Помните ли Тодор? Мъжът, който оцеляваше в студа, благодарение на двете си кучета, които го топлиха в изоставена къща в Морската градина на Варна. Днес той е неузнаваем…Щастлив и благодарен на всички, които му подадоха ръка. Облечен добре, с нова прическа, на място, което нарича вече свой дом и с хора, които счита за свое семейство. Чувства се обичан!
Единствено пред репортер на СайтЪТ Тодор разказа за тежката си съдба и разкри защо до момента е срещал трудности с намирането на работа. Надеждата му е един ден да има възмездие за мъките, които е изтърпял и несправедливо отнетите 10 години от живота му. Силно вярващ човек е и смята, че за това възмездие има някой над нас, който се грижи.
“Моята история е такава – казвам се Тодор Момчилов, роден съм във Варна през 1983 година, 9 януари. Живял съм в село Звездица, в бедно семейство, в мизерия. Не съм бил между майка, баща, баба и дядо. От малък съм бил принуден да расна в общежития поради липса на пари. Пенсията на баба ми беше малка, не искаше да ме дава, но волята беше моя, за да могат те да имат. Прибирах се на село петък, събота и неделя. Много мизерия съм срещнал в социалните домове, глад, издевателства и неща, които не пожелавам на никого да преживява.
Тодор, който живееше в Морската градина със своите две кучета, вече има дом и работа!
Преди да се срещне с мен Симона Димитрова, жената, която ми помогна да заживея друг живот, пребивавах на един строеж. Там ме прибра една възрастна жена и близо година и половина – две живях там. След като тя почина, се наложи да си търся друго място. Така отидох да живея в изоставената къща в Морската градина, където живях от 2012 година”
Защо Тодор не е работил досега постоянно? Защо не се е погрижил да има по-добри условия на живот?
“През 2003 година, тъкмо бях излязал от казармата, разхождах се по вълнолома. Виждам един човек, нормален, до него раници, алкохол…След 15 минути се връщам и виждам, че се е самоубил, беше се обесил на колана си на едни перила. Обадих се на пазача на Яхт клуба. Пазача се обади на Първо РУ. Полицаите обаче задържаха мен и ме обвиниха в убийството на този човек. Десет години прекарах в затвора, не бях излизал никъде. Когато излязах от затвора, от Първо РУ си признаха, че са объркали много неща.
Този немски гражданин, какъвто се оказа, е имал предсмъртни писма, написани на немски и английски, които са били прикривани от първия ми следовател. Случайно адвокатът на самоубилия се попада на тези писма. Разчитат ги на български език и се оказва, че той слага край на живота си заради момиче на име Илка. Няма реабилитация, няма обезщетение. Никой не ми се извини дори за това време, което аз прекарах там.
След това от делото научих и какво е написал самоубиецът: “Сбогом скъпа, сбогом свят! Част от мене винаги ще бъде с теб!”, а второто гласи: “Всеки умира доброволно или не, омръзна ми да губя сърцето си. Р.Р. Приятелка Илка Андонова…”. Заради това момиче е станало всичко. Нейните близки също смятат, че това е самоубийство.
Затова мога да отговоря на въпроса защо не можах да си намеря хубава работа. Досието ми беше на убиец и беше опетнено. Където и да отида ми искат документ за съдимост, а в документа за съдимост пише, че съм осъждан. Това е причината да не мога да си намеря достойна и добра работа. Почерниха ми живота, когато бях на 19 години. Възможно е да се консултирам с адвокат и макар след толкова години истината да се докаже пред съда в Страсбург и името ми да бъде изчистено”, сподели Тодор.
Как се чувстват сега неговите четириноги приятели?
“Бягат, лудеят, играят…Щастливи са също като мен. Аз съм щастлив, защото си намерих работа, намерих си дом, получавам пари. Най-вече се радвам, че си намерих истинско семейство. Нещо, за което винаги съм мечтал”.
Тодор разказва и откъде са кучетата, които за го спасявали в дългите студени зимни нощи
“Едното, бялото, го намерих на централен плаж Варна на 24 април 2022 година. Малкото питбулче беше изоставено в кошче за боклук, беше сляпо бебе. Хранил съм го с мляко, докато достигна на 8-9 месеца. Казват се Мая и Бък. Нямате на представа колко са щастливи и те с мен. Няма как да знаете, не сте го изпитвали…
На хората, които ми помогнаха искам да кажа – хиляди благодарност и много целувки, нека Бог бди над тях и им помага така, както те помогнаха на мен.
Приемам съдбата си като изпитание. Бог ни изпитва дали ще можем да се справим с това изпитание, ще можем ли да продължим нагоре или ще се отчаяме. При мен нямаше отчаяние. Имаше може би леко, но с времето това се забравя. Трябва човек да е силен.”
Пожелаваме на Тодор от сърце да отвори нова страница в живота си и да му се случват само хубави неща оттук нататък!
“Щастлив съм, хубави неща ми се случват. И аз съм правил добрини. Давал съм последните си 2-3 лева на друг човек, за да може да му помогна. Храната си съм делял. Дупката, в която живеех, съм приютявал други хора, които нямаше къде да живеят и сме деляли легло, завивки и храна.
Това, което исках, е да споделя за живота си. Да знаят хората, нямаше на кого да го кажа. Не ми повярваха тези, на които го казах. Бях бит и обиждан. Понасял съм какво ли не, но винаги съм бил силен и съм гледал да оцелявам”, допълни Тодор в нашият откровен разговор.
“Казва се Джими, страшен фризьор, много готин пич, благодаря му от все сърце! Новите дрехи също са дарени, благодаря и за тях.
Благодаря на всички хора, които ми дадоха храна, дом, работа, семейство и най-вече обич. Такава, каквато досега не съм имал.”
