Проф. д.х.н. Христомир Христов е световноизвестен учен, който след завидна кариера се завръща в Шумен, където живее и работи. За СайтЪТ той коментира какво представляват праховите частици, как те замърсяват въздуха, почвата и водата и защо ни разболяват. Как можем да ограничим вредното въздействие, което съсипва природата и здравето ни и защо е решаващо в училищата и университетите да бъде наблегнато на екологичното образование.
Струва си да прочетете следващите редове!
“Проблемът с атмосферното замърсяване, е пробелм на т.нар. Индустриална ера, в която ролята на човека става все по-голяма като замърсител на атмосферния въздух. На първо място е замърсяването с т.нар. парникови газове, които поглъщат инфрачервените лъчи на земната повърхност.
Интересен е фактът, че основният парников газ не е въглеродният окис, за който се счита, че носи основна вреда, а е водната пара. Водата е основния фактор, който влияе върху климатичните промени и води до глобалното затопляне.
Тази водна пара в атмосферата няма как да я ограничим. Няма шанс да завием океаните и моретата с някаква мушама, това е практически невъзможно. Концентрацията на водната пара расте и това е т.нар. природен фактор, върху който почти няма как да повлияем. Другите фактори обаче са повлияни от човека.
Един от тях е концентрацията на морските айрозоли, но и от този фактор човечеството няма как да избяга. Тези морски айрозоли са характерни за нашето крайбрежие – Варна, Бургас и те са причина за облакообразуване и спонтанни валежи. Тези аурозоли докато са в твърдо състояние, като морска сол, те не влияят по никакъв начин върху климатичните промени и затоплянето. Когато станат като водни капчици, тогава вече създават проблеми в атмосферата и водят до спонтанните валежи.
Третият факто естествено, е въглеродния двуокис и метана, който е глобален проблем. Метанът освен че поглъща много топлина, той служи като мост на т.нар. радикали до озоновия слой. Като резултат високата концентрация на озон води до разрушаване на озоновия слой.
Без озонов слой животът на нашата планета би бил невъзможен.
С това въведение стигаме до насъщните проблеми на община Шумен и община Варна с климата.
Атмосферното замърсяване с т.нар. финни прахови частици е проблем! Рядко в публичното пространство се внася яснота що е то прахова частица. Тя е в размер почти на аерозолите и наночастиците, има и някакъв химически състав.
Финната прахова частица всъщност е нагар, сажди, които най-вече излизат от ауспусите на колите и особено при горенето на дърва и въглища. Тези сажди предизвикват огромни здравословни проблеми.
Това налага тотално да се редуцира изгарянето на дърва и въглища и най-вече въглища. Категорично не трябва да горим нискокалоричните въглища. Трябва да направим така, че да не позволим тези частици да излизат в свободната атмосфера.
Тези частици вследствие на хидродинамика се движат в места от географския регион с ниско атмосферно налягане. Атмосферното налягане, което споменават непрекъснато метеоролозите, се определя от един фактор – количеството пара в атмосферата.
Тоест от Варна тези частици хвърчат към Шумен. От Шумен хвърчат там, където има ниски изпарения.
Хората, които са най-потърпевши от атмосферното замърсяване в България, са от скандинавските страни, те налагат тези високи квоти за това, че ние горим дърва и въглища.
Първото нещо, което трябваше да направим, е да ограничим автомобилите, които се движат на дизелово гориво. Второто спешно нещо, е да заменим печките на дърва и въглища с някакъв по-малко замърсяващ източник на енергия и отопление. Засега са климатиците, не се знае вбъдеще какво ще е. Да заменим всички въглищни централи и да направим газови примерно. Природният газ замърсява далеч по-малко от тези природни изкопаеми. Същото е с употребата на дърва и нафта.
Търсят кой да демонтира печките на дърва в Шумен
Тази програма, която предвижда замяната на печките с твърдо гориво с климатици, е добра стъпка на община Шумен. Второто нещо, за което можем да похвалим общината, е че измива всички улици.
Що се отнася до въпроса дали и след замяната на печки с климатици населението няма да си гори дърва и въглища, решението е да направим дървата и въглищата по-скъпи от тока.
Третото опасно замърсяване идва от газовете на автомобилите. Тук по един оживен булевард започнаха да правят велоалеи, но те пък са опасни. Като добавим проблема с тротинетките, които хвърчат навсякъде, скоро няма да се ограничи автомобилния трафик.
Всичко е въпрос на политика. Друг е въпросът, че хората по селата, които са си свикнали с дървата за огрев, трудно ще се променят.
Хората обаче трябва да свикнат, защото това атмосферно замърсяване по селата води до унищожаване на почвения слой. Той от своя страна трови продукцията и водата. Тези вещества, които се отделят в процеса на горене, съдържат много сяра, а тя е най-отровния химичен елемент след цианида. Вследствие на това замърсяване PH на почвата може да достигне почти до това на оцета.
Хората по света влагат милиарди, за да могат да възстановят природното равновесие от опасното замърсяване със серни оксиди.
Всяко второ дете е с алергия или астма. Децата също трябва да бъдат ограмотявани активно на тема екология. В средния курс и в университетите в България екологимчния курс е изключително пренебрегван и занемарен. Нужно е минимум 20 часа да са предвидени в учебната програма, за да бъдат децата осведомени. Навсякъде по света не можеш да зъваршиш никоя образователна степен, ако не вземеш този курс. Децата се интересуват по принцип от това, то се обяснява елементарно, не е някаква супер сложнотия.
Обществото ни е много зле в сферата на образованието по отношение на екологията.
Покрай темата със замърсяването на въздуха и почвата не можем да избегнем и големия проблем на Шумен – питейната вода. Макар, че пуснаха нов канал и пречиствателна станция, водата е мътна и твърдят, че не могат да открият откъде идва този проблем. Хората очакват и в тази посока да бъдат взети спешни мерки”, коментира проф. Христов.
ВИЗИТКА
Проф. д.х.н. Христомир Йорданов Христов е роден през 1958 г. в гр. Шумен. Завършва “Московски институт на стоманата и сплавите”, факултет “Физикохимия”.
Научната си кариера започва като научен сътрудник в Института по обща и неорганична химия (ИОНХ) – БАН. Доктор по химия с тема на дисертацията: “Образуване на смесени кристали между карналитов тип двойни соли” и Доктор на химическите науки с тема на дисертацията “Химично и геохимично моделиране. Теория и практика”.
От 2002 до 2012 г. работи в Университета на Калифорния, Сан Диего (University of California, San Diego: UCSD), Департамент по химия и биохимия. Като учен-изследовател е член на групата “Химично и геохимично компютърно моделиране” и “Атмосферна химия” (на проф. Марио Молина – лауреат на Нобелова награда по химия).
След завръщането си в България е професор по теоретична химия в Шуменски университет “Еп. Константин Преславски”, Факултет по природни науки, катедра “Химия”.
Научни интереси: Компютърно химично и геохимично моделиране; Разтвори и активности; Твърдо-течно-газ равновесие; Модел на Питцер; Химия на опазване на околната среда; Атмосферна химия; Аерозоли; Геохимия; Ацидификация на водите и токсичност на почвата; Науки за земята и планетите; Изопиестични и XPS изследвания; Разтворимости. Научните изследвания на проф. Христов са фокусирани предимно върху разработването на компютърни термодинамични модели и експериментални изследвания с приложение във индустриални химични процеси: използване на индустриални отпадъци; третиране на природните евапоритни депозити; производство на морски минерали; технологии за производство на нови материали; експериментални изследвания по определяне разтворимостта на минерали и построяването на (X, T: състав, температура)-зависими фазови диаграми за бинерни, тройни и многокомпонентни системи; синтез, идентифициране и пълно охарактеризиране на нови стехиометрични соли и твърди разтвори, използвайки методите на химичния анализ, IR, X-ray, DSC и други методи; изопиестични измервания в бинерни и смесени електролитни разтвори; съкристализация на прости и двойни соли.
Автор на над 100 публикации в международни списания с импакт фактор (с над 1700 цитирания според анализите на Scopus, WoS, Research Gate, и Google Scholar) и над 50 участия с доклади в международни научни конференции.
Член на борда на редакторите на Peer Reviewed Open Thermodynamics Journal. Главен редактор на Acta Scientifica Naturalis. Рецензент за научните списания Geochimica Cosmochimica Acta, CALPHAD (CALculation of PHAase Diagrams), J. Chem.Thermodynamics, J. Solution Chem., Fluid Phase Equilibria, Coll. Czech. Chem. Communications, J. Chem. & Engineering Data, J. Hazardous Materials, Separation and Purification Technology, Research Journal of Chemistry and Environment, Separation Science and Technology, Environmental Science and Technology, Thermochimica Acta, Bulgarian Chem. Communications, Open Thermodynamics Journal, Journal of Electroanalytical Chemistry, Mineralogical Magazine, Central European Journal of Chemistry, Acta Chimica Slovenica, Acta Scientifica Naturalis, Journal of Molecular Liquids, Chem.& Engineering Science, Industrial & Engineering Chemistry Research и други.
Включен е в 50то юбилейно издание на сборника “Кой кой е в света” (Who’s Who in the World) през 2012 година, както и в това за 2018 г. През 2008 г. е удостоен от Американското Правителство със званието “US Outstanding Professor/Researcher” (“Изключителен професор/изследовател на САЩ”). От 2016 г. е член на експертния съвет на ЕС по евалюиране и оценка на научни проекти по Програмите на европейския изследователски комитет (ERC: Europe Research Council, incl. Horisont 20/20). Включен е в списъка на първите 2% най-добри учени в света в класация на Станфордския университет за 2020 и 2021 г. През 2022 г. е Doctor Honoris Causa на Шуменския Университет.