Най-голямата заблуда беше, че дрогата запълва празнотата в живота ми! Бог и семейството ми ме извадиха от този капан и ме върнаха към себе си! Воля, вяра и късмет, това е! Разяснявам на младите хора, че не си готин, когато се друсаш. Правя го, защото съм благодарен, а когато човек е благодарен, той връща светлината, която е поел, споделя пред репортер на Youth Street Varna Валентин Русимов от Фондация “Отвори очи”.
“Пътят, през който преминах беше доста труден. От улицата, мястото, където са наркотиците, мястото, където са престъпленията и един такъв живот, който в даден момент беше като перфектно парче от един пъзел, което пасваше на празнотата, която съм изпитвал по това време. Беше най-голямата заблуда в живота ми.
Бях задоволен от всичко, точно затова смятам, че никой не е застрахован. Развивах се, ходех на актьорско майсторство. В даден момент в дадената среда рано или късно ти се предлага. Бях в театъра. Просто пуших и оттам насетне се включва едно шалтерче в мозъка. Мисълта за наркотиците е или опит, или фантазия.
За човек, който не е опитал, е фантазия. Но, веднъж опиташ ли, край! Включва се шалтера и е опит. Нуждата не идва веднага. Става много бавно и постепенно, така че сигурно да те привлече към себе си.
Пробвах, пуших, замая ми се главата първо, но после започнах да се сещам за това. Лека полека търсих да си го набавям, дори и в социална среда, с хора да съм, да пушим. Започнах да неглижирам задълженията си, отговорностите си, търсех забавлението…
Знаем, че в този живот, ако търсим само забавлението, няма как да го достигнем, защото един човек първоначално трябва да търси развитието, за да стигне до това удовлетворение от себе си. Грешката беше, че търсех това моментното, това бързото, наготовото. Зависимостта е да търсиш нещо и да го изконсумираш. Няма насищане. С всяка една употреба разбирах, че вървя в един кръговрат към все по-зле и по-зле, по-надолу и надолу”.
Кога Валентин разбира, че сериозно е закъсал?
“Много късно! Затова е много трудно при подрастващите да го разберат, че това нещо не ги прави готини, не ги прави успешни. Това нещо е изгубено време, години, в които ти се налага да те изгонят от вкъщи, да те гони полицията, да се занимаваш с едни празни отношения, основани на използване, манипулиране, лъжа, докато не осъзнаеш, че всички около теб търсят само това от теб”.
Как успя да се откопчиш?
“С помощта на близките! Ако не бяха те нямаше да се продължи още дълго, докато не стигна затвора, до някоя лудница или до гробищата. Това са трите пропасти, до които човек стига неизбежно, ако тръгне по този път.
Не всички тръгват по този път, но рискът е голям и човек, който мисли разумно, не би поел този риск”.
Много млади хора говорят за тревата като за нещо напълно нормално, считат се за неуязвими и недосегаеми, но в един момент тя вече не им е достатъчна и крачката към голямата пропаст е направена…
“За тревата мога да кажа, че освен, че е най-употребяваното психоактивно вещество в света, колкото и хората да мислят, че е лек наркотик, това нещо съм го видял с очите си, докато мислиш, че е лек наркотик, си сляп за всички последици, които идват след нея. Познавам хора, които от употребата на трева развиват психично заболяване. Пият по една шепа хапчета, само от трева. Ами нали е много безвредна, нали лекувала? Всичко това са заблуди, илюзии. Това е в тяхната глава, защото си упоен, натровен.
Явно, за да се опита, има предиктор за психично заболяване. Защото, една психическа болест първо удря в ценностните ориентации, после характера, способностите и накрая знанията.
За да направиш такова посегателство, ти имаш сбъркана ценностна ориентация, която води към самоубийство.
Има нещо сбъркано там, което не изгражда добри основи на къщата, основно в юношеството. Там градим едни основи, а как да бъде тази къща здрава, като ние сме сипвали цианкалий върху нашия мозък. И очакваме после да се развием…”
Къде е границата между неглижирането и агресивния контрол при родителите, какъв съвет би дал , за да не прескочат онзи момент, в който децата им посягат към отровата?
“Мога да кажа за себе си, така и за всички, които тръгнат по този път, че един фактор не е достатъчен сам по себе си. Търсил съм някакво изживяване, търсил съм някакво усещане, което да ми достави това чувство. Средата също ме предразположи. Бях в квартал, който също не беше много ок. Колкото повече негативни фактори, толкова по-голям риск.
Важно е родителят да общува с детето си и да го предразполага към открит диалог, ясни граници и правила. Ако има някакъв компромис, той е против него. Всякакъв компромис е враг на развитието и това е подкрепа на зависимостта. Особено ако има някакви наченки на навлизане в този падеж”.
Кога направи стъпката към своето спасение, кога осъзна, че не можеш да продължиш по този начин?
“Не бях много на себе си, когато бях зле главно заради употребата на метамфетамини и общо взето престъпният начин беше норма в моя живот. Нямах реално оценка за това какво се случва. Имал съм халюцинации дори, когато човек не спи по няколко дни. Такива халюцинации носят внушението за хора, които ги няма, за други, които му мислят лошото, все преживявания извън обсега на нормалното. Моите родители виждаха това и не го понасяха много добре. Спомням си, че съм казал на майка ми, че е много готино да пушиш крек и да умреш млад, да си готин.
Дяволът така ме беше обсебил, че аз си вярвах, че е готино да умреш на 20 като си надрусан. Това беше като някаква цел в изкривеното ми и извратено съзнание тогава.
Родителите ми с какви ли не начини се опитаха да ми въздействат, но колкото по-малък бях, толкова по-твърдоглав.
На 16 ме изгониха, но въпреки това, аз продължих да си живея разпътно. Дойде моментът, в който имах проблеми с полицията, трябваше да се върна вкъщи.
Майка ми ме прие, но не беше поставила граници и ясни правила. Продължих да пропадам. След няколко месеца вече тя се чудеше какво да направи и ми предложиха да ми оправят борч, защото дължах доста пари, но при условие, защото имах хора около мен, само ме кадяха, само ме използваха. Живеех в постоянен стрес. Предложиха ми да влезна за един два месеца на лечение, само за да се оправя. Приех с идеята като се върна на чисто да си започна пак с простотиите.
Смятал съм в употребата цифрите, които съм изпушил и издрусал, може би повече от една нормална надница е отивала само за употреба. Един човек, който върви по този път, няма как да си набави средства без да прави някакви незаконни неща”.
Кога направи обратната крачка към връщането назад към себе си?
“Няколко месеца след програмата аз бях спрял емоционално да мисля, мен ме интересуваха само парите и само това да се забавлявам, това ми беше основното. След няколко седмици осъзнах къде съм стигнал, доста емоционално го приемах. Без причина ми избиваха сълзи и осъзнавах какво се случва. Тогава вече идвах на себе си. Последва много работа върху себе си, личностно израстване, подреждане на ценностната система, вземане на решение за това какво ще правя с живота си, равносметка на това какъв съм бил и какъв ще бъда”.
Как дойде това прозрение? Вярващ човек ли си? Какво ти помогна да се върнеш в реалността и към себе си? Как се случи друга сила да те обсеби?
“На първо място Бог ме измъкна от това, аз на него разчитам, но и разбира се на избора, който аз самият направих”.
Значи пресечната точка между късмета, вярата и волята…
“Да, те вървят ръка за ръка. Открива ти се един път и ти се подава ръка. Зависи ти с кой искаш да поемеш, дали с Бог или минал през ада да продължиш в него.
Обръщаш се назад и си казваш – не искам да съм там! Искам да продължа напред. Този човек, който бях, умря! Роди се един човек, който е готов да поема отговорност за себе си!”.
Какво ти носят срещите по проекта “Децата и наркотиците – истина и легенди“? Възхищавам се от това, че имаш смелостта да застанеш пред тези млади хора и да им разкажеш по убедителен и интелигентен начин за живота си и битката си…
“Това, което правим, е да сме вдъхновение на подрастващите, които са тръгнали по този път, защото твърде много се набива, че наркотиците са нещо готино. Във филми и клипове рапърчета изкарват сякаш не си голям мъж, ако не дърпаш черти, че колкото повече пиеш, толкова по-голям мъж си. Това пак са някакви илюзии, които се набиват заради света, в който живеем.
От благодарност правя това, което правя. Човек, когато е благодарен, връща светлината, която е поел.
За какво мечтае Валентин?
“Деликатна е темата с мечтите и целите. Аз съм практичен човек. Думата мечта не ми харесва. Старая се да съм реалист и ми харесва думата цел. Като цели съм си поставил да се изградя на първо място като личност. В това, разбира се, е от значение какви социални отношения имам с хората. Стремя се към кариерно и личностно израстване, това искам да постигна. Интересува ме и политиката, но за това сигурно ще си говорим след 20 години”.
За нас Валентин е победител, независимо в каква посока ще поеме! Малцина успяват да излязат от жестокия капан на дрогата благодарение на собствената си воля и да търсят път към себе си и света около себе си – реален, с неговите предизвикателства, болки и радости. Пожелаваме успех на този борбен и амбициозен млад човек, който може да бъде добър пример за това, че всяка грешка е поправима и простима, стига ние да пожелаем да променим живота си и вървим напред!
