Авторът продължава мисията си да възстановява паметта на София късче по късче и история по история.
С дългогодишен опит в проекта „Исторически маршрути“ (historicalroutes.bg), няколко разработени познавателни обиколки и една успешна книга зад гърба си Здравко Петров се завръща с прелестното издание „Още исторически маршрути: София“.
Опитният разказвач на истории продължава мисията си да възстановява паметта на българската столица от края на XIX и първата половина на XX век късче по късче. И тъкмо навреме за празника на София с новия си пътеводител той подарява на читателите цели два мащабни маршрута из някои от най-колоритните ѝ райони.
Авторът ще представи изданието и на официална премиера на 9 октомври от 19:00 ч. в обновените Централни хали (бул. „Княгиня Мария Луиза“ №25, София).
Историите в тази книга се преплитат като живите улици на самата София и щрихират пъстроцветен портрет на един град с мъдра душа, станал свидетел на възторзи и разочарования, на триумфи и падения, на живота и делото на творци, общественици, визионери.
Двата маршрута в книгата включват по 35 забележителни обекта: красиви площади, внушителни семейни домове и същински градски „дворци“ – хотели, банки, важни обществени сгради. Изданието предлага и две цветни карти с за разходка по маршрутите и над 300 снимки и старинни картички, които реставрират автентичния облик на столицата.
В първия маршрут читателят ще започне пътешествието си от Къщата на инженера и баронесата (бул. „Патриарх Евтимий“, № 2), ще се отбие през улиците „Цар Шишман“ и „Шести септември“ и ще се спусне по ул. „Самоковска“ (днешната ул. „Граф Игнатиев“) през площад „Славейков“ чак до ул. „Позитано“.
Вторият маршрут – с начална точка Лъвов мост – ще го потопи в неповторимата атмосфера на емблематичния Женски пазар, ще му покаже архитектурните съкровища по ул. „Екзарх Йосиф“ и „Пиротска“ и за финал ще го отведе до импозантната сграда на Софийската окръжна палата – днес Министерство на земеделието и храните.
Това обогатяващо издание разкрива още:
- къде в София има скулптура на Йохан Гутенберг, създателя на печатната преса, както и фигура на сфинкс;
- къде са се намирали „Малкият дворец“ на княз Александър I, парфюмерийната фабрика на братя Арие и шоколадената фабрика на фамилия Пееви;
- каква е историята на църквите „Свети Седмочисленици“, „Света Троица“ и „Свети свети Кирил и Методий“, на Синагогата и на Баня Башъ джамия;
- как изглеждат домовете на редица бележити български общественици – политици, преподаватели, предприемачи, финансисти, лекари и юристи;
- кои са архитектите, на които дължим облика на София.
Задълбочено, разнолико и с внимание към детайла, това ценно издание ще се превърне във верен спътник на всеки жител или гост на столицата, който иска да изследва духа ѝ отвъд най-популярните туристически локации. И ще изненада с нови открития дори онези ценители, които познават и най-скритите ѝ съкровища.
„Още исторически маршрути“ е красиво любовно писмо към София. И винтидж пощенска картичка от един град с туптящо сърце, аристократичен дух и разтворени обятия, в които всеки може да открие вдъхновение и дом.
Из „Още исторически маршрути: София“
от Здравко Петров
Въведение
Книгата „Още исторически маршрути: София“ продължава с вълнуващата подредба на парченцата от необозримия „пъзел“ на софийските истории. Сграда по сграда, улица по улица и маршрут по маршрут търсим, откриваме и отново започваме да търсим места от паметта на българската столица.
Историите по маршрутите не са отделени една от друга, а се преплитат и разплитат непрекъснато в общи сюжети. Сюжети, преминаващи през няколкото десетилетия от Освобождението до Втората световна война и след това, събрали толкова много национално вдъхновение и разочарование; градеж и разруха; триумфи и трагедии.
Сюжетите, свързани с видни български фамилии, достигали до славата, но и забвението; с политиците, предприемачите, учените, творците и военните дейци, допринесли за построяването на съвременна България; с архитектите, скулпторите и каменоделците, разкрасили софийските улици с изящни еднофамилни домове, високи жилищни кооперации, представителни училищни сгради, живописни храмове, а също така със същински градски „дворци“ в лицето на хотели, банки и застрахователни дружества.
Това са всички тези архитектурни ценности, които ни карат да погледнем нагоре към тяхната красота, въплътила в себе си визионерството на собствениците и таланта на строителите. Точно това ще намерите в тази книга – сгради, които ни провокират да си припомним българското минало и неговите герои (и грешници). Сгради, подредени по още два исторически маршрута на София.
Първият маршрут (първата част на книгата) ни повежда по диагонала на старата улица „Самоковска“ (станала в края на XIX век „Граф Игнатиев“) през емблематичния площад „Славейков“ и улица „Алабин“, за да завърши на улица „Позитано“. Минаваме и по знакови улици като „Цар Шишман“, „6-ти септември“ и „Денкоглу“. Включени са и отбивки към малки улички като „Мальовица“ и „Струмица“, които разкриват забележителни архитектурни картини на София. По този маршрут ще се спрем пред един от най-старите запазени софийски домове – този на инженер Михаил Момчилов, проектиран от неговия брат, архитект Петко Момчилов; ще преминем през историите на сецесионови шедьоври като къщите на Андрей Арсов, Драгия Делиделвов и Георги Лазаров; ще видим представителния дом на Бабаджанови, в който по-късно живее Георги Кьосеиванов; ще си спомним за художника Иван Милев и Екатерина Каравелова пред жилищните кооперации, в които прекарват последните си години; ще научим кога са построени някои от любимите софийски училища като 6. ОУ „Граф Игнатиев“ и 7. СОУ „Свети Седмочисленици“; ще разлистим страниците от вековната история на църквата „Свети Седмочисленици“, чийто олтар е ориентиран към свещения град на мюсюлманите Мека; ще се вгледаме в детайлите на поредица архитектурни образци на модернизма като Министерството на вътрешните работи, Съюза на популярните банки и Учителската каса; ще погледнем нагоре към импозантната сграда на Българска търговска банка; ще се разходим покрай ансамбъла от куполи и кулички на ул. „Алабин“, сецесионовите детайли от Стопанското девическо училище, зданието с Атлантите на Коста Балабанов, къщата на генерал Добревски с фигурите на старец мъдрец и красив младеж…
Вторият маршрут (втората част на книгата) започва с една от портите на стара София – Лъвов мост, и се отправя към разнообразието от аромати, цветове и истории в района на Женския пазар. Преминава по знакови улици като „Екзарх Йосиф“, запазила макар и избледнелите страници от историята на софийските евреи, и „Пиротска“, която е като музей на различните архитектурни стилове и периоди в столицата. Като за запомнящ се финал, маршрутът ще ни отдалечи от района на Женския пазар, за да се спрем пред фантастичните кулички на старата Окръжна палата, днес Министерство на земеделието. По този маршрут ще си припомним за тържествените арки, които са били издигани на Лъвов мост; за фабриката на братя Арие; ще преминем покрай домовете на офицери и пълководци, министри и кметове; ще се разходим из миналото на стария седмичен пазар (Женския пазар); ще почетем от мемоарите на Васил Митаков, Стоян Джапунов и Габриел Арие; ще се спрем пред шоколадената фабрика на фамилията Пееви; ще се насладим отблизо и отдалеч на три великолепни сгради – Синагогата, Халите и Минералната баня; ще погледнем нагоре към кулата на една от първите кооперативни сгради в София; ще подредим стари пощенски картички, за да реконструираме изгубената отсечка на булевард „Мария Луиза“; ще усетим неповторимия дух на София като видим християнски, мюсюлмански и еврейски храмове, издигнати почти един до друг; ще припомним кои видни български интелектуалци основават Македонския научен институт и как е построен Домът на българските правници; ще преминем покрай дома на големия архитектурен герой по този маршрут – Наум Торбов; ще се отбием до Ючбунарската популярна банка, зданието на Дюлгерското сдружение и Железничаро-пощенския дом.
И неминуемо по двата маршрута ще се замисляме колко много от нашето наследство дължим на неуморимите архитекти Алекси Начев, Петко Момчилов, Йордан Миланов, Фридрих Грюнангер, Карл Хайнрих, Никола Лазаров, Киро Маричков, Георги Фингов, Стефан Джаков, Георги Овчаров, Ангел Момов, Сава Овчаров, Йордан Йорданов, на едни от първите дами на българската архитектура – Виктория Ангелова-Винарова и Мара Захариева, както и на още много други. Ще си припомним щрихи от техните биографии, защото зад красивите фасади нерядко остават драматичните истории на техните създатели – историите по маршрутите невинаги са с щастлив край, но са истински.
И двата маршрута обхващат по 35 обекта (глави на книгата) – улици, площади, пазари, ансамбли и отделни сгради, които са обозначени на двете приложени карти със съответен номер според съдържанието. В идеалния случай за сградите са посочени година (когато е било възможно, са посочени годините от проектирането до освещаването на постройката), проектант и адрес. И както маршрутите подреждат „пъзел“ от истории, така и за тяхното създаване съм събирал в продължение на години „парченца“ от архивни единици на държавните архиви; досиета на сградите обекти на културното наследство; специализирани книги; лични мемоари; фирмени годишни отчети и юбилейни издания; стари вестници и списания; запазени до днес архитектурни проекти и градоустройствени планове; пощенски картички и фотографии; спомени и разкази от внуците и правнуците на героите по маршрутите, на които сърдечно благодаря, че пазят и споделят своите семейни истории и нашето българско наследство.
И всъщност най-трудното, но и най-хубавото, е, че много от парченцата все още липсват и „пъзелът“ продължава да се реди…
1 Къщата на инженера и баронесата
Един от най-старите запазени софийски домове впечатлява със своята аристократична кула, по която откриваме лоджия с три арки и парапети с цветя от ковано желязо. Балюстрадите, фронтоните върху прозорците и колонките с йонийски капители допълват класическото достолепие на къщата, което напълно е отговаряло на знатния произход на нейните стопани. Сградата е издигната на предела на XIX век в самия край на София до улица „Самоковска“ (от 1898 г. „Граф Игнатиев“), тогава „кална и безлюдна, по която се срещаха волски коли“, както разказва Георги Каназирски-Верин. На отсрещния ъгъл на „Самоковска“ и „Фердинанд“ (днес „Васил Левски“) пък се е издигала и старата Английска легация – „двуетажно червеникаво здание с големи аркади“, което е правило впечатление на друг малък дворец с елегантна куличка и купол (на стр. 23). Английската легация е останала само на старите пощенски картички, след като през 30-те години е заменена от шестетажна жилищна кооперация – свидетелство за интензивното строителство в столицата по това време. За щастие, сградата на Момчилови е запазена на мястото си, за да ни напомня за един от будните български родове.
СОБСТВЕНИКЪТ – ИНЖЕНЕР МИХАИЛ МОМЧИЛОВ
Михаил Момчилов завършва строително инженерство още през 1888 г. в Дрезден. През 1892 г. участва в международен конкурс за построяването на Троицкия мост в Санкт Петербург, където завоюва трето място със своя проект под мото „Стомана“. В същото време първата премия отива при не кого да е, а световноизвестния инженер Густав Айфел, издигнал прочутата Айфелова кула в Париж само три години по-рано. Мостът обаче не е построен по проекта на Айфел, тъй като през 1896 г. е проведен втори конкурс, спечелен от друга френска компания. Малко след като премерва сили с водещи европейски инженери, Момчилов става един от съоснователите на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД), учредено през 1893 г. Той е избран и за първи председател на дружеството. Голяма част от професионалния му път е свързана с развитието на железопътния транспорт в страната, като именно Михаил Момчилов пише закона за построяването на железопътната мрежа от 1894 г. Докато законът е подложен на критики, авторът му ги посреща със спокойни аргументи. Посочва, че жп връзките трябва да отворят България към другите страни, но преди всичко да се осланят на икономията и благоразумието като отразяват местните особености, а не сляпо да следват чуждите практики. Негови са думите, че „железниците се строят за бъдещето и на него трябва те да се облягат“. Дейността му е свързана с изграждането на линиите София–Перник, Русе–Търново и Саранбей (Септември)–Нова Загора. Той се нарежда и сред проектантите на трасето през Искърското дефиле, което е едно от най-дръзките строителни начинания на България от края на XIX век. Активната му обществена дейност и предприемчивост се допълват от високата позиция като директор на застрахователно дружество „Балкан“. Животът на Михаил Момчилов завършва през 1924 г., а съдбата на неговия дом първо е да бъде ползван за Германска легация, а след 1944 г. и за Съветско търговско представителство.
БРАТЪТ – АРХИТЕКТ ПЕТКО МОМЧИЛОВ
Къщата на инженера и баронесата е проектирана от друг представител на фамилията Момчилови – по-малкият брат Петко, който също е сред бележитите дейци на строителното изкуство у нас. Току-що завършил в Прага през 1892 г., взима участие в конкурса за жп гара с прилежаща административна сграда в Букурещ. Неговият проект е изцяло повлиян от неокласическия стил, като главният вход е оформен по подобие на триумфална арка. Участието му в конкурса обаче е съпътствано от куриоз – организаторите връщат писмо, че проектът му е пристигнал два дни след крайния срок. Румънците отправят предложение да откупят проекта извън класирането на другите кандидати. Петко Момчилов подава рекламация в пощите, като от Букурещ го уверяват, че проектът е стигнал навреме…
Постъпва на служба в Министерството на просвещението и разработва типови проекти за училища из страната. В периода 1892 – 98 г. по негови проекти са построени емблематичните сгради на девическата гимназия във Варна (днес Регионален исторически музей) и мъжката гимназия в Русе (днес СОУ „Христо Ботев“). От неговия неокласически период е и фамилната къща на брат му. Следващият етап от творчеството му е свързан с поредица сгради от началото на XX век, вдъхновени от средновековните архитектурни образци по нашите земи. Сред тях са сградите на Майчин дом, Светия Синод и Софийската минерална баня, като първите две са плод на дългогодишното и съзидателно сътрудничество между Петко Момчилов и Йордан Миланов (за участието на Миланов в проектирането на банята има противоречива информация – виж Софийската минерална баня от следващия маршрут). Архитект Момчилов има изключително авторитетно място в управлението на българското строително дело и в продължение на десетилетие, между 1895 и 1906 г., е началник на архитектурното отделение към Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (МОСПС). След това се посвещава изцяло на изграждането на Софийската минерална баня. Умира през 1923 г. или само една година преди смъртта на брат си.
БАЩАТА – ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ УЧИТЕЛ ИВАН МОМЧИЛОВ
Братята наследяват умението да градят за българския прогрес от своя баща Иван Момчилов – създателят на първото българско класно училище в град Елена през 1843 г. По-сетне Петко Славейков красноречиво нарича еленското училище „Даскалоливницата“ – една дума, която по неповторим начин да ни напомня за приносите на това образователно средище към Българското просвещение и възраждане. Иван Момчилов комбинира изучаването на базови природонаучни и хуманитарни дисциплини, въвежда чуждите езици, но най-вече полага усилия да възпита обич към майчиния език и въобще родолюбиво чувство сред учениците. „Даскалоливницата“ е възпитала много от възрожденските учители и будители на нашия народ, както и видните ни общественици Петко Славейков и Драган Цанков. Иван Момчилов основава класно училище и в Горна Оряховица, където се раждат неговите петима синове, включително Михаил и Петко. Ала съдбата рано ги разделя с баща им, починал твърде млад, на 50 години. Смъртта го застига в резултат на тежка простуда, след като се разболява докато работи по отпечатването на учебници за българските училища.
