25 октомври 2024, 17.30, Сцена Ротонда, Държавна опера Варна
Премиерата на първия летопис в историята на Варненската опера, посветен на нейната 75-годишнина, е планирана като специално събитие в Световния ден на операта 25 октомври 2024, 17.30, Сцена Ротонда. Публикуван от изд. ФИЛ, летописът излиза с подкрепата на Фонд Култура при Община Варна и Театрално-музикален продуцентски център Варна. Автори на изданието са Виолета Тончева – журналист и пиар на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Станка Димитрова – историк и Светла Трайкова от екипа на „Енциклопедии Варна“. Радинела Василева е редактор, консултант е дългогодишният драматург на Варненската опера Анелия Събева, коректор е Габриела Каменова, графичният дизайн е дело на Георги Филипов.
Летописната хроника започва с обръщение към читателите от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за да проследи с подчертан респект към миналото значими събития в историята на Варненската опера от нейното създаване през 1947 г. до наши дни. Информацията е структурирана в пет раздела: I. Опера, оперета, мюзикъл; II. Балет; III. Концерти; IV. Приложения и V. Библиография. Исторически обзори предхождат трите основни раздела, в които премиерните събития са изведени в хронологичен ред по заглавие (действия и картини), композитор, либретист, постановъчен екип с диригент, режисьор, художник, хореограф и солисти в главните роли. В края на хрониката са посочени датата на премиерата (варненска, българска, световна), поредният брой на постановката, участието ѝ във фестивали. Първият раздел представя общо 296 премиери на опери, оперети и мюзикъли; вторият раздел се фокусира върху 116 балетни премиери, третият раздел изрежда 336 музикални събития, откроени сред огромния брой симфонични, оперни, авторски, хорови, мюзикълни и т.н. концерти, които изграждат в годините богатия концертен живот във Варна.
Приложенията посочват в хронологичен ред директорите, диригентите, режисьорите, художниците, хореографите, оперните и балетни артисти, оркестрантите и някои от гостуващите на варненска сцена творци. Приложенията завършват със съставите на Варненската опера в годината на нейното създаване (1947) и юбилейната година (2022).
В своите изследвания екипът на летописната хроника се позовава на богата библиография, която обхваща архивите на Варненската опера и ММФ „Варненско лято“, Държавен архив Варна, РИМ Варна, РБ „Пенчо Славейков“, лични архиви на Стоян Щирков и Надежда Апостолова, „Енциклопедия Театър – Варна (А-Я)“, книги на Розалия Бикс, Милко Димитров, Найден Найденов, Нели Божова, Павлина Циганчева, Петър Райчев, Марин Бончев, Александър Абаджиев, Виолета Тончева, Светла Трайкова, Антония Маркова, Марко Добрев, Юлиян Куюмджиев и др.
ЛЕТОПИСЪТ КАТО ПЪТЕШЕСТВИЕ В БЕЗКРАЙНОТО ВРЕМЕ НА ИЗКУСТВОТО
Вглеждайки се внимателно в миналото, „75 години Варненска опера. Летопис“ отчита ролята на музикалните събития, които предшестват създаването на Варненската областна народна опера, регистрирана на 06.04.1947 г. Поста на главен художествен ръководител заема по право прочутият варненски тенор Петър Райчев (1887-1960) – първият българин, покорил световната сцена, режисьор и педагог с изключителен принос за развитието на българското оперно изкуство и основаването на оперен театър в родния му град. Той избира солистите на национален конкурс в Държавната музикална академия в София, сформира оркестъра с главен диригент Руслан Райчев и диригент Христо Манолов, хоровия състав с диригент Димитър Младенов и балетната трупа с балетмайстор Асен Манолов. Така се стига до ден първи в историята на Варненската опера 07.09.1947 г., когато варненци посрещат с въодушевление първата премиера на своя оперен театър – „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана.
Първият Държавен симфоничен оркестър (1946) с главен диригент Руслан Райчев изнася и спектаклите на Варненската народна опера до отделянето на самостоятелен оперен оркестър (1961) с пръв концертмайстор цигуларя Иван Радославов – внук на кмета Иван Церов, инициирал построяването на Варненския театър. Държавният симфоничен оркестър получава статут на Държавна филхармония (1968), обществено-политическите промени след 1989 г. водят до сливането на Варненската опера и Варненската филхармония в Оперно-филхармонично дружество (1999). През 2010 г. се създава новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна, който обединява Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
В този сложен административен контекст се преплитат съдбите на видни фигури от българския музикален живот, допринесли за израстването на Варненската опера като една от водещите културни институции в България. Сред тях са диригентите Борис Черпански, Йоско Йосифов, Емил Главанаков, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Иван Маринов, Иван Филев, Христо Игнатов…; режисьорите Христо Попов, Стефан Трифонов, Николай Николов, Драган Мицов, Михаил Хаджимишев, Кузман Попов…; художниците Асен Попов, Владимир Мисин, Мариана Попова, Ангел Атанасов, Лора Маринова…; балетмайсторите Асен Манолов, Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова, Калина Богоева…; хоровите диригенти Никола Бочев, Петко Мечков, Кръстан Мисирков, Елена Пушкова, Любомира Александрова…; солистите Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева, Трендафил Казаков, Кирил Кръстев, Мария Бохачек, Тодор Костов, Стефан Циганчев, Теодоси Костов, Маргарита Лилова, Алис Багдасарян, Мари Крикорян, Александрина Милчева, Благовеста Карнобатлова, Ганка Димова, Георги Койчев, Емил Иванов…
На тях и на всички творци, вградили таланта си в биографията на Варненския оперен театър, е посветен летописът „75 години Варненска опера“ – безпристрастна хроника на събитията и пътешествие в безкрайното време на най-сложното и най-красиво изкуство, зараждащо се в божествения диалог между музиката, визията и танца.
