Исторически и археологически данни възстановяват възможната трапеза на заможен варненски търговец преди повече от шест века. Сред предложените ястия са шафранови аспержи, византийска салата, гъби с билки и зеленчуков пай, адаптирани за 3D печат.
Какво би сложил на трапезата си богат варненски търговец през XIV век, преди османското завладяване на града?
На този въпрос търси отговор необичайно изследване, публикувано в изданието „Културното наследство на Варна и Черноморския регион“ на Съюза на учените – Варна за 2025 г.
Автор на разработката „Reconstructing a 14th-Century Varna Merchant’s Feast through 3D Food Printing: A Digital Humanities Approach“ е Анупама Шиджи.
Проучването комбинира исторически текстове, археологически сведения и палеоботанически данни, за да предложи възможна възстановка на пиршество на заможен търговец във Варна през XIV век.
И тук идва най-необичайното – вместо средновековното меню просто да бъде описано, част от ястията са адаптирани така, че да могат да бъдат пресъздадени чрез 3D принтиране на храна.
Варна е била ключов търговски град
През XIII и XIV век Варна е важен черноморски търговски център, разположен между византийски, италиански и български търговски маршрути.
Според изследването градът е внасял средиземноморски луксозни стоки и е изнасял зърно и други земеделски продукти.
Италианските морски карти от периода определят Варна като едно от най-важните пристанища между Константинопол и делтата на Дунав.
Това положение давало на заможните търговци достъп до продукти и кулинарни влияния, които не били част от ежедневната трапеза на обикновения човек.
Богатството се е виждало и на масата
Храната през Средновековието не е била само въпрос на вкус или оцеляване. Тя е показвала и обществено положение.
Сред основните храни са били пшеница, ръж, просо и ечемик. Пшеничният хляб е бил белег за по-висок социален статус.
На трапезата са присъствали още лук, чесън, праз, грах, леща и зеле.
Използвали са се и плодове и ядки – ябълки, грозде, смокини, круши, череши, бадеми и орехи.
Богатите жители обаче са имали достъп и до по-редки вносни продукти, включително ориз, зехтин и ценни подправки.
Така една заможна варненска трапеза вероятно е съчетавала местното производство със стоки, пристигнали по международните морски пътища.
Средновековният пир е бил демонстрация на статус
Изследването обръща внимание и на още един любопитен детайл – пищното хранене е било обществено събитие.
При богатите градски среди в Италия, Византия и Западна Европа големите трапези са служели за демонстрация на престиж, влияние и богатство.
Подобна култура вероятно е оказвала влияние и върху търговския елит във Варна.
Един заможен варненски търговец е можел да използва трапезата си почти като визитна картичка – колкото по-редки продуктите, по-интересни ястията и по-богата подредбата, толкова по-висок е бил общественият му статус.
Аспержи с шафран
Едно от предложените ястия е комбинация от аспержи и шафран, вдъхновена от северноиталианска рецепта от XIV век.
Шафранът е бил скъп и труднодостъпен продукт, а използването му е било знак за богатство.
При 3D възстановката аспержите се омекотяват и пасират със зехтин и течност с шафран, след което се оформят като ядлив „вкусов блок“.
Византийска аристократична салата
Второто ястие е салата от зелени растения, вдъхновена от византийската градска кухня.
Към нея се добавя зехтин – продукт, който е подчертавал връзките на Варна с византийския и средиземноморския свят.
В съвременната 3D версия зелените продукти се превръщат в пюре и могат да бъдат оформяни в декоративни форми.
Сушени гъби с билки
Друго предложение са сушени гъби с билки.
Те са свързани както с местните природни ресурси, така и със северноиталианската кулинарна традиция от Средновековието.
За целите на 3D печата гъбите могат да бъдат рехидратирани, смесени с билки и бульон и оформени слой по слой.
Зеленчуков пай
Четвъртото ястие е пай със зелени листни зеленчуци, също вдъхновен от северноиталианската кулинарна традиция.
В концепцията за 3D печат тестото и плънката се обработват отделно, като пълнежът може да бъде отпечатан между слоевете тесто, а след това ястието да бъде изпечено.
Пилешко, ориз, смокини и бадеми
В концептуалната визуализация на средновековния пир присъстват още пилешко бутче, аспержи, ориз, моркови, смокини и бадеми.
Част от тези продукти са представени в пасирана и екструдирана форма, подходяща за 3D печат.
Идеята е древните рецепти да бъдат превърнати в съвременни ядливи обекти, които могат да се видят, докоснат и опитат.
Не е буквално копие на средновековната храна
Самият автор подчертава, че тази възстановка не трябва да се възприема като напълно точно копие на храната от XIV век.
За да може продуктът да бъде отпечатан, понякога се използват съвременни стабилизатори като агар-агар или ксантанова гума, които не са били познати през Средновековието.
Освен това 3D технологията все още не може напълно да пресъздаде текстурата на печено месо, хрупкава кора или ферментирала храна.
Затова резултатът е по-скоро исторически обоснована интерпретация, отколкото абсолютно идентично възпроизвеждане.
История, която може да бъде опитана
Според изследването подобен подход може да намери приложение в музеи, културен туризъм и образование.
Вместо миналото да бъде представяно единствено чрез текстове, предмети и изображения, посетителите биха могли да го възприемат и чрез вкус и текстура.
Така технология от XXI век може да върне към живот нещо, което обикновено изчезва безследно от историята – вкуса на една варненска трапеза отпреди повече от шест века.