Всеки един варненец, а и не само – рано или късно, колкото и добре да живее, се налага да докосне до бюрократичната машина. С TheSite24 се свърза Сияна Иванова от Варна, която разказа, в каква нелепа ситуация е изпаднала.
“Наскоро загубих майка си, а всеки, който е загуби близък човек е наясно, че след погребението се тръгва по пътя на документацията. Първото нещо, което трябваше да направя е да извадя документ за наследници, както на баща ми, който е починал преди повече от 40 години, така и на майка ми. Междувременно реших да извадя документ за наследници и на съпруга ми, който се спомина преди 8 години. Т.е. общо 3 удостоверения за наследници. Тъй като живея във “Владиславово” отидох директно в районното кметство. Нямаше проблем да издадат документ за съпруга ми, но когато помолих да ми дадат удостоверение за наследници за майка ми и баща ми – отговорът беше категорично НЕ”, обясни Иванова.
След като е получила отказ за издаването на нужните документи – жената започва да разпитва, каква е причината, при положение, че системата на ЕСГРАОН е централизирана и служителите виждат всичко необходимо, за да бъдат издадени съответните документи.
“Отговор не получих, но аз не обвинявам служителката в кметството, защото тя спазва правилата, които са абсурдни. В крайна сметка се оказва, че трябва да извадя документ за наследник на родната си майка от кметството в “Младост”, а за покойният ми баща от кметството в район “Одесос”. Причината е, че преди смъртта си – те са живеели в съответните райони. За мен е крайно непонятно, какво значение има, от кое кметство ще бъде издаден този документ, при положение, че хората са покойници? Бих разбрала да се вадят документи, които касаят района, но в конкретната ситуация – тези документи са необходими за “Обреди” и пред съответните институции, които далеч не се интересуват, къде е живял човека приживе!
Проблемът е следния поне за мен: все още сме много далеч от административната реформа!
Хората обикалят от гише на гише, за документи, които могат да бъдат издавани онлайн или пък във всяка една администрация. Сега обаче хора като мен обикалят нагоре-надолу, чакат по опашки, за да получат лист хартия, с който да се отчетат пред институциите. Това обаче коства освен нерви, така и средства. Успоредно с това през септември обявиха, че тези документи уж няма да са необходими, но както се вижда – не само все още ги изискват, но и ваденето им е ходене по мъките”, категорична бе Сияна Иванова.
