Потънали кораби, скрити под ледените води на Антарктида, движението на ледниците и промените в човешкия организъм при екстремни условия ще бъдат сред основните загадки, които български учени ще се опитат да разгадаят през новия полярен сезон. На 4 ноември научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще отплава от Морска гара – Варна за своята пета мисия до остров Ливингстън.

Предстоящата 35-а българска антарктическа експедиция ще обедини специалисти от България и още 11 държави. Научната програма включва 18 проекта на български екипи и шест проекта в международно сътрудничество, съобщават от Българския антарктически институт и Българското национално радио.

Сред най-интересните начинания е първият проект за подводна археология в историята на българските антарктически експедиции.

Ще търсят следи от шест корабокрушения

В ледените води около Антарктида има свидетелства за потънали кораби, които все още не са проучени от археолози.

Д-р Драгомир Гарбов разкрива пред БТА, че съществуват сведения за четири британски и два американски кораба, претърпели корабокрушения в плитки води край антарктическите острови.

Студената морска среда създава предпоставки част от останките да са се съхранили в добро състояние.

Българските изследователи планират да използват сонарни технологии и многолъчев ехолот, а при подходящи условия – и дистанционно управляем подводен апарат.

Целта не е търсене на съкровища, а откриване и документиране на свидетелства за историята на мореплаването и ранните изследователи на Антарктида.

Българска технология следи как се променя ледник

На остров Ливингстън вече работи автоматизирана система, разработена от българския инженер д-р Петър Сапунджиев, която наблюдава ледника Хънтрес.

Технологията заснема ледената маса през определени интервали, като позволява на учените да проследяват нейното движение, топене и натрупване.

Според информация на Българската професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации системата е създадена така, че да работи продължително в суровите полярни условия с ограничено енергопотребление.

Освен изображения тя събира и данни за параметри на атмосферата и околната среда.

Това е особено важно през антарктическата зима, когато достъпът до измервателната техника е силно затруднен.

Ще изследват земетресенията и човешкото здраве

Научната програма предвижда и проучвания на вулканична пепел, морски течения, метеорологични процеси и сеизмична активност.

Сред планираните дейности е поставянето на нова сеизмична станция на остров Сноу, която да подпомогне наблюдението на земетресенията и движенията на ледените маси.

Други изследвания ще бъдат насочени към адаптацията на човешкия организъм към суровия полярен климат.

Учени ще проследяват показатели, свързани с физическата активност, съня, стреса и физиологичните промени при участниците в експедицията.

Резултатите могат да допринесат за по-доброто разбиране на въздействието на продължителния престой в екстремни условия върху човешкото здраве.

Детски рисунки ще достигнат до Ледения континент

Експедицията ще включва и необичаен художествен проект – опит за рекорд с детски рисунки, изложени на Антарктида.

Предвижда се хиляди творби на деца да бъдат представени върху специално платно в района на българската антарктическа база.

Инициативата има за цел да насърчи интереса на най-малките към науката, природата и полярните изследвания.

Корабът се очаква обратно във Варна през април

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъде командван от капитан II ранг Радко Муевски.

По предварителния график плавателният съд трябва да отплава от Варна на 4 ноември 2026 г. и да се завърне на 14 април 2027 г.

Освен транспортирането на изследователи и оборудване до българската база „Св. Климент Охридски“, корабът ще бъде използван и за провеждане на научни наблюдения и изследвания в морето.

В експедицията ще участват учени от Бразилия, Еквадор, Германия, Гърция, Колумбия, Китай, Обединените арабски емирства, Португалия, Румъния, САЩ и Уругвай.

За България това е поредна стъпка в развитието на полярните изследвания, а за Варна – началото на още една научна мисия, която ще отведе българския кораб на хиляди километри от Черно море до водите на Антарктида.