обслужват други интереси.
– Какво мислите за срещите с природозащитни организации, които бяха поканени от местната администрация, за да обсъдите как да помагат на община Варна?
Светла Димитрова: Това е много смешно. Това е цинично. Значи при този скандален бюджет… Аз не разбирам защо общината трябва да продължава да разчита на тези доброволци, които са безкрайно изморени.
Това са повече от 15 години. Ние продължаваме тази борба с вятърни мелници, колкото клиширано да звучи, да се опитваме да накараме институциите да работят, за да можем ние по някакъв начин да си облекчим психиката и да се чувстваме малко по-доволни от това, че сме постигнали някаква промяна. И това не се случва.
Внасяли сме през годините стотици предложения до всякакви администрации, до всякакви кметове. Нищо от тези предложения не е видяло бял свят. Някой стигнаха до обсъждане и после потънаха някъде.
В началото на предизборната кампания на тази администрация и на този кмет, бяхме изключително окрилени, че този човек излезе с едни такива високопарни думи, че сега всичко ще е различно.
“Аз много обичам животните”, заяви Коцев. Направихме си една среща предизборна, говорихме си много за животни. Нещата изглежаха толкова нереалистично позитивни. И аз наистина имах някаква надежда, че нещо ще се промени.
Ние сме на ръба, крайно изморени, изнервени от всички празни обещания и внушения, че някой ще направи нещо. Минаха изборите, очаквахме някаква работна среща на организациите, на хора, които са врели и кипели в тази дейност във времето назад. Във Варна има повече от 25 организации, вече регистрирани. Месеци наред очаквахме такава среща, за да обсъдим ситуацията, да вземем някакви решения и да направим някаква стъпка за промяна. Имахме работещи идеи.
За съжаление нищо не се случи. Решихме да пишем на PR хората, които ни бяха поканили на среща, за да питаме дали ще има такава среща и се оказа, че цялата страница е блокирана. Ние нямаме опция за обратна връзка с тези хора. Те могат да ни поканят, когато имат нужда от нас.
Ние не можем да им кажем нищо, не можем да ги питаме, не можем по някакъв начин да имаме комуникация с тях, защото вече сме блокирани.
Почувствахме се употребени! Опитахме се да пишем в личния профил на кмета. Отговори няма. Пишем коментари на публикации, свързани с животни. Блокирани сме или сме изтрити…Това не е демократично общество.
Очевидно коментарите ни създаваха лош имидж, но аз съм абсолютно против всякакви розови балони, всякакви форми на еднорози и неща, които са толкова отвлечени от реалността.
Реалността е толкова тежка и жестока, така ни затиска, че в някакъв момент хората, които не го осъзнават, ще бъдат толкова смазани, че няма да могат да излязат навън и да дишат.
Ние сме изключително прозрачни и отворени към хората. Имаме непрекъсната обратна комуникация. Да, имаме телефон, но аз през последните 3-4 години отказвам да вдигам този телефон, защото това е страшен терор. Той звъни денонощно, обаждат се всякакви хора в крайни състояния. Ние нямаме денонощтна клиника.
В крайна сметка ние сме доброволци, хора, които ходят на работа, имат семейства, личен живот и предел на силите си. Правим и невъзможното да помогнем, но всичко има граници.
Спрях да вдигам телефона, защото не мога да освободя психиката си после от това напрежение, от това натоварване. Аз преживявам всеки един случай. Опитвам пряко силите си да помагам, но не е по моите човешки възможности да се отзова по всяко време.
В същото време обаче имаме непрекъсната комуникация през фейсбук страницата ни, през инстаграм профила на организацията, през електронната поща. Не сме отказали отговор на нито един човек. Всеки един, който се свържи по един от тези начини, получава отговор, получава насоки, получава съдействие.
Ако не можем да помогнем, публикуваме призив за помощ на страницата, защото е много трудно. Ние не можем да помогнем на всички животни и това е изключително травмиращо. Защото знаеш, че това животно, може би никой няма да го спаси.
Когато човек види ранено животно, вместо да търси организации, може просто да потърси първо клиника. След това да се свърже с нас, за да помислим как да помогнем с набиране на средства за лечение, ако той няма възможност.
В момента мога да кажа, че сме изключително доволни от факта, че имаме много адекватни доброволци. Прекрасни млади хора, които са изключително сетивни по тези теми и които се втурват да помагат в случаи на сигнали за пострадали животни. Организират се помежду си, кой когато не е на работа, предават един на друг. Изключително добри деца, които аз се опитвам да опазя. Защото има такива моменти, в които хора с нездраво мислене решават да се възползват от добрината им. Имаме фалшиви сигнали, пращат доброволците в отдалечени местности, губят им времето, подлагат ги на риск, разиграват ги. Това е много грозно. Влизаме в кладенци, катерим се по дървета. На нас никой не ни обезпечава тези рискове.
– Как стои въпросът с осиновяване на бездомни животни в чужбина? Имам съмнения, че някой е толкова загрижен, какво реално се случва с тези кученца и котенца, които всъщност се продават. Вклрюително имам информация, че се продават кучета от Каменар, следи ли някой?
Светла Димитрова: Имали сме период, в който сме предлагали животни за осиновяване и в чужбина. При нас винаги е било осиновяване не на всяка цена, а осиновяване от крайни случаи. Държали сме да имаме контакт с човека, който поема това животно, изисквали сме информация, снимки, видеа, разговор, проверка, за да сме сигурни, че това е действително човек, който има чисти намерения спрямо животното, почувствал е историята му близка, решил е да му даде шанс за дом и обич.
В последствие обаче, поради ред промени в законодателството, както във България, така и в другите държави, стана така, че, понеже конкретно германци, австрийци, швейцарци, държавите, в които животните живеят много по-добре, или по-скоро имат доста по-регулирана законодателна система, нормативна база, техните приюти също са пълни. Те имат много приюти, но след ковид много хора са изоставили животните си.
Беше създадена система, която изисква задължителна регистрация на хората, които посредничат за осиновяване на животни, които трябва да приминават курсове. За това трябва да заплащат съответните такси, дават им разрешителни, с определен брой животни, за които те могат да посредничат и на финала на всяка една година те са длъжни да декларират доходите от тези животни. Това нещо създава различен нюанс на осиновяването в чужбина.
Защото по смисъла на изискването на немските власти, всеки посредник трябва да има регистрирана организация, приют или частно депо, в което то да приеме животните от съответната страна и тези животни трябва да пристигат от друга такова регистрирано депо в тази страна, къде да са пребивавали различно време, примерно за България 30 дни, за Румъния 48 часа, за различните държави определен карантинен срок. И животните няма как да отидат, освен ако не преминат през карантинно депо, отидат в друго карантинно депо и оттам бъдат продадени. И тук са губи вече връзката, кой го взема това животно и какво прави с него.
Как да сме сигурни ние, че този човек, който ще плати по ценоразписите, които са обявени в немските организации 400 евро, ще го отглежда наистина така, както трябва или ще го вземе за да го ползва за нещо нередно.
Свидетели сме на извращенията с животни.Потребителите на тези видеа със садизъм са чужденци, вероятно заможни хора. Това означава, че всеки с такова извратено мислене може да си набави жертви под паравана на един добре изглеждащ, добре живеещ и прилично комуникиращ човек.
Има осиновителска група, където потребителите обменят информация помежду си. Получаваме много помощ от хората там, за което сме благодарни.
– На финала на нашия разговор – вашето послание?
Светла Димитрова: Общините да бъдат малко по-отговорни. Какви са тези епизодични кастрации? Какво правим с 800 кастрации и 500 посред зима? Нека има център, където хората да могат да водят целогодишно, да има ветеринарен лекар в този общински център, който да е тук в града и всеки да може да го потърси при нужда. Бюджетът за тази дейност, който е достатъчно голям, трябва да е насочен в полза на хората.
Повече от интересния разговор със Светла Димитрова вижте във видеото!
СайтЪТ призовава – ценете грижата и всеотдайността на всики хора, ангажирани в грижата за бездомните животни. Ако не можете да помогнете, поне не пречете! Бъдете част от веригата на доброто!
Повече информация как да помогнете може да откриете в страницата на ANIMAL HOPE VARNA
