Читателка на СайтЪТ изпрати гневен коментар за ситуация, на която е станала свидетел в квартално заведение във “Владиславово”. Публикуваме написаното без редакторска намеса.
“Искам да споделя за ситуация, която ме остави в дълбок размисъл за това как възпитаваме децата си и да ви кажа, притеснена съм! Вярвам, че това не е представителната извадка на младите хора, но случката, на което станах свидетел, ме потресе.
В парка на “Владиславово” има пицария, правят разкошни пици и детето ми много ги обича. В последно време нямам много време да приготвям домашна храна, затова услугите на заведението решава бързо и лесно, най-вече вкусно, проблема с вечерята. Докато чакаме с детето да приготвят поръчката ни, край масите се завъртя малко детенце от ромски произход. Пицарията пълна с майки с деца. Детето се върти като коте наоколо, не проси, само наднича по масите. На една от тях стоят младежи, красиви млади хора, хапват. До тук нищо странно.
В един момент малкият застава до батковците и впива поглед в пиците им с надежда, че ще отделят парченце и за него. Тогава един от тях взема от масата хапка и я хвърля на детето като на куче. Момченцето я хваща, обидено го поглежда и демонстративно я пуска в кофата за боклук до него, за да покаже, че не това очаква. Младежът го поглежда с укор, взема от пепелника фас и го хвърля на детето. То се дърпа. Той вади друга недоизпушена цигара и му я подава. То пак не реагира. След това момченцето на видима възраст около 5 годинки му сочи пицата на неговия приятел. Тогава баткото заявява на висок глас, че ще му даде пица, ако малкия му направи с…ка.
В този момент майка, която стои с дедето си на съседната маса не издържа. Обърна се и направи забележка на наглото момче да се усети къде се намира. Аз също реагирах, заявих, че това е унизително и гнусно, а младежът ме попита невъзмутимо: “Какво толкова съм казал, нищо не съм направил”. Ако бях родител на това момче бих му лепнала такъв шамар, че щяха да чуят в пицарията в “Младост”. Нагло, арогантно, унизително, жестоко отношение. Помислих си, кой ти е казал, че си по-голям и по-велик от това просещо дете?! Кой не ти е обеснил, че утре ти можеш да просиш парченце от масата на някой друг?!
Станах, дадох пари на детето да отиде да си купи пица. То ме изгледа странно, после широка усмивка грейна на лицето му. Настоях парите да отидат точно за пица. Малкият влезе в пицарията, обърна се да види дали го наблюдавам, след това драсна да бяга. Хунах след него, за да не занесе парите на някой за ракия, но не успях да го догоня. Очевидно, че инструктажът е такъв, ако не даде парите, ще има бой. Дали е така, мога само да гадая, предполагам…Стана ми тъжно, колкото за младежа без душа, толкова и за мургавия мъник, принуден като улично коте да обикаля сред масите. Живот…
Хора, обяснете на децата си, че не е достатъчно да са добре облечени, добре нахранени, да са отличници, да са спортисти и манекени, най-важното е да са хора, да уважават всяко живо същество, без значение дали е гладно улично коте или дете, оставено на произвола. Защото всичко в този живот се връща!”, гласи коментарът.