Къде във Варна се строят нови сгради, какви разрешения за строеж са издадени, има ли достатъчно детски градини в даден квартал и как се променя градската среда? Отговорите на тези въпроси постепенно ще могат да бъдат събрани на едно място чрез нова географска информационна система (ГИС), разработвана от Община Варна. Платформата вече разполага с част от необходимите данни и позволява извършването на различни анализи, но предстои значително разширяване на нейното съдържание.
Възможностите на системата бяха представени по време на среща в Община Варна с участието на специалисти по географски информационни системи и представители на общинската администрация.
Една от основните цели е да се сложи край на разпокъсаното съхранение на информация в отделните дирекции и тя да бъде обединена в единна цифрова среда. Така общината ще разполага с по-точна картина за територията, инфраструктурата и градското развитие, а в бъдеще част от информацията ще може да бъде достъпна и за гражданите и бизнеса.
Варна е закъсняла с 25 години, смята експерт
В представянето участва Николай Найденов, специалист с близо 30-годишен опит в областта на географските информационни системи и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Той подчерта, че участва в инициативата без финансов интерес, а мотивът му е да помогне за развитието на система, каквато според него Варна е трябвало да има отдавна.
По оценката му морската столица е закъсняла с около четвърт век в изграждането на подобен инструмент.
Найденов посочи, че в други български общини процесите по дигитализация на пространствените данни са започнали значително по-рано. Сред положителните примери беше посочен Бургас, където са развити електронни услуги и платформи за информация за градската среда.
Къде се строи и има ли проблеми с устройствените планове?
Една от най-важните функции на новата система е свързана със застрояването.
В платформата се интегрират кадастрални данни, регулационни и устройствени планове, както и информация за разрешенията за строеж.
Това позволява върху цифрова карта да се проследяват промените в отделни квартали, включително къде са издавани разрешения за строеж и как е протичало развитието на застрояването през годините.
Системата може да открива несъответствия между различни документи, повторения в данните и потенциално проблемни зони, които изискват допълнителна проверка.
Представени бяха и възможности за анализ на строителните параметри спрямо действащите устройствени планове.
Експертите уточниха, че откритите несъответствия невинаги означават нарушение. Възможно е те да се дължат на заварено застрояване, неточности или непълна информация. Именно затова качеството и актуалността на данните са от решаващо значение.
Сред представените примери беше разработена подробна цифрова информация за територия в район „Младост“, която показва как подобни анализи могат да се прилагат на практика.
Карта ще помага да се установява къде липсват детски градини и ясли
Особено интересно приложение на системата е свързано с образователната инфраструктура.
Вече са разработени карти на детските градини и яслите на територията на общината, които позволяват да се анализира достъпността им в рамките на 5 и 10 минути.
По този начин може да се установи кои части на града са добре обслужени и къде има територии с недостатъчен достъп до подобни заведения.
Информацията е предоставяна на общински дирекции, за да подпомага планирането на бъдещи услуги и инвестиции.
Подобен подход може да бъде използван и за транспортната мрежа – например при анализ на разстоянията до автобусните спирки и възможностите за придвижване между различните квартали.
От строителството до сметосъбирането и риска от наводнения
Възможностите на географската информационна система не се ограничават до строителството.
В бъдеще в нея могат да бъдат обединени данни за общинската собственост, уличната мрежа, тротоарите, уличното осветление, зелените площи и подземната инфраструктура.
Обсъдена беше и възможността за включване на информация за контейнерите за отпадъци, графиците за сметосъбиране и маршрутите на специализираните автомобили.
Системата може да подпомага и анализи на рискови територии, включително при наводнения, както и изследвания за промените в температурите и т.нар. градски топлинни острови.
Сред представените възможности е и анализът на засенчването от сградите, който би могъл да подпомага устройственото планиране.
Експертите подчертаха, че платформата сама по себе си не взема решения. Нейната роля е да предоставя точна и подредена информация, върху която администрацията да основава действията си.
Колко струва новата система?
По време на представянето беше съобщено, че извършената до момента работа е на стойност около 150 000 лева.
Платформата е изградена върху софтуер с отворен код, което позволява да се избегнат разходите за лицензионни такси.
Основното финансово и организационно предизвикателство занапред ще бъде събирането, дигитализирането и постоянното актуализиране на огромния обем информация, съхранявана в общинските дирекции.
Част от документите все още са на хартиен носител, а други се съхраняват в различни електронни формати.
По време на срещата стана ясно, че работата по системата продължава около две години и се извършва от сравнително малък екип специалисти.
Представител на общинската администрация посочи, че само в една от дирекциите за приблизително половин година са обработени 13 регистъра, които могат да бъдат включени в платформата.
Кога гражданите ще могат да използват платформата?
Това остава един от най-важните въпроси.
На този етап географската информационна система се развива основно като инструмент за вътрешната работа на администрацията.
Предвижда се впоследствие да бъдат осигурени различни нива на достъп, включително за граждани и представители на бизнеса.
Конкретен срок за пълното публично отваряне на платформата обаче не беше посочен.
Причината е, че преди това трябва да бъдат обработени и проверени значителни количества данни, а различните общински структури да започнат да ги поддържат по единни правила.
Един от основните проблеми е, че информацията в момента се съхранява на различни места и не всички регистри са в подходящ цифров формат.
Следващата голяма цел – цифров двойник на Варна
По време на срещата беше очертана и по-дългосрочна амбиция – създаването на цифров двойник на града.
Това представлява дигитален модел, който обединява пространствени данни и позволява да се анализират различни процеси в градската среда.
Беше посочено, че вече съществуват отделни елементи, които могат да послужат за изграждането му, включително данни от триизмерно лазерно сканиране и цифрова информация за зелената система.
В перспектива се разглеждат и възможности за използване на изкуствен интелект при обработката и анализа на данните.
Целта е общинската администрация да разполага с инструмент, чрез който да планира по-добре новото строителство, транспортните решения, обществените услуги и инвестициите в градската инфраструктура.
Новата система няма да реши автоматично проблемите на Варна, но може да даде нещо, което дълго време е липсвало – обща, актуална и проверима информационна основа за решенията, които определят развитието на града.