20 март е провъзгласен за Международен ден на щастието през 2012 г. от Общото събрание на ООН.
Незадължаващата резолюция предлага на държавите членки и на международната организация да отбележат празника по подобаващ начин. Целта е да се разпространи посланието към хората, които да разберат, че щастието е едно от най-висшите блага, които имаме, и е една от фундаменталните цели на живота ни.
Според позитивната психология, която изучава факторите, допринасящи за щастието, щастието не е просто моментна емоция, а дългосрочно състояние на удовлетвореност от живота. Учени в областта на невронауката и психологията откриват няколко основни елемента, които определят усещането за щастие:
Допамин, серотонин и окситоцин – тези невротрансмитери са основните „химикали на щастието“ в мозъка. Те се активират при социални взаимодействия, физическа активност и приятни преживявания.
Генетична предразположеност – изследвания показват, че около 50% от личното ни щастие се дължи на генетични фактори, 10% – на житейските обстоятелства, а 40% зависят от личния избор и начина на живот.
Материалното богатство има граници – според изследване на Нобеловия лауреат Даниел Канеман, парите влияят на щастието, но само до определен праг. Проучвания показват, че след достигнат годишен доход от около 75 000 долара, допълнителните финансови средства не повишават значително усещането за щастие.
Социалните връзки са най-важни – дългогодишното „Проучване на развитието при възрастните“ на Харвардския университет установява, че най-силният фактор за дългосрочно щастие не е богатството или славата, а качествените и стабилни взаимоотношения с близки хора.
ООН ежегодно публикува „Световния доклад за щастието“ (World Happiness Report), който класира държавите по показателите на благополучието. Основните критерии включват:
БВП на глава от населението – финансовата стабилност е основа за добър живот.
Социална подкрепа – силните взаимоотношения водят до по-високи нива на щастие.
Очаквана продължителност на живота – здравето е ключов фактор за удовлетвореността.
Свобода на личния избор – усещането, че контролираме живота си, е решаващо за щастието.
Щедрост и подкрепа за общността – хората, които дават и помагат, са по-щастливи.
Ниски нива на корупция – доверието в институциите подобрява благополучието на обществото.
Източник: Добрич онлайн
