За истински урок по човечност и доброта научи СайтЪТ от споделена публикация на Ина Чернева във фейсбук. В столичен район са оформили кътче в квартална градинка, където е поставен мини паметник на обичано опашато бездомниче, отровено от злодеи. Инициативата е на гражданско сдружение “Рижа лапичка, бяло мустаче”.
Медията ни призовава и почитателите на бездомните животинчета във Варна да последват примера и напомнят с подобни красиви инициативи, че сме общество, което трябва да се обедини в защита на уличните опашатковци, да възпитава децата и младите хора в грижа и съпричастност, в милосърдие и обич към всяко живо същество.
В памет на Майло е изрисувана с лапички и пейка в градинката.
Ето какво споделя Ина след жестокото убийство на кученцето:
“Обичах го! И още! Грижихме се за него по силите си. Защитавахме го. Помагахме му. И той знаеше. Бяхме с половинката ми брънка в неговия живот.
Умря пред едно от котешките селища, което открихме миналата година по това време. А там беше епична битка, за да го има покрива за бездомните котета.
Пред селището го намерихме. До последния му дъх бях с него. Лекарите ми спестиха да издъхне и той в ръцете ми. Бях в чакалнята на клиниката. Винаги се просълзявам когато пиша за него. Голям бандит и джереме беше.
Ревнуваше ме от котките. И ако той е пред входа, дремещ около тях, не ги познавах. Той беше акушер на малките на Шишарка. И с него първом ги видяхме. Правеше ни на луди като беше зле и искаше да е свободен. Тарашеше котилата. Ядеше от паниците на котките. Част от съседите бяха търпеливи към него заради мен, а ги вдигаше посред нощите, за да го пуснат от входа.
Голямо другарче ми беше на сергията по студовете.
Беше просто Майли – характер и дух.
Обичахме да се снимаме. Аз повече! С него! Живеехме си заедно. Напредвах във възрастта с него.”
Ето и коментар на Александър Градинаров след откриването на кътчето в памет на Майло:
“Пейките с шарени лапи. Как нещо толкова скромно, а преживяхме така силно. Споменът за едно бездомно куче ни събра отново в инициатива за по-добро. Кучето Майло, който беше отровен от неизвестен злодей, ни обедини да изпратим послание. Да бъдем човеци, а не зверове!
С подкрепата на Петко Горанов обособихме кът, посветен на бездомните животни. Който гледа коте, ще разбере. Който е прегръщал куче, ще усети болката на хората от Мусагеница, която изпитаха, когато техният четириног приятел беше убит!
Хора, бъдете човеци!
За мен денят беше невероятен. Гледах как мечтите на хората се сбъдват. Нещо така малко, а толкова голямо. Човечност. Почтеност. Приятелство. Добро.
Ина Чернева и Рижа лапичка, бяло мустаче – квартал Мусагеница са нещо велико в този град. Благодаря ви! Направихме най-хубавите пейки в София. Добре, че имаме кмет, който ни се връзва на акълите! Голямо сърце!”
