Повече пътища, повече трафик
Варна вече е над критичния праг на автомобилите, при който градската инфраструктура започва да се задъхва.
В града вече има над 600 автомобила на 1000 души – почти двойно над границата, при която системата започва да изпитва затруднения. Това показват данни, представени от общинския съветник от ПП-ДБ Евгений Станимиров.
Той посочи, че това е почти двойно повече от нивата в един от най-добрите за живеене градове в света – Виена, където показателят е около 300 на 1000 души.
Евгений Станимиров: Зелените площи на Варна не трябва да се превръщат в паркинги
По думите му урбанистите отдавна предупреждават, че при над 350 автомобила на 1000 души градската среда започва да изпитва сериозни затруднения. В България обаче реалността значително надхвърля тези стойности – както във Варна, така и в София, където индексът достига над 800 автомобила на 1000 души.

Десетки хиляди коли стоят неизползвани
Станимиров обръща внимание, че голяма част от автомобилите във Варна реално не се използват активно, но заемат ценно градско пространство – улици, тротоари и междублокови пространства, които иначе биха могли да се използват за отдих, социален живот и зелени площи.

Евгений Станимиров: Централната част на Варна страда от хаотичен трафик и липса на контрол
Сред причините за високия брой автомобили той посочва:
- сравнително ниските разходи за притежание на стар автомобил
- ниските местни данъци
- недостатъчно строг контрол при годишните технически прегледи
- възможността за свободно паркиране в части от града, включително и в нарушение на правилата

Повече пътища = повече коли
Според него разширяването на вътрешноградската инфраструктура не решава проблема, а често го задълбочава.
„Колкото повече се разширява инфраструктурата, толкова повече се увеличава броят на автомобилите“, посочва Станимиров, като уточнява, че изключение правят само големи пътни артерии, които извеждат трафика извън града.

Решението: алтернативна мобилност
Като основна посока за справяне с проблема той посочва развитието на алтернативни форми на придвижване – обществен транспорт, велосипеден транспорт и пешеходна среда.
По думите му тези принципи вече са заложени в нормативната уредба, но проблемът е в тяхното реално прилагане.
„Ако не започнем да действаме с бързи темпове, рано или късно ще бъдем принудени да го направим“, предупреждава той.









