Телени огради, скелета, рушащи се фасади, скрити с мрежи сгради – това е обичайна гледка за варненци, с която те отдавна са свикнали. Красиви архитекурни бижута бавно, но сигурно изчезват в историята, оставени на произвола. Какви са причините довели до това безхаберно отношение можем само да гадаем, а сред най-честите причини са липса на средства от страна на собствениците или дори умишлено занемаряване до момента, в който сградите вече са абсолютно негодни за обитаване и ремонтът по тях е невъзможен, видя репортер на СайтЪТ.
Кичозният контраст: полуразрушени сгради, част от които паметници на културата – долепени до модерни сгради дразни сетивата на всички. Липсата на архитектурна визия и концепция, как трябва да изглеждат сградите в историческия център на Варна става все по-очебиен, а заградените тротоари заради падащи предмети от неподдържаните сгради – отблъскват, както варненци, така и туристите, които плащат не малко пари, за да посетят морския град.
Освен, че част от сградите наподобяват автентичен декор от филм на ужасите, важно е да се отбележе, че един от най-големите източници на прах в съвременните български градове са
неподдържаните и пустеещи площи и самосрутващите се сгради и съоръжения.
” Въпреки, че Варна е един от най-значимите културни центрове в страната и разполага с уникални и комплексни по характер културни ценности, градът на практика не използва пълноценно възможностите, които предлага наличния културен ресурс.
Варна все още не е успява да идентифицира емблематичните ценности с най-силно духовно излъчване, които подчертават културно-историческия облик на града и фактически няма изградена ясна културно-историческа идентичност. (При все че, тук е открито най-старото обработено злато в света, наследство от уникалната Варненска халколитна цивилизация. )
На практика културно-историческия ресурс се използва по-скоро като „сезонна атракция”, с второстепенно значение, която остава в периферията на организираните през лятото културни събития, фестивали и спортни мероприятия и пр.”, споделя арх. Жулиен Начев, в своята концепция за красива Варна.
Липсата на стратегия в тази насока се усеща все по-силно с всяка изминала година. А дали мерки ще бъдат предприети – тепърва предстои да разберем.
Ето част от градския пейзаж, който вместо да впечатлява туристи, натъжава варненци:
Темата с лошото състояние на паметниците на културата се коментира активно в последните седмици от кмета Благомир Коцев. По този повод в началото на миналата седмица кметът поиска пълен списък на сградите – паметници на културата във Варна. В него трябва да има информация за всеки обект от списъка на Национален институт за недвижимо културно наследство – докъде е стигнала администрацията в издирването и комуникацията със собствениците.
Големият брой наследници и невъзможността те да бъдат издирени е едната част на проблема. Другата е пълната незаинтересованост на някои от собствениците да стопанисват имуществото си, докато не започне изпълнението на инвестиционните им намерения, е констатацията на експертите. Други собственици съвестно поддържат фасадите, казаха още те.
В обектите, които са изцяло частна собственост, Общината не може да предприеме мерки дори за тяхното ограждане и обезопасяване. Най-много такива сгради има в районите „Одесос “ и „Приморски“. Ще се подготви предложение до Общинския съвет за промяна на наредбата за ползване и заплащане на тротоарното право по отношение на опасните сгради и строежите.
На днешната оперативка стана ясно, че Община Варна трябва да започне да предприема стъпки и залага средства в бюджета за ремонт на сгради, които са недвижима културна ценност, каза още Коцев. Директорът на дирекция „Общинска собственост“ докладва, че сред старите сгради има такива, в които частично има собственост на общината, а 100% общинска собственост е само къщата на ул. „Преслав“ № 22. Днес на кмета бе представен и анализ на сградите, в които общината притежава съсобственост, както и мерките, които могат да се предприемат по естетизирането им, съгласно закона и правния статут.
