СайтЪТ има удоволствието да ви срещне с една изключителна дама. Тя е популярна личност, позната като директор на Частната търговска гимназия във Варна и създател на Сдружение “Наш свят”. Поводът да гостуваме на Светла Панева са “Уроците на душата”, книгата, в която тя е събрала и предала натрупан житейски опит, съпреживени мигове, изстрадана мъдрост.
Как се раждат тези разкази, на какво ни учат уроците на душата, какво е тяхното послание и кога духовното ще пребори материалното, пошлото и комерсиалното? На тези и други въпроси отговоря авторката на книгата, която вече сподели част от разказите си в своя видео канал “Уроците на душата“.
– Г-жо Панева, какво според вас е душата и вслушваме ли се в нейните уроци?
Душата е нещо, което не може да бъде излагано от никаква политика, от никаква наука, защото първо тя е основата, върху която се гради материала, нашото тяло, и грижи, че за душата трябва да бъдат много по-сериозни, по-дълбоки от тези за нашото тяло. За съжаление, това малко се разбира от всички хора и повече се грижим за тялото, пренебрегвайки тази душевност, която определя целия наш живот.
– Разкажете малко повече за съдържанието на книгата “Уроците на душата”, всяко нещо е преживяно, изстрадано, усетено. Има много истина в това, което споделяте.…
Не е толкова бързо взето моето решение да напиша тази книга и да създам канала, в който споделям разказите си. Трябваха ми много години, от 2009 година, когато започнах да пиша, просто се появи една дарба при мен. Не че не съм писала преди това, но съм писала все някакви очети, някакви доклади. Литературата, сблъсъка с литературата, със същността на творчеството, при мен дойде точно през 2009 година.
Тогава бях малко стресирана от това, което пиша, защото бяха стихови за хората. След това обаче станаха много неща в моят личен живот, които ме предопределиха да обръщам внимание не на външното, а на скритото вътре в човека, на неговите изяви в обществото, но не от гледна точка като личност, а от гледна точка на нещо, което се повтаря в различните му животи и как се пренася това върху последиците в последния живот. Т.е. много неща остават скрити за хората, но те са толкова обективни, ако се видят през призмата на прераждането, което църквата отрича.
Досега съм издавала две книги, те са образователни и са за по-малки деца. Сега обаче готвя за печат книгата “Гласът на душата”, част от целия цикъл, готова е и книгата “Разговор с душата. Направих видеоканала, за да стигнат до хората разказите от “Уроците на душата”, в които са споделени ситуации, преживени с хора от моето обркръжение в последните 40 години.
Имам натрупвани преживявания, опознах чрез тези свои действия себе си по-добре и хората с които общувам и смея да твърдя, че това ме направи по-богата.
Повярвах, че доброто може да закъснее, но не може да бъде победено от всички зли сили, които виждам в момента, че имат превес
Най-вече ме боли за децата, които идват при мен и казват: “Вие сте бизнес училище, направете така, че на 30 години да съм милионер!”
Ако Бердяев имаше като пример един човек в развитие на хуманизъм, на качества, сега наши деца искат да станат хора с пари, като това е техният идеал. Т.е. различни модели в различните общества сме.
Никой не признава никакви правила на поведение, защото парите са тези, които определят нашия живот сега. Децата това го знаят. И аз реших, че няма как по друг начин да изразя моето несъгласие с тези “принципи”, защото всъщност няма принципи.
Всички говорим за този хаос, но аз не съм против хаос, защото ако няма хаос, няма как да дойде новото.
Ние ако ние се преместваме някъде, започваме да строим къща и винаги предпочитаме празни места, а не да съборим и преустроим старото. Такива нещо в обществото не може да стане.
И за това е този хаос. Така че нека не сме против хаоса, а подреждане на нашите души.
Ако ние си подредим душата, ще подредим и дворчето пред къщата си, ще копаем тази градинка, няма да гледаме наляво и надясно в съседите.
Всичките тези неща ги казвам, защото ги преживявам. Какво любопитство има в този народ да гледат другите. Да, има предаване по телевизията, твърде много вече, които възпитават по този начин.
Аз смея да твърдя, че на цинизми възпитават, защото това любопитство към личния живот на другите не е полезно на обществото.
Ние трябва да насочваме младите хора, училището е тази важна институция, първа в живота на човека, която да дава правилната нагласа. Такава, че младият човек да може да изгради своята къща на един етаж, но основата да е толкова здрава, че да вдигне върху нея небостъргач.
Толкова е пъстра човешката душа и толкова дълги години е трупала, че в момента са едни времена на изчистване. А времето лети бързо, неусетно. Ние вече сме на сувалката, почти на края и ще дойде новото време.
Искам да подготвя всеки, който ще прочете моите разкази, за новото време.
– Казвате ново време, но всъщност ние трябва да осъзнаем, че духовното е много важно, за да направим стъпка напред. Оптимист ли сте, че това ново време ще бъде времето на духовните хора, не на материалните?
В момента много често се казва, че пазарът ще определи отношенията. Все пак аз съм икономист, но никога не съм се съгласявала с това. Ако в икономиката е така, обществото не е само икономика, а духовност. И би трябвало социалните отношения да бъдат поставани на друга основа.
Връщане на стария живот, който сме го живяли, не е възможно. Защото вече има нови обстоятеляства, нови парадигми, които вече съществуват. Тези наши деца, които ние много пъти не харесваме и сме много взискателни към тях, те ни учат на новите порядки. И ние, по-възрастните, мисля, че трябва да се учим.
Нека се учим от нашите деца, но цял живот. При мен идват много родители, които казват, аз нямам контакт с детето. Детето не слуша. Те не могат да се справят с децата си, защото от друг прозорец гледат. Често можем да гледаме едно и също нещо, а да виждаме различни неща. Оказва се, че родителите, обществото и нашите деца гледаме от три различни ъгъла една картина.
И всеки си говори като артистите от Клуб “НЛО”. От различен ъгъл разглеждат различни неща и се чудим, защо не се разбираме. За мене в нашето общество литературата може да обединява, литературата може да разделя, но приказките, думите са тези стрели, които се забиват в душата.
Когато душата болидува, не може да има здраво общество!
