Ученици от Варненската търговска гимназия успяха да разтупкат сърцето на класната си с уникален жест, научи СайтЪТ.
С изключителна креативност младите хора сътворили сценарий, достоен за сюжет на филм, за да трогнат до сълзи любимата учителка с нестандартна покана за предстоящия бал.
За емоционалното преживяване сподели за медията ни самата Соня Врайкова, преподавател по икономически науки в гимназията, която бе “отвлечена” от театрална постановка, за да получи най-милата покана край морето сред пукота на заря:
“За първи път класна. И бум – в дълбокото – директно на 12ти клас. Така се случи, или не – така е трябвало да се случи. Много трудна работа – направо Том Круз в женски дрехи. Учениците ми – прекрасни, умни, забавни, интересни; всеки от тях – вселена! Но не и когато са в часове в училище (поне в моите) – там всичко е на въпреки и “това сега защо ми трябва да го зная”. И приказката “Орел, рак и щука” ряпа да яде! ….
Дойде време да се кани за бала – ръководството беше поканено, поканиха и другите колеги, аз се ослушвам, защото съм им набрала “на моите” и хич не мисля да ходя на бал. Първият знак, че може би все пак вятъра на промяната е задухал бе, когато видях как се бяха организирали за рождения ми ден преди две седмици -много се бяха постарали, всички и заедно!
И отивам аз въпросната вечер на театър с приятелка, на постановка, която чаках отдавна – “За вредата от образованието, културата и изкуството” на братя Мангасариян и даже се бях похвалила пред класа. Представлението беше много добро, наистина се забавлявах! В края му, аплодираме ние на крака актьорите и Силвестър казва някаква закачка, и си чувам името, но сега си давам сметка, че явно имам и албански реотан в главата, защото в първия момент си казах, че нещо ми се причува и тази май се казва като мен, но цялата публика притихна и се заоглежда…Трябваше да си вдигна ръката, за да укажа местонахождението си, по молба на Силвестър.
С периферното зрение мернах, че една друга ученичка вече снима видео. Оттам като излязох от реда с пулс 250 се появи една от моите ученички, върза ми услужливо очите и каза, че ме очаква изненада. Да бе, вече съм изненадана достатъчно, ама е много приятно и не се дърпам! Изникна още една моя ученичка и ме хвана и за другата ръка. И всъщност, идеята я схванах, но е много вълнуващо да не знаеш къде отиваш и какво те очаква. Опитах да се правя на Лиъм Нийсън в колата и да броя (Фики “броя” оглушително от озвучителната система няколко пъти до 12), но както казах по-горе – умни са моите ученици и правиха излишни обиколки, за да загубя ориентация. в един момент си казах – “Я просто се наслаждавай на изненадата, какво значение къде ще те закарат? Важното е, че са планирали, организирали са се и контролират процеса (това е част от предавания от мен учебен материал)”.
Стигнахме. Чувам гърмежи и пукот. На линия първа съм. Отвързаха ми очите и ми помогнаха да изляза от колата. Наистина съм на първа линия, на плажа. Целият клас се е събрал и екзалтирано крещи, изстрелват се фойерверки, духа умерено от северо-запад и вълните бучат. Сърцето ми отново ще изхвръкне! Направили са го за мен. Заради мен ги брули вятъра вечерта на плажа. Май съм свършила някаква работа… Обичам ги!”
