Има места, чиято стойност не се измерва с квадратни метри, а с хората, на които са помогнали да преминат през най-трудните дни. Такова място вече 23 години е Домът на онкоболните във Варна – отворена врата за хората, изправени пред онкологична диагноза, и за техните семейства.
На 1 октомври приятели, доброволци, съмишленици и хора, свързани с каузата, се събраха в Дома на онкоболните на ул. „Селиолу“ №26, за да отбележат неговата 23-та годишнина. На трогателната среща гостува и репортер на СайтЪТ.
Тържеството премина под надслов „В името на живота!“ – думи, които сякаш събират в себе си смисъла на всичко, което това място прави вече повече от две десетилетия.
„В името на живота“: Домът на онкоболните във Варна отбелязва 23 години подкрепа и надежда
Една кауза, започната от Яна Георгиева
Домът е създаден от Яна Георгиева, която вече не е сред нас, но каузата, на която посвещава огромна част от себе си, продължава да живее.
Днес тази мисия се носи напред от хората, които са повярвали в нея и са останали до онкоболните и техните семейства.
Емоционално към гостите се обърна дъщерята на Яна – Нели Порязова, която продължава нейната мисия. Тя представи част от доброволците, които дават от времето, знанията и сърцето си, за да помагат на хората, изправени пред тежката диагноза.
Защото понякога помощта е професионална консултация. Друг път е информация. А понякога най-нужното е някой просто да седне до теб и да каже:
„Не си сам.“
Октомври е розов – но грижата за себе си трябва да бъде целогодишна
В началото на октомври Нели Порязова отправи и особено важно послание към жените.
Тя припомни, че октомври е „розовият месец“ – месецът за повишаване на информираността за рака на гърдата, и призова всяка жена да бъде отговорна към собственото си здраве и към хората, които я обичат.
Посланието ѝ беше ясно – да не пропускаме профилактичните прегледи.
Защото грижата за себе си не е егоизъм. Тя е отговорност и към семейството, и към хората, за които сме важни.
Молитва за здраве
В празничния ден духовници от Варненската и Великопреславска митрополия, начело с отец Дончо, отслужиха молебен и отправиха молитва за здравето на хората с онкологични заболявания.
В онези минути празничната среща притихна.
Защото независимо дали надеждата идва чрез лекаря, психолога, приятеля, семейството, доброволеца или вярата, за човека, който преминава през изпитанието на тежката диагноза, тя има огромна стойност.
Когато общността се превърне в опора
За значението на тази подкрепа пред репортер на СайтЪТ разказа Евгения Атанасова – психолог, доброволец и организатор към центъра.
По думите ѝ общността има изключително важна роля за хората с онкологични заболявания. Срещата с други хора, разговорът и психологическата подкрепа им помагат да преминат през стреса и страховете, които съпътстват диагнозата и лечението.
Но помощ търсят не само пациентите.
От подкрепа често се нуждаят и техните близки – хората, които вървят редом с тях през лечението, тревогата и несигурността и също трябва да намерят сили да продължат.
Именно затова за много от хората, прекрачили прага му, Домът на онкоболните е много повече от център за консултации.
Той е тяхното защитено място. За някои – почти свято място.
Място, в което могат да бъдат разбрани, без да обясняват всичко отначало.
Награди за надеждата
Празничният ден донесе и усмивки.
Бяха отличени участници в националния творчески конкурс „Надеждата – моята приятелка в трудните моменти“, посветен на една от най-важните сили, от които човек има нужда в изпитание – способността да продължи да вярва.
Наградите бяха още един повод празникът да събере различни поколения около посланието, че надеждата може да бъде споделяна.
23 години една врата остава отворена
За повече от две десетилетия през Дома са минали много човешки истории.
Едни са дошли за информация. Други – за психологическа или юридическа помощ. Трети – за среща със специалист. А някои просто защото в определен момент са имали нужда да поговорят с човек, който разбира.
И може би точно това е най-големият смисъл на тази 23-та годишнина.
Не просто да преброим годините.
А да си припомним колко важно е да има кой да остане до човека, когато животът внезапно се раздели на „преди“ и „след диагнозата“.
Яна Георгиева вече не е сред хората, които прекрачват прага на създадения от нея Дом.
Но след 23 години в него продължава да живее една важна идея: болестта може да промени живота, но човекът не трябва да остава сам срещу нея.
И докато има хора, които подават ръка, има и надежда.
В името на живота.