През настоящата 32-а българска антарктическа експедиция учени от Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна ще направят серия експерименти в областта на телекомуникациите, свързани с използване на различни сателитни системи, разказа за БТА началникът на морската Алма матер флотилен адмирал проф. Боян Медникаров. По думите му в отделните й фази ще участват различни експерти от ВВМУ, включително и той.
Медникаров допълни, че учените и екипажът на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) ще бъдат ангажирани в две големи инициативи, които в някаква степен ще са продължение на миналогодишни проекти. В сферата на телекомуникациите ще бъде проучена възможността да се използват различни модификации на системата Starlink в зоната на Южния океан – от 60-ия паралел на юг до района на Антарктида. Освен това научните експерименти ще бъдат свързани и с изследване на пробиотици, произведени в България и базирани на Бациликус булгарикус, върху психологичното състояние на екипажа. През миналата година акцентът беше върху физиологичните способности на екипажа, сега изследователите леко ще изменят фокуса, допълни Медникаров.
Корабът “Св. Св. Кирил и Методий” тръгва на 32-ата антарктическа експедиция
През тази година българските антарктици ще имат възможност да направят проучвания не само на остров Ливингстън, където е българската база, но и на остров Смит, който също е част от архипелага на Южните Шетландски острови, каза още началникът на ВВМУ. Той уточни, че Смит е по-слабо картографиран, така че за екипа, както и за НИК 421 това ще е тера инкогнита (непозната земя). Българските учени и военни моряци няма да са първите хора, стъпили на острова, обясни Медникаров, но екипажът специално се подготвя за дебаркиране в малко по-непознати условия. Началникът на ВВМУ подчерта, че тези изследвания на о-в Смит ще бъдат поредното доказателство, че наличието на кораб дава възможност за разширяване на географията на изследванията на родните антарктици.
В основата на научноизследователската дейност на борда на „Св. св. Кирил и Методий“ стои идеята за синергия, т.е. за взаимодействието между екипажа и изследователите, които са спечелили финансиране за своите проекти от Българския антарктически институт, разказа още началникът на ВВМУ. По думите му този път проектите на учените от училището са финансирани от морската Алма матер. Иначе казано, ние стартираме своя, в някаква степен самостоятелна, антарктическа програма, като, разбира се, всички изследвания ще бъдат в контекста и по стандартите на Българския антарктически институт, подчерта Медникаров.
За кораба той коментира още, че ВВМУ се стреми да бъде максимално полезен за изследователите. По думите му се прави всичко възможно да бъде увеличен капацитетът на НИК 421 за вземане на дънни проби както от Южния залив, така и от други острови в района на експедицията.
Медникаров разказа още, че е възможно през тази година в екипа учени, който изпраща училището, да се правят ротации през различните етапи на експедицията. Той допълни, че през тази година, в определени етапи от експедицията, като практиканти на борда ще се качат 24 курсанти с трима или четирима ръководители. Освен това има възможност при завръщането на НИК 421 да бъде привлечен и чуждестранен курсант от Военноморската академия на Полша.
Все повече осъзнаваме колко много възможности предоставя Леденият континент и специално остров Ливингстън – за научни изследвания от различен характер, проучвания, дори, евентуално в бъдеще, и за добив на минерални ресурси, коментира Медникаров. Той припомни, че архипелагът, в който се намира Ливингстън, е част от веригата на Андите, а тези формации са изключително богати на минерали. На остров, където е българската база, бе открито злато, наблюдават се камъни с наситен цвят от медните окиси в тях, каза още Медникаров. Той допълни, че по данни на геолозите, става дума за руди, в които концентрацията на метал е доста по-висока от нормалната за Европа.
Основната мисия на „Св. св. Кирил и Методий“ през тази година е да пренесе конструкцията на новата лаборатория за родните антарктици на острова, която ще бъде изключително модерно съоръжение, допълни началникът на ВВМУ. „Нашата задача е безпроблемно да транспортираме конструкциите и паралелно с това да изпълним научната програма. Аз съм оптимист и за двете. Още повече че миналата година постигнахме доста висока степен на взаимодействие с екипите както на изследователите, така и на логистиците. „Убеден съм, че всички задачи ще бъдат изпълнени качествено и в срок“, посочи Медникаров.
Той разказа още, че през тази година корабът ще спре за пръв път в най-южния град на планетата – Ушуая, на Огнена земя. При завръщането му е предвидено и посещение в град Комодоро Ривадавия, Аржентина. Медникаров уточни, че там живеят много наследници на български имигранти, които са работели като петролерос на сондите за петрол. Днес техните наследници имат много здрава връзка помежду си и може да не говорят български, но спазват традициите ни, танцуват хора, затова посещението на кораба ще е жест към тях и всички българи в Аржентина, обобщи Медникаров.
По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида БТА ще публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък.
Българската телеграфна агенция ще представи всички научни проекти през Тридесет и втората българска антарктическа експедиция с видео, снимки и текстови материали, подготвени заедно с учените още преди заминаването им.
БТА ще публикува отново в рубриката “България – Антарктида: Корабният дневник на БТА” подробна информация за цялото плаване на “Св. св. Кирил и Методий” до Антарктида и обратно и престоя му там, както при историческото първо плаване през предишната експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент – Константин Карагьозов, който предаваше всеки от 127-те дни на експедицията новини в текст, видеоматериали и снимки за научните изследвания по време на цялото плаване (включително през Атлантическия океан в двете посоки) и през целия престой на Антарктида. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК “До Антарктида и назад под български флаг”, посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий”, както и другите дейности на българската антарктическа база, отново ще бъде достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА” / “Bulgaria – Antarctica: BTA’s log”.
БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв национален пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
