История, която звучи като абсурдна сатира, но всъщност е реалност. Варненката Красимира Колева вече повече от две години се опитва да направи нещо привидно просто – да си плати данъците. Вместо това се сблъсква с бюрократична стена, прехвърляне на отговорност и институционално безсилие, за което сподели пред репортер на СайтЪТ.
Казусът започва през ноември 2023 г., когато тя печели публичен търг при частен съдебен изпълнител и придобива имот. Плаща цената, но заради серия от обжалвания от страна на предишния собственик, месеци наред не може да получи постановление за възлагане. След съдебни битки документът все пак е издаден – но нови дела блокират вписването в Агенцията по вписванията.
Въпреки това, по указания на ЧСИ, жената подава данъчна декларация още през 2024 г. – в законовия срок. Отговорът идва година по-късно: декларацията не е обработена, защото… тя не е вписана като собственик.
Следват още месеци чакане, нови съдебни решения и накрая – през 2026 г. – имотът вече е вписан. Жената отново отива да подаде декларация. И тук започва истинският абсурд.
„Ще ви съставим акт, защото не сте декларирали имота навреме“, заявяват на гишето.
Въпреки че показва официално писмо от същата администрация, че предишната ѝ декларация не е обработена именно по тяхно решение. Въпреки че е спазила всички срокове. Въпреки че години наред се опитва да бъде изряден данъкоплатец.
Обяснението? Служителите вече гледат не датата на вписване, а стара дата от съдебното постановление – период, в който самата администрация отказва да я признае за собственик.
Пълен институционален парадокс. Или както самите служители признават – „параграф 22“.
Още по-фрапиращо е, че при опит да потърси решение, Красимира Колева е разкарвана между различни институции – от данъчната служба, през юридическия отдел на общината, обратно към ръководството. Отговорите навсякъде са сходни:
„Не е в нашата компетентност.“
„Такива са законите.“
„Ние не сме сложени да разсъждаваме, а да изпълняваме.“
А достъпът до ръководството? Практически невъзможен. Заключени врати, кодове, секретари и отложени срещи със седмици напред. В момент, в който сроковете текат, а санкциите се трупат.
Кулминацията идва с едно изречение, което обобщава състоянието на системата:
„Ние не сме тук, за да обслужваме гражданите.“
Междувременно „съветите“, които получава, звучат не по-малко скандално – да подпише споразумение, ако й бъде наложена глоба, за да плати глоба „с отстъпка“ или просто да изчака давността да изтече.
Така държавата изпраща ясно послание: дори когато си коректен, дори когато спазваш закона, системата може да те накаже за собствените си грешки.
Случаят поставя въпроси, на които институциите дължат отговор:
Кой носи отговорност, когато администрацията сама блокира законов процес?
Защо гражданите трябва да плащат за институционални пропуски?
И най-важното – за кого всъщност работи държавната машина?
Защото когато един човек не може да си плати данъците, не защото не иска, а защото системата не му позволява – това вече не е административен казус. Това е провал на държавността.
Повече вижте във видеото!