Преди броени дни завършиха дългоочакваните археологически проучвания край разкрития в началото на XXI век до момчилградското село Татул единствен по рода си храм на митичния тракийски герой Орфей, заявява ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров. Поради политическия хаос в държавата предвидените след 15-годишно прекъсване разкопки на легендарното светилище се проведоха в доста необичайно време – края на октомври и началото на ноември. Изследванията се осъществиха под ръководството на проф. Николай Овчаров от НАИМ-БАН и д-р Николай Бояджиев от РИМ-Смолян. Те са финансирани изцяло от Община Момчилград, която желае да превърне важния обект в основен репер на своята политика за културно-исторически туризъм. Късметът бе с нас и природата ни подари три прекрасни седмици. И резултатите бяха изумителни. След осъщественото заснемане с дрон, те вече могат да бъдат видени и от птичи поглед.
Както е добре известно, древното светилище е разкрито при мащабни разкопки в периода 2004-2007 г. Тогава стана ясно, че невисокият, но изявен скален масив, е обожествен от хората още в каменно-медната епоха през V хилядолетие пр. Хр. Вече в късната бронзова епоха (втора половина на II хилядолетие пр. Хр.) каменният връх е обработен с длета и превърнат в изявен мегалитен паметник, а през IV-III в. пр. Хр. там е построен красив античен храм. Светилището е било опожарено на границата между двете ери при избухналите междуособици в Тракия, причинени от римското завоевание. Следва известен застой, но през ІІ-ІІІ в. комплексът е възстановен, вече като богата римска аристократична вила.
Такава той остава и във византийската епоха. Откритите при разкопките множество оловни печати-моливдовули показват, че в края на XI – началото на XII в. вилата е била собственост на видния ромейски аристократ севаст Георги Палеолог, приближен на император Алексий І Комнин (1081-1118). Той е син на Никифор Палеолог († 18 октомври 1081), стратег на Месопотамия. Брат е на Николай Палеолог, който е убит в битката срещу норманите при Драч на 18 октомври 1081 г. Пълководецът командва византийската армия в битката при Драч в 1081 г. и в сражението срещу печенегите при при Левунион от 1091 г. Споменат е и в прочутото съчинение „Алексиада“ на византийската историчка Анна Комнина.
Севаст Георги Палеолог става основоположник на династията Палеолози, която управлява Византийската империя през ХІІІ-ХV в. С нея са родствено свързани българските царски династии, тези на сръбските крале, а по-късно и на руските императори. А имението при Татул е било един от многобройните дарове, които признателният император Алексий І Комнин дава на своя най-виден генерал.
Именно християнският период от хилядолетната история на Татул бе основна цел на проведените през есента на 2022 г. археологически разкопки. Работата е там, че при първите проучвания не бе открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова важно имение. Но само на няколко десетки метра от превърнатото във вила древно светилище, на друг доминиращ над околността скален връх, тогава забелязахме незначителни следи от каменна сграда, ориентирана изток-запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов отбелязва тези останки и ги определя като вероятен християнски храм.
Сравнително кратките разкопки от есента на 2022 г. се увенчаха с изключителен успех. Действително на посоченото място бяха разкрити останките на голяма християнска църква. Според намерените материали, тя е построена през V-VI в. и е продължила да съществува през IX-XII в. Сградата впечатлява със значителните си размери, като дължина достига почти 18 м. Това я нарежда по големина в челната тройка на откритите до момента християнски храмове в Източните Родопи.
Но изненадите не свършиха дотук. Неочаквано се оказа, че църквата е построена върху основите на още по-древна монументална сграда. Днес от нея са оцелели няколко фрагмента от зидове, както и широкият почти 2 м масивен каменен праг, запазен на място на входа. Личат специално издяланите места за бази на колони, които са го оформяли тържествено. Според откритите монети и керамика, тази сграда е построена през III-IV в. и е представлявала голям по-ранен храм.
Така загадката около хилядолетната драматична история на светилището при с. Татул бе окончателно разкрита. Оказва се, че когато след римското завоевание на Тракия през първите векове на новата ера древният архитектурен ансамбъл е бил превърнат в светска вила, споменът за светото място не е изчезнал. Култовите функции обаче вече са извършвани на съседния хълм, където през римската епоха е построен храм. След приемането на християнството в Родопите през V в. това светилище е разрушено, а на мястото му е построена великолепна християнска църква.
Както се каза, извършените през 2022 г. разкопки при Татул имат много важно значение за развитието на туризма в района на Община Момчилград. Само преди десетина години при направеното Общонационално допитване „Чудесата на България“ Татул бе поставен под № 4 на културно-историческите забележителности в нашата страна. За съжаление напоследък рекламата за този знаков обект понамаля и това се отразява сериозно на притока от туристи.
Новите разкопки без съмнение ще върнат интереса на хората към важния археологически обект. Очевидно Татул трябва да е развива рамо до рамо със своя старши събрат – свещения град Перперикон край Кърджали. А и двата прочути паметника са част от най-голямата дестинация за културно-исторически туризъм у нас, известна като „Виа Родопика“. Изчислено е, че по нея годишно вече минават над половин милион туристи.
В този предпочитан от българи и чужденци маршрут освен археологическите обекти в Област Кърджали влиза и прекрасният Златоград в най-източната част на Област Смолян. Ето защо по време на археологическите проучвания на Татул бе проведена среща между амбициозната кметица на Момчилград, г-жа Илкнур Кязим, и златоградския бизнесмен г-н Александър Митушев, обновил старата част на възрожденския град. Цел на разговорите бе обсъждане на възможностите за стимулиране на туризма в светилището при Татул и в неговите околности.
Според обменените мнения в близост до светилището трябва да се изгради посетителски център с интерактивна експозиция, в която чрез най-модерни средства да се разказва историята на древното светилище. Това, заедно с довършването на консервационно-реставрационните дейности по опазването на важния паметник, ще доведе до ръст на туристическото посещение. По този начин Татул ще заеме своето достойно място в уникалната туристическа дестинация „Виа Родопика“.
