Уникална личност, ерудит с брилянтно чувство за хумор и енергия, на която може да завиди всеки, популярният варненски историк ориенталист, д-р Николай Панайотов, прочул се като човекът с най-старите зъби в света, днес има нова страст – твори класически сонети с шеметно вдъхновение и вече има подготвени 19 антологии, всяко от които съдържа по 220 сонета. Конкурент на Шекспир и Петрарка, достоен за Гинес!
Три от антологиите са вече издадени, преведени на няколко езика, а една от тях, има специална витрина във Ватикана. Репортер на СайтЪТ имаше удоволствието да гостува на учения с душа на поет, а общуването с него е истинско удоволствие.
“Известно е още от Елин Пелин, че ако се роди в света гений на завистта, той ще бъде българин. Моите трудове се посрещат винаги “на нож” от колегите. Всеки трябва да има собствено мнение, но се оказва, че повечето, които се упражняват върху мен на научна критика, не са специалисти в областта, в която говоря.
Преди 20 години, на една теренна археологическа експедиция, открихме малка находка “с машинка” на 10-20 см. дълбочина, 12 римски монети запазени и между тях нещо като бобчета. След дълго време стоене в чекмеджето на бюрото, една вечер ме заболя зъб и се сетих, че това може би са зъби. Оказаха се изляти цели зъби, които са били използвани. Винаги съм твърдял, че човешкият организъм има безкрайно възможности да се адаптира към различни условия. Съгласих се да извадя два мои зъба и да монтирам тези зъби. Присъстваха много журналисти от света, които документираха това. Зъбите са от началото на четвърти век, а според историята на медицината се счита, че първите зъби са направени в края на 19-ти век.
Повече от година и половина се хранех с тези зъби, даже излизаха публикации, че дори целия народ да умре от глад, проф. Николай Панайотов може ламарина да яде и ще оцелее”, шегува се историкът.
Целият увлекателен разговор вижте във видеото!
ВИЗИТКА:
Николай Панайотов е роден в с. Доброплодно, Варненско. През 1977 г. завършва история във ВТУ “Кирил и Методий”, а през 1989 г. аспирантура и защитава дисертация, придобивайки научното звание “доктор по история”. В научноизследователската си работа ползва средновековните арабски, персийски и османотурски и съвременните руски и турски език. Има над 150 научни публикации – съобщения и статии, както и 18 студии и монографии, издадени на български, руски, турски, иврит и английски език. Д-р Николай Панайотов е един от малкото експерти в света по ориенталска епиграфика и османотурско право.
В изследователската си работа той ползва нетрадиционни методи, има завидна ерудиция и безкомпромисни принципи, то и научните му резултати твърде често са фрапиращи. Поднесени с един непретенциозен стил, те бързо добиват обществена значимост. Поради тази причина може би той е любимец на журналистите, които го наричат “най-атрактивния български историк”.
През 1985 г. при теренна археологическа експедиция открива два цели месингови зъба, датиращи от ІV век. С цел доказване практическото им приложение и безкрайните възможности на човешкия организъм към адаптация, той прави смел експеримент. Изваждат му два зъба и имплантират в устата му находките, с които си служи 777 денонощия! Медиите от 92 страни в света са отразили експеримента, който в продължение на две години е наблюдаван от няколко международни зъболекарски организации…
През 1998 г. излезе монографията му “Арабаконашкият обир и обесването на Васил Левски – другата истина”, която предизвика тогава истинска сензация. Превеждайки отново съществуващите османотурски документи по темата и анализирайки безпристрастно основните трудове, д-р Панайотов констатира, че нашите учени “левсковеди” в най-общи линии са се прецитирвали един друг. Всъщност, не познавайки езика на документите, повечето от тях са писали свободни съчинения! Правейки този факт достояние до широката публика обаче, варненският ориенталист си спечелва трайни и отмъстителни врагове.
Монографията безапелационно доказва, че присъдата над Левски е нелегитимна,
понеже е формулирана по погрешни членове на НЗ на Османската империя и в нарушения на редица процедури по процеса. Като такава, по същите закони, тя подлежи на безсрочно обжалване. Поради тази причина именно д-р Панайотов апелира за КОНТРАПРОЦЕС, чиито резултати ще имат морална стойност.
През 2002 г. излезе на български и английски език (луксозно) сигнално издание на един 30-годишен негов труд “Евреите и юдаизмът – начало на човешката цивилизация преди 7000 години”. Академичното издание на 5-томната монография на иврит беше осъществено в края на 2003 г. в Тел Авив, Израел.
Всъщност това е една съвършено нова и оригинална теория за генезиса на нашата цивилизация, създадена на база халколитни археологически находки и старозаветни библейски текстове.
Въпреки че академичното издание е изпратено до 68 академии и специализирани институции по света, въпреки блестящите отзиви д-р Панайотов е обявен от почти всички български археолози за фалшификатор на историята. Името му е обявено за табу в археологията, но това не пречи на доста от неговите опоненти с охота и безочие да присвояват негови открития…
През 2002 и 2005 г. излиза от печат фундаменталният му труд “КОРПУС. Османотурски епиграфски паметници от Североизточна България ХV-ХХ век”. Двата тома – регистрации, транскрипции на арабица и латиница, превод на български език и коментар, са резултат от близо 20-годишните му теренни проучвания. Включени са повече от 500 надписа на средновековните арабски, персийски и османотурски език от няколко десетки хиляди находки.
Д-р Николай Панайотов е и даровит поет. Пише класически сонети “Спенсъров тип”
Има издадени три антологии “Божествени сонети” – общо 660 броя на български език и 110 броя на иврит, в Тел Авив. Обича да рисува с… цимент! Автор е на известните триптихи – импресии, създадени по текстове на Свещения Коран.
Ще завърша с перифраза на Ботев – “Приятно е човеку да познава такива личности”…, пише в публикация на БЛИЦ Наталия ПЪРВАНОВА, историк.
