Подводни дронове, автономни океанографски сонди, специализирани буйове и радарни системи помагат на учените във Варна да изследват процесите в Черно море. Съвременните технологии позволяват да се събират данни за морското вълнение, колебанията в морското ниво и състоянието на водната среда – информация, необходима за проследяване на промените в морските екосистеми.
Възможностите на тази научна апаратура бяха представени в Института по океанология към Българската академия на науките във Варна в рамките на международна конференция, посветена на 20 години дългосрочни екосистемни изследвания в България.
Форумът се проведе от 14 до 16 октомври 2026 г. и събра учени и екологични експерти, които обсъдиха климатичните предизвикателства, опазването на биологичното разнообразие и устойчивото управление на природните ресурси.
Как се наблюдава Черно море под повърхността?
Една от най-интересните части от посещението в Института по океанология беше представянето на автономните системи за морски изследвания.
Сред тях са профилиращите сонди от системата Argo, които се използват за събиране на океанографски данни.
Участниците в конференцията се запознаха и с подводни и въздушни дронове, които разширяват възможностите за наблюдение и изследване на морската среда.
Учени от БАН изследват морското дъно край България на фона на инцидентите в Черно море
Специализирани закотвени буйове се използват за проследяване на морското вълнение, а радарни сензори позволяват наблюдение на измененията в морското ниво.
Комбинирането на различни измервателни технологии осигурява информация, необходима за научните изследвания на физичните, химичните, биологичните и геоложките процеси в Черно море.
От морската вода до планктона – какво изследват лабораториите във Варна?
Освен технологиите за наблюдение участниците разгледаха и специализираните лаборатории на Института по океанология.
В тях се извършват изследвания на проби от морска вода, планктон и дънни седименти.
Лабораториите по морска биология, химия и молекулярна биология позволяват на изследователите да анализират различни характеристики на морската среда и процесите, които протичат в нея.
Тези анализи са важна част от оценката на състоянието на морските екосистеми.
Докато сензорите и измервателните системи предоставят данни за физическите характеристики на морето, лабораторните изследвания допълват информацията за неговите химични и биологични особености.
Подводни камери и изкуствен интелект ще следят замърсяването в Черно море
Така учените могат да изграждат по-пълна картина на промените, които настъпват в морската среда.
Две десетилетия наблюдения върху природата в България
Представянето на научната инфраструктура във Варна беше част от международната конференция LTER-BG International Scientific Conference 2026, посветена на 20-годишнината на Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания.
Мрежата е създадена през 2006 г. и обединява научни екипи, които проследяват състоянието на различни природни системи в страната.
В момента тя включва седем дългосрочни изследователски обекта – Петрохан–Понор, Сребърна, Черно море, Созопол, Парангалица, река Места и Беласица. Розовата долина е в процес на приемане като нов обект.
Изследванията обхващат разнообразни природни условия – от планински гори и реки до езера, влажни зони и морски местообитания.
Основното предимство на дългосрочните наблюдения е възможността учените да сравняват данни, събирани в продължение на години и десетилетия.
Това им помага да изследват влиянието на климатичните промени, човешката дейност и естествените природни процеси.
Защо дългосрочните изследвания на Черно море са важни?
Състоянието на морската среда не може да бъде оценено само чрез еднократно измерване.
Наблюденията, извършвани в различни периоди, позволяват да се проследяват измененията във времето и да се открояват устойчиви тенденции.
Именно затова дългосрочните екосистемни изследвания са важни както за разбирането на природните процеси, така и за решенията, свързани с опазването на околната среда.
За Черно море това означава натрупване на научна информация за водната среда, морските организми, крайбрежните екосистеми и процесите, които влияят върху тях.
Под мотото „Утре започва от вчера“ юбилейната конференция постави акцент върху значението на вече събраните данни за разбирането на бъдещите промени.
Форумът беше организиран от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по океанология към БАН с подкрепата на европейската научноизследователска инфраструктура eLTER RI и Pensoft Publishers.
Участниците обсъдиха и възможностите за бъдещо научно сътрудничество.
Представените във Варна технологии показват как съвременната океанология съчетава наблюденията в морето с лабораторните анализи, за да събира надеждна информация за Черно море и промените в неговите екосистеми.
