Варненец чака 10 години, за да разбере къде са останките на родителите му
Десислава Василева
„Не знам дали баща ми е в този гроб.“
Това са думи, които трудно могат да бъдат осмислени. Но за варненеца Добрил Костадинов те са реалност вече повече от десетилетие – реалност, превърнала се в кошмар, в който гробовете на родителите му са поругавани два пъти, а институциите, вместо да дадат отговори, му оставят още въпроси.
Историята му отново излезе наяве по време на протест в защита на настоящия управител на общинското дружество „Обреди“ Тодор Генков. Именно там Добрил Костадинов разказа публично през какво е преминал и защо подкрепя сегашното ръководство.
По думите на Добрил Костадинов, единственият човек от ръководството на общинското дружество „Обреди“, който реално е подал ръка за решение на случая, е настоящият управител Тодор Генков. Варненецът заяви, че след години на откази, бездействие и институционално мълчание, именно новото ръководство е започнало действия по казуса и е съдействало за постигане на споразумение, без да се стига до нови съдебни битки.
„Направиха всичко възможно нещата да се случват стъпка по стъпка, в срок, както трябва. Старото ръководство не направи нищо, за да намерят тленните останки на моите родители“, каза Костадинов по време на протеста в подкрепа на Генков.
Историята
Всичко започва още през 1994 година, когато баща му Стефан Константинов е погребан в гробищния парк в село Тополи. Семейството заплаща мястото „за вечни времена“, поставя паметник и вярва, че поне последният дом на близкия им човек е защитен.
Години по-късно обаче се оказва, че това не е така.
През 2015 година умира майката на Добрил Костадинов. Тогава той представя документа за семейния гроб и заявява желание тя да бъде погребана до съпруга си. Малко след това обаче получава шокиращо обаждане – казват му, че такъв гроб вече няма.
Когато отива на място, разбира нещо още по-ужасно – в гроба на баща му вече е погребан друг човек.
„Така и никой не ми обясни къде е баща ми“, разказва Добрил.
От „Обреди“ му предоставят друго гробно място. По думите му, тогава му връщат торба с кости, за които никой не може да гарантира дали наистина са останките на баща му. Именно там погребват майка му.
Кошмарът обаче не приключва.
През август 2020 година Добрил Костадинов отново отива на гроба на родителите си. И отново вижда чуждо име.
Оказва се, че върху гроба на майка му е извършено ново погребение – само три години след нейното погребение, въпреки че според закона второ погребение може да бъде извършено едва след изтичането на значително по-дълъг срок.
„Общият гроб на родителите ми липсваше. На тяхно място имаше друг човек“, разказва той.
Последват сигнали до прокуратурата и институциите. По думите му обаче вместо съдействие, среща откази.
„Отказаха срещи, дори отказаха с адвоката. Пратиха ме на психологична експертиза, защото твърденията ми не били верни“, заяви Костадинов.
В свое решение прокуратурата приема, че има допуснати грешки от страна на служители, но не открива данни за престъпление по Наказателния кодекс. Така, въпреки признатите нарушения, никой не поема наказателна отговорност за случилото се.
Днес варненецът живее с ужасяващата неизвестност дали останките на родителите му изобщо се намират в гроба, който посещава.
За да получи отговор, той ще трябва да чака още години.
„Чакаме да се навършат 10 години от незаконното погребение, за да се извърши ексхумация и ДНК експертиза, за да разберем дали вътре са тленните останки на моите родители“, каза той.
А на въпроса дали знае дали баща му е в гроба, отговорът е кратък и смразяващ:
