Неработеща платформата за инвалиди, завързана с кален парцал към парапет на подлез и подпряна с автомобилна гума. Тази гледка се превърна в символ на затвора, в който са принудени да живеят хората с увреждания във Варна. Година и половина след първата ни публикация по темата, картината е по-различна само на пръв поглед. Същата инвалидна платформа в подлеза на бул. „Левски“ до сп. „Спортист“ вече е без излишните атрибути. Но все така неизползваема и неработеща, както при предишния кмет на града.
Това съобщават от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие, видя СайтЪТ.
Медията ни споделя горчивата истина в репортаж на колежката Свилена Велчева и видео с Калина Цачева, популярен журналист от Варна.
В 29 подлеза в града има монтирани общо 55 стълбищни платформи за хора с увреждания. Повечето от тях са поставени по проекта за интегриран градски транспорт на Варна, общата стойност на който възлизаше на 78,5 млн. евро. И никога не са работили. Проверка на контролния орган през 2019 г. установява, че част от тях са в неизправност и налага санкция на общината. И до ден днешен стълбищните платформи в подлезите стоят неизползваеми. Община Варна обаче заплаща ежемесечно по около 10 000 лв. за абонаментно им обслужване. Ако към сумата се добавят и резервните части, заложени за ремонти, в договора с фирмата – изпълнител, сумата скача на близо 200 000 лв. годишно.
Кметовете се менят, фирмата – не
Поддръжката на платформите в подлезите се извършва от фирма „КОНЕ“ става ясно от указателните табели върху част от тях. Същата беше ситуацията и при предишното ръководство на община Варна. Новият договор с изпълнителя е от юни миналата година със срок от 24 месеца. Това е и единствената фирма, подала документи за участие в конкурса в законоустановения срок – до 15 април 2024 г. Решение за избор на изпълнител е подписано на 24 април от зам.-кмета Диан Иванов. Общата стойност на поръчката е в размер до 326 040,00 лв. без ДДС.
Съобщихме за неработещи платформи в няколко подлеза на националния телефон на фирмата. Служителката от телефонната централа така и не успя да открие съоръженията в тяхната система. Потърсихме ги, както са записани в договора с общината – подлез сп. „Явор“, подлез „НАП“ на бул. „Осми Приморски полк“, подлез до сп. „Спортист“. След 6-минутно търсене жената заключи: „Общината ги поддържа, ние ги ремонтираме.“.
Звъним в община Варна. Дежурният поиска точните имена на спирките, на които не работят платформите, фамилия и телефон на подаващия сигнала и отсече, че е приет. Седмица по-късно резултат няма.
По данни на Община Варна работещите изправни платформи за хора с увреждания са 29. Въпреки че това са малко повече от половината, наш екип провери няколко по бул. „Осми Приморски полк“ и бул. „Левски“ и не се натъкна на нито една изправна.
Според договора с КОНЕ, срокът за реакция при аварийно спиране на съоръженията с хора на тях е до 30 минути, а до час – в случаите, в които няма пътници за освобождаване.
За всеки 30 минути закъснение изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% върху стойността на месечната абонаментна такса за съответното съоръжение, но не повече от 5% от стойността по договора.
Санкцията не го освобождава от задължението да извърши услугите по договора. Изпълнителят се задължава да ремонтира съоръжението в срок до пет работни дни. При забава дължи неустойка от 1% от стойността на ремонта за всеки просрочен ден. В случай, че предоставянето на услугите бъдат преустановени по негова вина, неустойките са 10% от размера на целия договор.
Контрол по изпълнението се извършва от общинска дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“. От Община Варна не ни дадоха отговор дали са констатирани нередности и има ли наложени санкции на фирмата в периода от 1 юли м.г. насам.
Малко над 26 000 души с трайни увреждания, в т. ч. придвижващи се с инвалидни колички, живеят във Варна. Потребителите на социалната услуга „Асистентска подкрепа“ към Домашен социален патронаж са 389.
Преди да стигнем до подлезите
Преди да стигнат до подлеза обаче тези хора трябва да излязат от жилищата си. Повече от 90% от строените през миналия век жилищни блокове нямат инвалидни рампи. Наклонът на стълбищата от асансьорите до партера в повечето от тях е такъв, че единственият вариант е електрическа стълбищна платформа, подобна на тези в подлезите. Цената им, без проектирането и монтажа, е около 30 000 лв., показа наше проучване. За финансирането им от 2019 г. у нас е приета Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. По нея се отпускат до 100 000 лв. за подобни съоръжения.
Тръгнахме по стъпките за кандидатстване по програмата за инсталиране на стълбищна платформа в жилищен блок в кв. „Чайка“.
Първата институция, която посетихме, за да се информираме за условията, беше офис на дирекция „Социално подпомагане“ в район „Приморски“. Служителката даде вид, че за първи път чува за програмата и ни отпрати да изчакаме пред вратата. След 10 мин излезе с листче, на което беше записано: „До 15.05.2025 г., ул. „Триадица“ №2, София, за собственост на жилище; на място, по поща, по куриер“. Информацията вече ни беше известна от интернет – срокът за кандидатстване, адреса на социалното министерство и по какъв начин да изпратим документите за кандидатстване.
Институция №2 – кметство „Приморски“. Поискахме консултация какви документи са необходими за поставяне на подемна платформа за инвалиди на стълбището от асансьора на първия етаж до входната врата на блока. След като обиколихме два кабинета в архитектурния отдел на кметството, бяхме изпратени в голяма община за виза и разрешение за строеж. Освен проектанти и дузина документи, от архитектурната дирекция на Община Варна, ни посъветваха да си наемем и надзорна фирма. В противен случай трябва да чакаме произнасяне на експертен съвет и рискуваме да изтървем сроковете на програмата.
Поставяш рампа или строиш блок?
Оказа се, че за да се монтира една обикновена стълбищна платформа в жилищен блок, е необходим инвестиционен проект с документи като за жилищна кооперация. Бюрокрацията по осъществяването на подобен проект е толкова голяма, че реално спъва всякаква инициатива.
Сдружението на собствениците на сградата, в което живее трудноподвижен човек, трябва да представи 13 документа на хартия и 6 на електронен носител. Трябва да направи „пазарно проучване на фирми за съоръжения за достъпна среда“, за да представи три оферти на производители, като една от тях да е от български.
За да стартира изработката на инвестиционния проект, е необходима виза за проектиране от общината. Срокът за издаването й е 1 месец, а таксата – 40 лв. Следва изготвяне на проектите, съгласуване на ел. проект с „Енерго Про“, на доклад от надзорна фирма и внасянето му в общината. Ако няма нужда от корекции, се чака 4 седмици до влизане в сила на строително разрешение. Към него и инвестиционният проект се добавят останалите 11 документа на хартия. Подготовката и издаването на цялата документация се заплащат от кандидата. Това трябва да е сдружението на собствениците на жилищната сграда, т.е. солидарно от всички живущи. На практика обаче цялата процедура и финансирането й пада на плещите на заинтересованите – трудноподвижните хора в сградата.
В най-добрия случай хонорарите на архитект, строителен инженер и електро проектант за инвестиционния проект излизат между 800 и 1000 лв. Цената на надзорната фирма за подобна услуга е около 500 лв. Към сумите се добавят общинските, държавни и нотариални такси за документите. Най-големият проблем обаче не се оказва финансовият. Както в градската среда, така и в документалната такава, липсва „утъпкана пътека“ или достъпност, която да насочи хората в инвалидни колички и техните близки как да направят живота си по-лек.
Само 8 проекта за 2 месеца
Целият период, за който се отваря програмата веднъж годишно, е 4 месеца. Тази година срокът е до 15 май. В средата на периода са постъпили едва 8 проектни предложения – от Плевен, София, Разлог, Дупница и Русе и нито едно от Варна.
През миналата година по компонент „Достъпна жилищна среда“ са финансирани 65 съоръжения в 54 жилищни сгради, в които живеят 73 души с трайни увреждания. Те са на обща стойност малко над 2 млн. лв.
За целия период, от както действа програмата, във Варна има само няколко сгради, получили финансиране. Основната причина освен бюрокрацията и липсата на капацитет, е, че хората с увреждания, които са основните заинтересовани, рядко имат физическата възможност да бъдат активни и да работят с етажната собственост по реализирането на проекта. Затова в Бургас тази функция е поела общината, която задвижва процедурата и документацията при изявено желание от страна на собствениците.
Това не се случва във Варна, показана наша проверка, въпреки че още преди 20 години Общинският съвет на града е приел Наредба за изграждане на общодостъпна среда. Според чл. 4 от нея в градската среда се осигурява възможност за придвижване на всички групи население, включително хора с увреждания, в това число по улици и пешеходни зони, по стълбите, свързващи различни нива в градската среда и по подлези и надлези.
„Средата за хората с увреждания е не само недостъпна, но я определям вече и като враждебна. В дните, когато е много студено и заледено, аз на практика съм затворник вкъщи. Това е за всички десетки хиляди хора на инвалидни колички във Варна и деца. Платформите не работят, асансьорите са страшни. На улиците често се налага да се върви по платното. Това е опасно и не бива да продължава така.“. Думите са на Калина Цачева, която от няколко години може да излиза от дома си единствено в инвалидна количка с помощта на близки и приятели. А няколкото стъпала от асансьора до входната врата на жилищния блок остават огромно препятствие. За някои – непреодолимо.
Снимки и видео – Обществен център за околна среда и устойчиво развитие
