Коледа във Варна все по-често минава без сняг. След 2012 г. се очертава ясен прелом, при който снежната покривка по празниците практически изчезва – част от по-широка тенденция към по-топли и все по-безснежни зими в България.
Коледният сняг е символ на празничната емоция, но и на променящите се зими
Анализ: Климатека
Коледа във Варна все по-често минава без сняг. След 2012 г. се очертава ясен прелом, при който снежната покривка по празниците практически изчезва – част от по-широка тенденция към по-топли и все по-безснежни зими в България.
Коледният сняг е символ на празничната емоция, но и на променящите се зими.
Каква е първата ви асоциация, когато чуете коледни празници? За мнозина — сняг.
Коледа винаги е била свързвана със снежни приказки — от детските филми, песничките и пързалките до спомените, в които белият сняг правеше празника „истински“. Но дали тази снежна Коледа не се превръща във все по-рядко явление?
Данните за последните 42 години показват, че след 2012 г. в редица големи български градове снежната Коледа се среща все по-рядко. Това е картина, която не описва климата през цялата зима, но е показателна за тенденцията на свиване на снежните дни у нас и ни кара да се замислим за бъдещето — дали децата ни ще преживяват бялата Коледа такава, каквато я помним ние?
Къде все още има сняг?
На следващите визуализации е показана дебелината на снежната покривка по Коледа за всеки от 10-те най-големи града в България, представени заедно на обща графика за периода 1983–2024 г.
Варна
Въпреки мекия климат по Черноморието, Варна има в историята си няколко изключителни зимни епизода със значителна снежна покривка. Най-дълбоката официално измерена снежна покривка в града през последните десетилетия е отчетена през февруари 2005 г., когато снегът достига около 50 см, сочат архивните бюлетини на Националния институт по метеорология и хидрология.
Преди това един от най-снежните зимни епизоди във Варна е регистриран през март 1993 г., когато снежната покривка достига приблизително 38 см. Това обаче не е свързано със снежна Коледа, тъй като данните за 25 декември същата година не показват наличие на снежна покривка.
След 2012 г. липсват данни за дълбока и трайна снежна покривка във Варна, като снеговалежите стават по-редки, по-краткотрайни и с по-малка дебелина. Тази промяна се вписва в по-общата тенденция на затопляне на зимния сезон в България и все по-честото отсъствие на сняг дори в традиционно студени периоди.
Морето рядко допуска снега до брега — и това е част от климатичната идентичност на Варна. До 2012 г. обаче приблизително всяка втора Коледа все пак е носела снежна покривка. През последното десетилетие този шанс практически изчезва, като празниците в морската столица все по-често преминават без никакъв сняг.
Заключение
Снежната Коледа се оказва не просто празничен символ, а чувствителен индикатор за промените в климата. Данните ясно показват, че след 2012 г. зимите в България – включително и във Варна – стават по-меки, снежните дни намаляват, а снегът все по-често остава в спомените от миналото.
София е сред местата, където снегът все още се задържа през повечето години, но след 2012 г. Коледите със сняг, който да стига до глезена, вече са рядкост.
Безснежните празници зачестяват рязко — пет от шестте Коледи без снежна покривка за целия период на наблюдение са именно през последните години.
Снегът в града, дори и да навали, се топи лесно на асфалта – дори и да ни се струва безснежно, това не означава, че не е отчетен сняг на метеорологичната станция.
В Пловдив (Фиг. 3) в 7 от последните 13 години Коледата е безснежна, докато за 20-те години преди 2013 г. това се е случвало само 4 пъти. Виждаме, че по-дълбок е бил снегът в края на 90-те и началото на 21 век, а последно снежна покривка над 10 см е имало през 2012 г.
В Стара Загора Коледа също вече е безснежна. Промяната е още по-видима от тази в морската столица — до 2012 г. в около две от всеки три години на 25 декември е била отчитана снежна покривка, в отделни години над 10 см. Днес този модел практически липсва.
Почти същото можем да кажем и за крайдунавския град Русе, където през последните дозина години Коледна рехава снежна покривка е имало единствено през 2017 г. В миналото на всеки няколко години е имало и по-дълбок сняг. Това прави особено впечатление за град от Североизточна България, защото точно този район от страната ни е известен със суровите си зими със снежни виелици и преспи.
Подобна е и картината в северния град Плевен. В периода 1983–2012 г. Коледа е била снежна в 24 от 30 години, като в 7 от тях снежната покривка е надхвърляла 10 см. След крайъгълната 2012 г. обаче безснежието се превръща в правило, а рехав сняг е отчетен единствено през 2016 г.
В град Сливен ситуацията е малко по-оптимистична, тъй като през последното десетилетие натрупал сняг е имало през 3 години – 2016, 2017 и 2021 г. Но и там безснежните години вече са значително по-чести. Преди е имало снежна покривка в ¾ от Коледите, като понякога тя може и да е над 10 см. След 2012 г. имаме обратното правило – тънък сняг има едва през ¼ от времето.
В Шумен преди все пак е имало поне някаква снежна покривка в ⅔ от годините, но от скоро безснежието по Коледа вече е правило, а не изключение.
В друг северен град – Добрич Коледите без сняг не са били рядкост и през 80-те години, като шансът за такава е била около 40%. Но и там от 2013 г. насам те вече преобладават през 75% от времето, а когато все пак натрупа, снежната покривка е значително по-тънка от преди.
Бургас отсъства не поради липса на данни, а поради липса на сняг. В нито една от изследваните години на 25 декември там не е регистрирана снежна покривка. Причината за това е, че зимите по Южното Черноморие са меки.
Коледа като символ на затоплящите се зими
Все по-честите безснежни Коледи не са изолирано явление, а част от по-широка тенденция на затопляне на зимния сезон. Средно за последните три десетилетия (периодът 1991–2020) зимите в България са се затоплили с около 0,6°C, показват данни от 14 метеорологични станции със свободен достъп. На пръв поглед това звучи незначително, но дори половин градус често е границата между сняг и дъжд.
Данните от българските метеорологични станции показват, че през последните 10 години затоплянето вече е особено изразено и през месец декември — периодът, в който традиционно очакваме снежна Коледа. Така Коледата, макар и само един ден, се превръща в символ на това как зимите ни постепенно губят своя снежен облик.
Снежната Коледа изчезва навсякъде
Това, което се случва в нашата страна е част от световна тенденция. Средната снежна покривка на Коледа намалява значително за 300 града от умерените ширини в Северното полукълбо. Докато от 1950 г. до 1980 г. тя е била около над 50 см, към края на периода 2011-2020 г. тя вече е под 20 см.
За съжаление на децата, любителите на зимните спортове, а и на всички загрижени за околната среда и за климата, снегът по Коледа у нас и по света остава все по-често в приказките и спомените. Дори когато натрупа, снегът е тънък и все по-бързо се топи.
В публикацията са използвани материали от:
- ERA5-Land: https://doi.org/10.24381/cds.e2161bac
- https://x.com/oikoweather/status/1473322963017420800/photo/1
- Stringmeteo