Уникален природен скалене феномен, популярен като пещерата “Охлюва”, привлича любопитството на туристи и търсачи на силни усещания край Шумен. Той е част от природното богатство на Шуменското плато, което е осеяно с множество неповторими и уникални забележителности.
Природните дадености биха могли да превърнат Шумен в забележителна туристическа атракция, стига да бъдат положени грижи за тяхното социализиране и най-вече обезопасяване.
Репортерска проверка на СайтЪТ установи, че достъпа до пещерата “Охлюва”, която се намира над шуменския квартал “Дивдядово”, и до която се стига по кози пътеки през парка в близост до Паметника на „Създатели на българската държава“, не е обезопасен и крие риск от инциденти, предвид непосредствената близост до пропастта и липсата на ограждения.
Мястото е любимо на деца и тинейджъри, които не осъзнават опасността, докато си правят селфита на ръба на скалите. Местните жители добре си спомнят за трагичния инцидент с 16-годишно момче, което през 2011 година загина след подхлъзване и падане в пропастта.
14 години по-късно паркът е осеян не само с местни младежи, но и с много туристи, семейства с малки деца, които са застрашени от фатални инциденти, ако община Шумен не вземе спешни мерки да обезопаси територията и постави ограждения и здрави парапети на всички рискови участъци.
Ето какво съобщава “Уикипедия” за уникалния природен феномен Шуменско плато:
Природните дадености на парка и непосредствената близост до града, както и изградената пътно-алейна мрежа правят парка предпочитано място за отдих, спорт и туризъм.
Шуменското плато е интересно геоморфоложко образувание в източните предели на Дунавската хълмиста равнина, обособило се в резултат на взаимодействие между вътрешните и външни земни сили върху кредни материали. Било е част от стара заравненост от сарматски произход.
Склоновете му са стръмни като на места горната част завършва с живописни скални венци. В релефа на парка се открояват три основни части – местността „Илчов баир“, ридово възвишение в източната част и обширен скат – местността „Кьошковете“. Средната надморска височина е 350 м, а най-високата точка – 502 м е в местността „Търнов табия“. Варовици, пясъчници и мергели изграждат Шуменското плато, което е позволило природните стихии да формират причудливи форми на повърхността и под нея. В района на парка има около 60 пещери. Най-голяма е пещерата Бисерна – двуетажна, с дължина около 2,6 км. През Средновековието част от пещерите са превърнати в скални килии, църкви и манастири.
Стратегическото положение на Шуменското плато определя и неговата значителна роля в историческото минало. Естествено укрепено и защитено, то е било заселено от дълбока древност. През различните исторически епохи тук са съществували много крепости, селища, монашески килии, църкви и скални манастири, за които свидетелстват намерените археологически останки. Първите археологически проучвания са дело на чешкия археолог Карел Шкорпил.
Пещерите по платото са друг детайл от неговата история. Много от тях са служили за жилища на хората. По северния скалист склон, известен под името “Цар Крумови порти”, близо до Шуменската крепост се намират седем различни по големина пещери. Подовете им са почти хоризонтални. Някои от пещерите са съединени с проходи. За пръв път са проучени от Р. Попов през 1901 г. Намерените оръдия на труда от камък, кремък и кост са доказателство, че пещерите са били обитавани от човека през каменно – медната епоха.
В археологическия пейзаж на платото се вписват и останките от няколко тракийски селища, датирани в периода IV – II в. пр.н.е. Те се намират в местността „Висока поляна“, вляво от местността „Харачи боаз“ и в местността „Бобата“. Селището в местността „Висока поляна“ е с добре запазени останки от землено укрепление с височина два метра. Това в местността „Харачи боаз“ е разположено на площ от 20 дка, върху която са намерени фрагменти от глинени съдове. Руините на селището в местността „Бобата“ дават основание да се предполага, че то се е състояло от две каменни концентрични укрепления. Във вътрешното е живяла тракийската върхушка, а във външното – останалото население.
Късноантично селище и крепост от IV – VI в. са разкрити в местността „Баш Бунар“, намираща се на североизток от кв. Дивдядово. Друга късноантична крепост от V – VI в. с добре запазени и до днес крепостни стени високи до три метра, има на „Сиври тепе“ – самостоятелно възвишение североизточно от с. Кочево.
По склоновете на Шуменското плато са разпръснати и редица скални, църкви и монашески килии. Те са забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто българско царство. В тях са намирали подслон отшелници-монаси. Вероятната датировка на повечето от манастирите е XII – XIV в.
През XVIII – XIX в. на платото са построени над 13 военни укрепления – редути, фортове и ретраншменти, представляващи част от укрепителната система на считания от военните специалисти за непревземаем град Шумен. В руско-турските войни от края на XVIII в. и началото на XIX в. около тях са се водили множество кръвопролитни сражения.
Шуменската крепост е най-значимият исторически и археологически обект на платото. Проучванията, започнали в 1957 г., доказват, че Шумен е едно от най-старите селища в страната, датирано отпреди 3000 години. Крепостта се издига в източната част на Шуменското плато върху скалистия хълм Хисар. При направените археологически разкопки са открити обекти с крепостна, църковна и гражданска архитектура, които свидетелстват за гъстото застрояване на града през всички исторически епохи, но най-вече по време на Второто българско царство.
Новините от Шумен и областта следете в страницата Live Шумен!
